Р Е Ш Е Н И Е   № 459   София, 02.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 754 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 805/09 от 31.07.2009г. по касационна жалба на К. Х. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 49/03.02.2009г., постановено по гр.д. № 80/2008г. на Окръжен съд - Добрич, с което е оставено в сила решение № 138/12.10.2007г., постановено по гр.д. № 328/2006г. на РС – К. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора К. Х. П., Е. Х. А. и Я. Х. П. против О. К. по чл. 108 от ЗС за ревандикация на дворно место от 1000 кв.м., находящо се в гр. К. зона, представляващо част от парцел **** от кв. 336, очертана в зелено по скиците на вещото лице по сега действащия план. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 39 от ЗПИНМ и чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на всички събрани доказателства и необоснованост. Ответникът по касация О. К. оспорва жалбата. По същество моли решението да се остави в сила, тъй като имота е отчужден на основание влязъл в сила план, отреждащ имота за обществено мероприятие.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Добрич, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Х. Я. М. , починал на 06.09.1916г., който с крепостен акт № 187/1898г. е купил воденично место /оджак/ от 1000 кв.м. при съседи Н. Ю. , мост и път. По първия план на гр. К. от 1908г. имота не е заснет и няма разписен лист към него. Въз основа на тези граници, съставляващи и топографски елементи на терена, съществуващи и до днес, СТЕ е индивидуализирала имота и е изготвила скици за приблизително установеното му местонахождение. По втория план от 1955г. така индивидуализирания имот въз осова на граници в крепостния акт и свидетелските показания, попада в очертанията на терен, отреден за озеленяване и проектирани улици. По плана от 1988г. имота попада в кв. 161, УПИ *за пешеходна зона, търговски обекти. Според СТЕ мероприятията по плана от 1955г. и от 1988г. не са реализирани, но имота е със стара асфалтова настилка, няма озеленяване. Въззивният съд е приел, че имота е отчужден по силата на плана от 1955г., по който е отреден за обществено мероприятие, съгласно първата редакция на чл. 39 от ЗПИНМ, а възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ не може да дерогира отчуждаването по благоустройствени мероприятия. Затова нормата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ е приета за неприложима предвид наличие на отчуждаване по силата на предвиждането по плана за обществено мероприятие. Материално правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 /съгласно т.2 от ТР №1/2009г. на ОСГТК/ е приложима ли е нормата на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ в първоначалната й редакция, действала до изменението й /ДВ бр. 54/06.07.1956г. при неприложен план. Прието е, че този материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, установена с решение № 1* г.о., съгласно което щом като един недвижим имот е бил в регулацията към момента на завземането му от държавата и щом не е имало друго отреждане по действащите ЗРП и не е имало обезщетяване, имота е фактически отнет без законово основание и решение № 3* гр.о., съгласно което имотите на частни лица се считат отчуждени на основание чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ по силата на регулацията, предвиждаща обществено мероприятие само ако до влизане в сила на следващото изменение на този текст не бъдат фактически завзети по законния ред, или не е платено обезщетението за тях – чл. 74а от ЗПИНМ/ Нормата на чл. 74а от ЗПИНМ е приета с изменението на закона ДВ бр. 54/ 06.07.1956г. Направеното с нея препрашане към чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ се отнася за новата редакция на този текст, приета със същото изменение на закона. Тъй като това изменение заварва вече одобрени предишните години планове, по които отчуждаването за обществени мероприятия на уличната регулация е породило действие, законодателят с нормата на чл. 74а ЗПИНМ е изяснил, че ако до влизане в сила на изменението от 1956г. имотите не са завзети по установения ред и за тях не е изплатено обезщетението, ще се прилага новата редакция на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ, т.е. ще следва да се проведе процедура по отчуждаване. Така основният спорен въпрос по делото е дали към момента на влизане в сила на новата редакция на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ – 09.07.1956г. имота е бил “зает по законен ред, или дължимото за него обезщетение е било изцяло, или отчасти изплатено” Съгласно чл.79 от Правилника за планово изграждане на населените места /ППИНМ/, /ДВ бр.51/02.03.1950г., отменен с пар. 311 от ППЗПИНМ /Изв. бр.76 от 20.09.1960г./ “ заемането на отчуждените недвижими имоти за мероприятия на народните съвети и другите държавни учреждения и предприятия става след обезщетяване на собственика съгласно чл. 73 от същия правилник / чрез плащане в брой, или чрез заплащане на лихва от заемането на имота до плащането. За процесния имот е изяснено, че не е провеждана отчуждителна процедура. Отреждането за обществено мероприятие – “за озеленяване и проектирани улици” е станало по силата на плана от 1955г. на основание чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ в първоначалната редакция на този текст. Имота обаче не е оценяван и на собствениците не е изплащано обезщетение. От показанията на разпитаните пред ОС свидетели се установява, че след национализиране на мелницата, която притежавал наследодателят на ищците в съседен имот е преустановено и ползването на този имот, а след 1951г. и фактически имота вече не е ползван от наследодателят на ищците, който е бил интерниран. Щом имота е фактически зает от общината без да е бил оценен и да е изплатено за него обезщетение в брой, той е отнет не по установения ред, поради което е приложима нормата на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ. Налице е и отрицателната предпоставка за реституция, предвидена в чл. 4 от същия закон – ищците не са обезщетени.становява се от СТЕ, че имотът е празен, незастроен, т.е. върху него не е реализирано обществено мероприятие, поради което подлежи на реституция на основание цитирания текст. По изложените съображения, обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция на основание чл. 293 от ГПК следва да се произнесе по същество, като уважи предявеният иск. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят направените от него деловодни разноски до доказания размер 643 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение № 49/03.02.2009г., постановено по гр.д. № 80/2008г. на Окръжен съд-Добрич и вместо това постановява: ОСЪЖДА О. К. да отстъпи собствеността и предаде владението на К. Х. П., Е. Х. А. и Я. Х. П. върху дворно место от 1000 кв.м., находящо се в гр. К. зона, представляващо част от парцел **** от кв. 336, очертана в зелено по скиците на вещо лице М. Х. към приетото заключение на 27.09.2007г. по действащия план от 1988г., която е неразделна част към решението. ОСЪЖДА О. К. да заплати на К. Х. П., Е. Х. А. и Я. Х. П. деловодни разноски в размер на 643 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: