Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * редовност на исковата молба * лекарска грешка * обезщетение за неимуществени вреди


Р Е Ш Е Н И Е № 268
София, 24.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2525/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Й. от [населено място] срещу решение №21/06.01.2015 г., постановено по в. гр.д. №3277/2014 год. на Софийски апелативен съд ГК, 7-ми състав , в частта в която след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. №9024/2011 г. на СГС, ГК,І-3, е постановено ново решение, с което е отхвърлен искът на Р. Н. Й. от [населено място] срещу УМБАЛ [фирма] [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с извършена на 06.07.2006 г. операция, в размер на 50 000 лв.Присъдени са разноски.
Касаторът прави оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост.Иска отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба УМБАЛ [фирма] ,гр.София оспорва същата в писмен отговор по делото.
Третото лице помагач Я. П. Е. не взема становище по касационната жалба.
С определение №837/24.07.2015г. е допуснато касационно обжалване по въпроса :
„Следва ли ищецът – пациент по иск с пр. основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД да изброи изчерпателно всички негативни изменения на здравословното си състояние за да получи обезщетение за тях или ако те са установени / в т.ч. и със СМЕ/ по делото, същите следва да бъдат обезщетени като част от общата претенция за вреди от твърдяното влошено здравословно състояние”.Прието е, че по отношение на този въпрос е изпълнено основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В отговор на поставения въпрос , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Съгласно чл. 127,ал.1т.4 ГПК в исковата молба ищецът следва да направи изложение на обстоятелствата , на които се основава искът. Когато претенцията е за вреди , в резултат на лекарска намеса това изискване на процесуалния закон не следва да се тълкува буквално, като от ищеца се изисква формулирането на всички неблагоприятни последици от действията на лекаря или лекарския екип. Последното следва от обстоятелството, че пострадалият ищец обичайно не разполага със специални медицински познания. С оглед на това когато в исковата молба ищецът е описал влошеното си здравословно състояние, без изчерпателно посочване на всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние и е поискана съдебно - медицинска експертиза за тяхното установяване, няма основание да се приеме, че претенцията на ищеца не е включено едно или друго конкретно негативно изменение, което от своя страна да е основание на съда да отхвърли иска за вреди за съответстващата му част. В този смисъл с решение №80/09.07.2014 г. по гр.д. №5554/2013 г. ІІІ г.о.на ВКС е прието , че при търсена отговорност за увреждащо действие на екип от лекари при извършване на хирургическа операция , основанието на иска не се извежда от буквално съдържание на употребените в исковата молба изрази. Ищецът ако твърди да е пострадал от лекарска грешка , не е длъжен да обозначава изложените с иска обстоятелства нито с езика на закона, за да имат те значение за фактическия състав, нито с езика на медицината за да бъдат те годно въведени като спорен предмет с оглед защитата на ответника.
В този смисъл липсата на поотделно и изчерпателно посочване на всички неблагоприятни последици за здравето на ищеца не съставлява и нередовност на исковата молба по см. на чл. 129 ГПК , която следва да бъде отстранена по реда на този законов текст.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ако лекар или друг медицински специалист допусне лекарска грешка в резултат на която бъде причинена смърт или телесна повреда на пациент, лечебното заведение, с което лекарят или медицинския специалист се намира в трудово отношение би могло да отговаря по силата на чл. 49 ЗЗД – отговорност за чужди действия. Лечебното заведение има правното положение на работодател или възложител на работата на посочените лица. В тази връзка е прието, че ответникът - УМБАЛ „Св. И. Р. „ като лечебно заведение принципно е легитимирано да отговаря в качеството си на възложител на работата на медицинския персонал .Доколкото д-р Е. /трето лице помагач в процеса/ не е бил в трудови правоотношения , ответното болнично заведение не може да носи отговорност за негови противоправни действия.Към датата на процесната операция, от която според твърденията на ищеца произтекли вредни за него последици Д-р Я. Е. бил докторант в болницата и бил назначен по трудов договор след това - едва на 15.01.2007 г. С оглед на това въззивният съд е приел, че искът с пр. осн. чл. 49ЗЗД , предявен срещу МБАЛ [фирма] за обезщетяване на вреди , причинени от незаконосъобразни действия на д-р Е., е неоснователен. Прието е също така , че отговорността на болницата може да се ангажира ако се установят претърпени от ищеца вреди , неправомерно поведение на лекарите , участващи в лечението на ищеца Р. Й. , което да е в причинна връзка с вредите. Неправомерно поведение според съда ще е налице ако лекарите са нарушили нормативно установените правила за провеждане на лечението или са допуснали нарушение на практически установените правила за диагностициране на заболяването и провеждане на лечението. Отговорност ще е налице също така, ако при диагностициране на заболяването и провеждането на лечението е проявена небрежност, която от своя страна е довела до очевидни пропуски и вследствие на това е поставена неправилна диагноза или е проведено неадекватно лечение или при самонадеяност , при която са предприети действия извън компетентността или квалификацията на лекаря. Въз основа на показанията на разпитаните като свидетели по делото д-р Романски и д-р Т. и данните от съдебно - медицинските експертизи, въззивният съд е приел, че лекарският екип не е допуснал нарушение на установените правила и медицински стандарти, не е установено също така, някой от лекарите да е проявил небрежност или самонадеяност при извършените оперативни действия. Освен това не е доказана по делото причинно следствената връзка между действията на лекарите , извършили процесната операция и твърдяната от ищеца вреда , а именно наличието на болков синдром. В тази насока въззивният съд се позовава на заключението на тройната СМЕ, според която първата болка за която е опериран ищеца е за интеркостална невралгия, поради фрактура на ребрата, която в последствие след проведени множество оперативни интервенции, придобива характер наневропатна болка като не може да се каже със сигурност дали болката се е появила непосредствено след първата / процесната /операция или се дължи на прерязването на междуребрените нерви при някоя от последващите операции.Според въззивният съд като следоперативно усложнение се явява единствено мускулната атония в областта на дясното подребрие /Тх 8-10/, която става предпоставка за развитие в последствие на допълнителни усложнение и оперативно лечение – пластика на коремната стена .Според съда обаче, тази неимуществена вреда не е заявена от ищеца в исковата молба и съответно следва да се приеме ,че не се търси нейното обезщетяване.При тези основни мотиви въззивният съд е приел, че фактическия състав на чл. 49 ЗЗД не е осъществен, поради което искът за обезщетяване на неимуществени вреди е неоснователен.
По касационната жалба: Основателно е оплакването в касационната жалба, че в нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция е обсъжда и изключва отговорността на УМБАЛ „Св. И. рилски „ по чл. 49 ЗЗД във връзка с действия или бездействия на д-р Я. Е. поради липса на трудов договор между него и болницата към момента на операцията. Приетото от първата инстанция обстоятелство, че д-р Е. е извършил оперативни действия и след оперативно наблюдение на ищеца от името и по възлагане на болницата и с оглед на това УМБАЛ принципно носи отговорност за тези действия , не се оспорва във въззивната жалба , подадена от болницата. С оглед на това и съгл. чл.269 ГПК въззивният съд не имал процесуалната възможност да пререшава изводите на първоинстанционния съд относно отговорността на болницата за действия на д-р Я. Е. и в този смисъл съдът се е произнесъл извън предмета на жалбата. В нарушение на чл. 172 ГПК съдът изцяло и безкритично е кредитирал показанията на лекарите - свидетели, участвали в екипа извършил самата операция, които безспорно са заинтересовани предвид възможността при уважаване на иска, болницата да предяви срещу тях регресен иск.В противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че в случая лекарския екип,осъществил процесната операция, не е допуснал нарушение на установените правила и медицински стандарти .Категорично е становището на в.л. от приетата по делото тройна СМЕ /т.3/, че оперативно лечение на болков синдром и конкретно на следтравмена междуребрена невралгия се пристъпва след изчерпване на възможностите на медикаментозните и инструментални методи на лечение.В доказателствена тежест на ответника е било да установи, че тези възможности действително са били изчерпани, което в случая не е сторено .С оглед на това не може да се приеме, за безспорно установено, че извършването на операцията е било единствено възможно средство за повлияване на болковия синдром и че с предприемането на оперативната намеса принципно не са нарушени установени правила и медицински стандарти. В нарушение на материалния и процесуалния закон са и изводите на въззивния съд относно липсата на вина от страна на лекарския екип. Съгласно чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В доказателствена тежест на ответника е да обори тази законова презумпция. Такова доказване в случая ответникът не е провел. С оглед на това съдът неправилно е направил извод , че по делото не е установено лекарския екип да е действал при условията на небрежност или самонадеяност.Точно обратното по делото има данни, че преди пристъпване към оперативно лечение по делото не са събрани всички необходими данни относно провежданото до този момент лечение и респ. че са изчерпани всички алтернативни методи на лечение ,което само по себе си сочи на небрежност, а извършването на самата операция ,предвид липсата на положителен резултат и на самонадеяност . Изслушаните по делото три съдебно - медицински експертизи дават категорично становище , че установената и към настоящия момент мускулна атония е резултат от операцията извършена в МБАЛ „Св. И. Р.” .Обстоятелство , което , както се посочи, е прието за установено и с решението на въззивната инстанция .Предвид отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че този вредоносен резултат е включен в заявената искова претенция.Доколкото по делото се установяват и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане досежно това конкретно увреждане, следва да се присъди обезщетение. Според заключението на тройната експертиза / въпрос №5/ ищецът основно се оплаква от силни на момента трудно поносими болки в областта на дясното подребрие, където се вижда и опипва обла изпъкналост на коремната стена на широка площ поради мускулна атония . Кожната чувствителност в тази зона е намалена , но с повишен усет за болка. Мускулната атония е била предпоставка за развитие в последствие на допълнителни усложнения и оперативно лечение - пластика на коремната стена./ въпрос №6/.При тези данни съдът счита, че справедливото и адекватно обезщетение за причинените от процесната операция вреди, които са пряка е непосредствена последица възлиза на сумата от 12 000 лв. Такава пряка причинно-следствена връзка не се установява по отношение на останалите неимуществени вреди. При проведените множество оперативни интервенции и други методи на лечение след процесната операция, не може да се направи безусловен извод, че съществуващата към настоящия момент невропатна болка е резултат на проведената операция в ответната болница, каквото е и заключението на вещите лица от съдебно - медицинската експертиза. В тази насока настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд .
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до размер на 12 000 лв. и вместо него да се постанови ново решение , с което до този размер искът да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на .
Съразмерно с уважената част от исковете МБАЛ [фирма] следва да заплати на Р. Н. Й. разноски в размер на 1363,35 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответникът УМБАЛ „Св. И. Р.” разноски в размер на 2048 лв. Следователно по компенсация ищецът дължи на ответника разноски в размер на 684,65 лв. лв.
Ответникът следва да заплати и държавна такса върху уважената част от иска в размер на 960 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №21/06.01.2015 г., постановено по в. гр.д. №3277/2014 год. на Софийски апелативен съд ГК, 7-ми състав , с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. №9024/2011 г. на СГС, ГК,І-3, е постановено ново решение, с което е отхвърлен искът на Р. Н. Й. срещу УМБАЛ [фирма] [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на извършена на 06.07.2006 г. операция, в размер на 50 000 лв. в частта, в която искът е отхвърлен до размер на 12 000 лв.,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма] [населено място] да заплати на Р. Н. Й. от [населено място] сума в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на извършена на 06.07.2006 г. операция.
ОСЪЖДА Р. Н. Й. от [населено място] да заплати на
УМБАЛ [фирма] [населено място] по компенсация разноски за трите инстанции в размер на 684,65 лв.
ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма] [населено място] да заплати държавна такса върху уважената част от иска в размер на 960 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: