5 Р Е Ш Е Н И Е № 312 София, 05 юли 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на осми юни две хиляди и единадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Блага Иванова Пламен Петков при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Стефка Бумбалова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 1563/2011 год. Производството е по Глава ХХХІІІ от НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдените А. С. В. и Г. С. А., чрез надлежен пълномощник, за възобновяване на нохд 947/2010г. на РС-Пазарджик на основание чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК по съображения за несъставомерност на деянията им, за неоснователен отказ от въззивната инстанция да събере и провери посочени от тях доказателства – свидетелските показания на Л.Б и К.С.. В искането е наведено и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК – наложените наказания и на двамата осъдени са явно несправедливи защото несъответстват на извършеното от тях, освен това при налагане на пробацията е нарушен закона – чл. 42а, ал.3 от НК, тъй като срокът надвишава максималния на това наказание. Искането е в алтернатива – или осъдените да бъдат оправдани, или делото да се върне на ...„втората съдебна инстанция за ново разглеждане.”. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 13.І.2011г. присъда № 323 от 25.Х.2010г. по нохд № 947/2010г. на РС-Пазарджик А. С. В. и Г. С. А. са признати за виновни и осъдени по чл. 290, ал.1 и чл. 54 от НК на по 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК по 4 (четири) години за това, че на 5.Х.2009г. първият пред съдия в РС-Пазарджик като свидетел устно и съзнателно затаил истина, а вторият при същите условия потвърдил неистина; на основание чл. 67, ал.3 от НК съдът е постановил през изпитателния срок да търпят и пробационната мярка задължителни периодични срещи два пъти седмично с пробационен служител, като се позовал на чл. 42а, ал.2, т.1 от НК. При постановяване на присъдата и въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са възможните и достатъчно доказателства за установяване по несъмнен начин на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Защитата и подсъдимите са се съгласили да бъдат заличени като свидетели С. и Б. в първоинстанционното производство и преди даване ход на делото пред въззивната инстанция не са възразили на отказа същите лица да бъдат призовани и разпитани като свидетели в тази инстанция. Във въззивната жалба не са посочени и за кои обстоятелства следва бъдат разпитани исканите за свидетели лица. Събраните в хода на делото доказателства са преценявани поотделно и в съвкупност, като направените изводи не противоречат на правилата на формалната логика и установената връзка и последователност между отделните обстоятелства. Обсъдени са противоречивите обяснения на двамата подсъдими и свидетелските им показания по делото срещу приятеля им У., на когото са искали да помогнат да избегне отговорност за причиненото на Б. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Мотивите на присъдата и решението съответстват на изискванията по чл. 305, ал.3 и чл.339 от НПК. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – В. и А. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК – като свидетели пред съд, първият устно и съзнателно затаил истина, а вторият при същите условия потвърдил неистина. Доводите за явна несправедливост на наложените им наказания са също неоснователни, защото в случая не е налице очевидното несъответствие между извършеното престъпление и наложеното на всеки от подсъдимите наказание. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона с постановяване на пробационнатта мярка за целия период на изпитателния срок, защото в случая тя не е част от наказанието пробация, а е съпътстваща мярка за възпитателно въздействие спрямо двамата подсъдими, предвдидена изрично в чл. 67, ал.3 от НК. В тази част ВКС констатира противоречие, което е отстранимо в производство по тълкуването на влязлата в сила присъда при изпълнението й – чл. 414, ал.1, т.1 от НПК. Постановено е на основание чл. 67, ал.3 от НК осъдените да изтърпят мярката по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, която е описана като задължителни периодични средства с пробационен служител, а всъщност е мярката по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдените А. С. В. и Г. С. А. за възобновяване на нохд 947/2010г. на РС-Пазарджик. В производство по чл. 414 от НПК да се отстрани неправилното позоваване на чл.42а, ал.2, т.1 вместо чл. 42а, ал.2, т.2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: