О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 463 гр. София, 27.10.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ:Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1652 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 4288 от 07.10.2019г. постановено по гр.д. № 475/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 441 от 20.01.2017г. по гр.д. № 1010/2014г. на Разложки районен съд в частта за осъждане на Н. К. М. на основание чл. 108 ЗС да предаде на Н. Г. Т. владението върху реална част с площ 26 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], оцветена в зелено на комбинирана скица на л.8 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от решението, при граници: от изток ПИ ***, от север ПИ ***, от юг улица и от запад останалата част от ПИ ***. Касационната жалба е подадена от ответницата по иска Н. К. М. чрез пълномощника адв. Х.. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени два процесуалноправни въпроса, които според жалбоподателката са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В писмения си отговор ответницата по жалбата Н. Г. Т. моли да не бъде допускано касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за собственост на реална част от поземлен имот с площ 26 кв.м. Ищцата като собственик на ПИ с идентификатор *** твърди, че ответницата, която е собственик на съседния ПИ с идентификатор ***, неправомерно е навлязла в имота й и завзела част от него с площ от 26 кв.м, която част е отразена на комбинирана скица на л. 8 от делото. Ответницата твърди, че въз основа на нотариален акт от 1967г. е собственик на 1/3 ид.ч. от парцел * в кв. 38 по плана от 1922г., който съответства на ПИ ***, като границата със съседния имот не е променяна, налице е трайна ограда, която съвпада с границата по плана от 1922г. Поддържа и евентуално възражение за придобиване на частта по давност. Спорът се разглежда от въззивната инстанция за втори път. С решение № 110 от 20.06.2019г. по гр.д. № 3890/2018г. на Върховния касационен съд, I г.о., е отменено предходно въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, с което е била извършено обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване производството по делото поради неотстранени нередовности на исковата молба. В решението на касационната инстанция е даден отговор, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и реална част от недвижим имот и че когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена реална част, то липсва интерес за предявяване иск за собственост за останалата част от имота, за която спор не съществува. Ищцата се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** с два нотариални акта от 2012г. - за 1/2 ид.ч. по наследство и за 1/2 ид.ч. по покупко-продажба. Този имот съответства на парцел *, имот пл.№ * в кв. 33 по плана от 1967г. Ответницата се легитимира с нотариален акт от 1967г. за покупка на 1/3 ид.ч от парцел *, имот пл. № * в кв. 33, сега ПИ *** по кадастралната карта. Техническата експертиза установява, че [населено място] има изготвени четири плана - от 1922, 1961, 1967 и 1990г.; през 2006г. е одобрена и кадастрална карта. Планът от 1922г. е в недобро състояние и границата на двата имота не може да се установи; с регулацията от 1967г. част от имот л.№ * на ответницата с площ около 30 кв.м. се придава към имот пл. № * на ищцата; с регулационния план от 1990г. част от имота на ищцата с площ 17,48 кв.м. преминава към имота на ответницата, без да има данни за плащане на придаваемо място; според вещото лице тази площ не е в спорните 26 кв.м. С КРП 1990г. от имот пл.№ * на ищцата по границата с имота на ответницата е отнета площ 16,04 кв.м.; тя е част от процесните 26 кв.м. Вещото лице уточнява, че спорната полщ от 26 кв.м. е заключена между границата на имотите по кадастрална карта и съществуващата ограда. При тези констатации въззивният съд е приел, че ищцата е доказала правото си на собственост върху тази площ въз основа на представените нотариални актове, които не са оспорени и предвид установеното от вещото лице, че процесните 26 кв.м. се намират между оградата и границата на имота по КК. Поради това е заключил, че ищцата при пълно и главно доказване е установила собствеността си. На следващо място е приел, че ответницата не е установила да е придобила тази част по силата на сделка. Неоснователни са и доводите й за придобиване по давност предвид забраната на чл.200 ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ/отм./. Обсъдено е, че не са налице усовията на чл. 19 ЗУТ за присъединяване на площта, нито е извършена промяна на границите по чл. 15 ЗУТ. Съдът е намерил за неоснователни и доводите, че същестуващата ограда съответства на границата по плана от 1922г., доколкото вещото лице е заявило в устните си обяснения, че оградата не покрива границите по нито един план. Тъй като е безспорно, че ответницата владее спорната площ, а основание за това не е установено, съдът е намерил ревандикационния иск за основателен. Накрая е посочил, че доводите за грешно заснета граница между двата имота са извън предмета на делото и че непълнотите или грешките при заснемането ще бъдат предмет на изследване в производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Видно, че по време на висящността на спора е заведен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР от настоящата ответница Н. М. против ищцата Н. Т. за установяване правото на собственост върху 30 кв.м., представляващи част от имот пл. № *, парцел *, кв.61 по КРП от 1922г., разположени по дължината на западната граница с имот пл. № *, парцел *, които по одобрената кадастрална карта са отразени погрешно като част от ПИ ***. По този иск е образувано гр.д. № 329/2016г. на Разложки районен съд. От страна на ответницата М. е поискано спиране на производството до разрешаване на този преюдициален спор. Първоинстационният съд е отхвърлил искането като е счел, че прюдициалност липсва. Във въззивната жалба на Н. М. отново е подновено искането за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд също е отказал спирането, като е посочил, че съгасно Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК производството по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР не е обуславящо за иска за собственост на същия имот. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК съдът намира, че такива са налице. Поставените от жалбоподателката въпроси са процесуални и са формулирани така: 1/ допустимо ли е съдът да не разгледа факти и обстоятелства, на които страните се позовават и да не обсъжда доказателства, от които те претендират, че възникват правата им; 2/ длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Визира се уважаването на иска само въз основа на нотариалните актове на ищцата, които са съставени при действието на кадастралната карта и отразяват грешно изчертаната граница, както и необсъждането на представените от ответницата по иска документи за собственост, датиращи преди приемането на кадастралната карта и установяващи граници по предходни кадастрални и регулационни планове. Също така се акцентира върху неразглеждането на доводите за грешно заснета граница по кадастралната карта, които съдът е намерил за неотносими към предмета на спора, а те всъщност са определящи за изхода му. Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, според което в производство по иск за собственост с предмет реална част от УПИ, която поради непълнота или грешка е в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива си. Действително в случая Благоевградски окръжен съд се е отклонил от постановките на горепосочения тълкувателен акт, както в частта му за необходимостта в производството по иск за собственост на реална част да се изследва наличието на непълота или грешка в кадастралната карта /т.4 от тълкувателния акт/, така и в частта му, разясняваща съотношението между иска за собственост и иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР /т.5/, тъй като при влизане в сила на решението по иска за собственост, спорът по чл. 54, ал.2 ЗКИР става недопустим . Предвид горното следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4288 от 07.10.2019г. постановено по гр.д. № 475/2019г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на Н. К. М.. УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50лв. за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: