Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

София, 10.03. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2335 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1152/13.01.2019г., подадена от С. Я. Б. и Г. Я. Б. чрез процесуалния им представител адв.Е. А. от САК, срещу решение №385/14.12.2018г., постановено от Софийския окръжен съд, ГО, втори въззивен състав по в.гр.д.№488/2018г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Я. Б. и Г. Я. Б. срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че предявилите иска лица са собственици на площ от около 20кв.м., а именно 22.4 кв.м., претендирана като погрешно заснета в кадастралната карта на [населено място] в северната част на собствения на ответниците имот с идентификатор ........., вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор .......... по КККР на [населено място], както и предявеният от С. Я. Б. и Г. Я. Б. срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване по отношение на ответниците, че границата между имоти ......... и .......... е съгласно регулационната граница, определена с плана от 1978г. на [населено място] и че същата е отразена неправилно в кадастралната карта от С.-Софийска област и предявеният по реда на чл.108 ЗС от С. Я. Б. и Г. Я. Б. срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск за предаване владението върху площ от около 20кв.м., а именно 22.40кв.м. в северната част на собствения на ответниците имот с идентификатор .................
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен считат извода на въззивния съд, че не са посочили придобивно основание, което да е довело до присъединяване на спорната площ от 22.40кв.м. към техния имот, както и че от кръга на придобивните основания следва да се изключи придаването по регулация предвид липсата на уредени сметки, като поддържат, че са представили писмени доказателства, удостоверяващи техните права – н.а. №..../1958г., с който техният баща е закупил празно дворно място и н.а.№..../1960г. по регулация за придадено към имота място. За неправилен считат също така извода на въззивния съд, че ответниците са владели спорната част повече от 10 години, като поддържат, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства. Поддържат също така, че съдът неправилно е ценил свидетелските показания досежно спорния въпрос кога е била преместена оградата между двата имота, при което не е взел предвид и данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства в тази насока. За неправилен считат и извода на съда, че е извън компетенцията на вещото лице да установи къде минава имотната граница, както и че регулацията от 1978г. е приложена, като поддържат, че именно вещо лице следва да установи това, тъй като са необходими специални знания. За неправилен считат и извода на съда, че регулацията от 1978г. не е приложена, като поддържат, че по делото няма данни процесната част от 22.40кв.м. да е била отчуждена от техния имот в полза на ответниците след 1978г. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявените от тях искове бъдат уважени. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците по касационна жалба И. Л. И. и Г. К. И. оспорват същата като неоснователна.
С определение №552/03.12.2019г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК с цел извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационния план от 1978г. не е приложен, тъй като липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците, като при допускане на касационното обжалване е взето предвид, че в обжалваното решение съдът от една страна е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Г. Я. Б. и С. Я. Б. са предявили срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху спорните 22.4 кв.м., както и искове за установяване на обстоятелството, че спорната част е погрешно заснета в кадастралната карта на [населено място] като част от имота на ответниците, вместо в границите на собствения на ищците имот, както и че границата между имоти ............. и ............... не е отразена правилно в кадастралната карта, като поддържат, че при изработването на кадастралната карта на [населено място] грешно е отразена границата на регулацията между УПИ ....-.... и УПИ ...-.... или между притежаваният от тях по наследство имот с идентификатор ............ и ПИ с идентификатор ................, собственост на И. и Г. И., като имотът им е отразен с по-малка площ. Поддържат, че по последния действащ и влязъл в сила регулационен план на [населено място] от 1978г. от техния имот са отчуждени 41 кв.м. за улица, но няма други изменения на регулационния план по границата между двата имота.
Ответниците оспорват така предявените искове, като поддържат, че границата между двата имота е трайно материализирана по ограда, изградена преди 1978г., като противопоставят давностно владение, упражнявано от 1950г., когато техният праводател е придобил процесния имот, до настоящия момент, вкл. чрез присъединяване към своето владение на владението на праводателя си.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието за установено, че с н.а.№..., том ..., дело .../1994г. на 24.08.1994г. Г. Я. Б. е признат за собственик по наследство, доброволна делба и отказ от наследство за собственик на ½ ид.част от дворно място, цялото с площ 438кв.м., находящо се в [населено място] и образуващо по плана на [населено място] парцел .... с пл.№........... в кв......, ведно с целия първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в същия имот; с н.а.№..., том ..., дело ..../1994г. на 24.08.1994г. С. Я. Б. е признат за собственик по наследство, доброволна делба и отказ от наследство на другата ½ ид.част от същия имот, ведно с целия втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в него. Взето е предвид, че в представената по делото скица №15-88289/28.02.2017г. на ПИ с идентификатор ........... по КККР, одобрени със заповед №РД-18-3/27.01.2005г. имотът на ищците е отразен с площ от 545кв.м. и е отбелязано, че номерът му по предходен план е ..... в кв....., парцел ... и като основания за собствеността върху имота са посочени н.а.№.../1994г. и н.а.№..../1994г.
По отношение на историята на имота, придобит от ищците, въззивният съд е приел за установено, че с н.а.№..., том ..., дело №... от 1958г. Я. С. Б. е закупил от Д. Г. Л. имот като празно дворно място, находящо се в [населено място], м.“Т.“, на [улица]от 300кв.м., при съседи: от две страни улица, К. С. и С. П., образуващо по плана на града парцел ... в кв...., като с дворищно-регулационния план от 1955г. към имота, закупен от Б., са придадени по регулация 138кв.м. от имот с пл.№..... в кв....., собственост на К. З. Т. и за това придадено място е издаден нотариален акт за собственост по регулация №....., том ...., дело №..../1960г., с който Я. С. Б. е признат за собственик на придадените по регулация 138кв.м., след което по дворищно-регулационния план на града, одобрен със заповед №2809/1964г. имотът е в парцел, отреден за имоти пл.№№......, ........ и ......... в кв..........
Взето е предвид също така, че съгласно дворищно-регулационния план, одобрен със заповед №45/1978г. границата между УПИ ..., пл.№........, кв........ /имотът на ищците/ и УПИ ...., пл.№........, е изобразена със сина линия в комбинирана скица №2 към заключението на изслушаната по делото СТЕ, както и че тази граница не съвпада с границата между двата имота, които понастоящем са с идентификатори ............. и .............., по кадастралната карта, като именно разликата между регулационната и кадастралната линия, равняваща се на 22.4 кв.м., е предмет на спора в производството по делото.
Въз основа на заключенията на изслушаната по делото СТЕ и изявленията на вещото лице в откритото съдебно заседание, въззивният съд е приел, че има разлика в местоположението на границата между ищцовия и ответниковия имот според регулационните предвиждания от 1978г. от една страна и местоположението ѝ съгласно кадастралната карта от 2005г, като между тези две положения на границата се обособява площ от 22.40кв.м., която вещото лице е обозначило с цифров контур 1-2-3-4-5-6-1 на изготвената от него комбинирана скица №1.
Посочено е, че от заключението на СТЕ и приложените по делото доказателства се установява, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове на [населено място] от 1955г., 1964г. и 1978г., като по плана от 1978г. южната граница на имота на ищците е трябвало да премине по буквен контур А-Б, означен на комбинирана скица №2. Прието е обаче, че този план не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците, доколкото ищците не са посочили, нито са доказали придобивното основание, в резултат от което се е стигнало до присъединяване на площта от 22.40 кв.м. към техния имот, напр. правна сделка, наследяване, придобиване по давност и др. Прието е, че липсват данни за уреждане на сметките по регулация за изпълнение на условията за завземане на придаваемия имот, а ищците не са се позовали на давностно владение, продължило повече от 10 години, докато от гласните доказателства, обективирани в показанията на св.С. Т., П. Ч. и Й. В. се установява, че оградата, по която е извършено кадастралното заснемане, не е местена от изграждането ѝ, което е станало през 1975г. или 1985г.
Изводът на съда, че регулационният план на [населено място] от 1978г. по отношение на парцел /УПИ / ....-...... и парцел /УПИ/ .....-.......... не е приложен, според настоящия състав е необоснован, и не почива на установената от събраните доказателства фактическа обстановка, доколкото в обжалваното решение е прието, че праводателят на ищците е придобил през 1958г. право на собственост върху имот, представляващ парцел.... в кв............ по регулационния план на [населено място] от 1955г., към който са били придадени 138кв.м. от съседния от север имот, като за последното е издаден и нотариален акт през 1960г., установяващ, че регулацията от 1955г. е приложена преди одобряването на дворищно-регулационния план от 1964г. и дворищно-регулационния план от 1978г. И след като от изслушаната по делото СТЕ е установено, че регулационната линия по плана от 1978г. съвпада с имотната граница и при одобряването на този план не е предвиждано придаване на част от съседния от юг имот /имота на ответниците/ към имота, придобит от праводателя на ищците в границите по регулационния план, и не са представени доказателства за провеждано производство по чл.32, ал.2 З./отм./, в противоречие с установената в чл.59 З./отм./ забрана въззивният съд е приел за възможно и допустимо придобиването на право на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот към момента на влизане на ЗУТ в сила посредством предвиден в закона способ, посредством което ответниците по предявения иск биха могли да се легитимират като собственици на спорната част.
Когато кадастралната и регулационната граница между два съседни имота по дворищно-регулационен план, одобрен при действието на З./отм./ съвпадат, както в настоящия случай, следва да се приеме, че правото на собственост се притежава в границите по регулационния план. Това съвпадане според действащия регулационен план на [населено място] от 1978г. е установено по категоричен начин от заключението на изслушаната по делото СТЕ, като подобна констатация е изцяло в компетентността на вещото лице, притежаващо специални знания, тъй като се извършва въз основа на данни, съдържащи се в одобрените регулационни планове и геодезическо заснемане, нанесени в комбинирана скица. Съвпадането на имотната и регулационната граница към 1978г. се установява и от графичното изображение по комбинирана скица №2 към заключението на СТЕ, според което южната граница на парцел /УПИ/ ...-........ /букви А-Б по синята линия/ съвпада с южната граница на парцел .... по плана от 1955г. /точки 9-10-11-12-13-14-16-1 по кафявата линия/. Несъответствието между южната граница между двата имота по плана от 1964г. /т.1-2 по кафявата линия/ и плана от 1978г. /букви А-Б по синята линия/ не обосновава различен извод, тъй като според експертното заключение регулационната линия по плана от 1964г. не съвпада с имотната. Това несъответствие е отстранено с регулационния план от 1978г., поради което в този план не е предвидено придаване на части по южната граница между двата имота. В подобна хипотеза, ако ответниците поддържат, че имотът, правото на собственост върху който твърдят, че им принадлежи, не е бил нанесен правилно в кадастралната карта, въз основа на която е изработен регулационният план от 1978г., е следвало да предявят иск по реда на чл.32, ал.2 З./отм./, за да постигнат правилното нанасяне на имота в кадастралната карта, въз основа на което да се извърши изменение на регулационния план, респ. да наведат такива доводи в настоящето производство и да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Доколкото обаче доказателства за провеждането на подобно производство по делото не са представени, следва да се приеме, че кадастралната и регулационна граница по плана от 1978г. съвпадат, а оттам че възражението на ответниците, че е необходимо представянето на доказателства, че регулацията е приложена, е неоснователно. Съществуващата според регулационния план граница между двата имота следователно не е правилно нанесена в действащата кадастрална карта.
По делото не са представени доказателства границите на притежавания от праводателите на ответниците имот, въз основа на който е образуван УПИ ....-........, да не са били правилно нанесени в кадастралния план, послужил за основа на регулационния план от 1978г. Представен е констативен нотариален акт 12.02.2013г. №......, том ..., рег.№........., дело №..../2013г., съставен на 12.02.2013г., с който И. Л. И. и съпругата му Г. К. И. са признати за собственици при условията на СИО на застроен поземлен имот с идентификатор ............. с площ по кадастралната карта от 534кв.м., с номер по предходен план имот пл.№............., с оглед на което следва да се приеме, че с този нотариален акт ответниците установяват притежавани права в границите на имот пл.№............. В констативния нотариален акт е посочено, че за удостоверяване правата на молителите пред нотариуса е представен н.а.№..., том ...., дело №............/1993г., но този нотариален акт не е представен по делото, поради което не се установява посредством какъв придобивен способ ответниците са придобили права върху имота и към кой момент, нито кой е техният праводател, доколкото поддържат, че са присъединили владението си към това на праводателя си. Дори да се приеме, че праводателите на ответниците са притежавали съседния от юг имот .........., послужил за основа при образуването на парцел /УПИ/ ....-........ през 1978г., то според изслушаната по делото СТЕ и приложената към заключението комбинирана скица №2, границата на този имот по регулационния план от 1955г., посочена като имотна, съвпада с регулационната граница от 1978г., както вече беше отбелязано по-горе, от което извод, че праводателите на ответниците са притежавали правото на собственост върху спорната част още към 1950г., както се поддържа, не може да бъде направен. В подобна хипотеза установяването на фактическа власт върху спорните 22.40кв.м. представляващи реална част от урегулиран поземлен имот, независимо към кой момент, не би могло да доведе до осъществяването на предвиден от закона придобивен способ, както беше посочено и по-горе, с оглед установената в чл.59 З./отм./ и чл.200 ЗУТ забрана.
И тъй като съгласно чл.43, ал.1, т.5, буква „г“ от ЗКИР границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват въз основа на данните от регулационните планове при приложена дворищна регулация, следва да се приеме, че в настоящия случай южната граница между ПИ с идентификатор .......... и ПИ с идентификатор ............... е погрешно нанесена, като претендираната реална част с площ от 22.4 кв.м. е погрешно нанесена в кадастралната карта на [населено място] в северната част на ПИ с идентификатор ........... вместо в границите на ПИ с идентификатор .............. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявените от С. Я. Б. и Г. Я. Б. искове бъдат уважени.
С оглед изхода на спора в полза на С. Я. Б. следва да бъде присъдена сумата от 1480лв., представляваща направените по делото разноски, а в полза на Г. Я. Б. следва да бъде присъдена сумата от 1730лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №385/14.12.2018г., постановено от втори въззивен състав на ГО на Софийския окръжен съд по в.гр.д.№488/2018г., с което е потвърдено решение №83/06.06.2018г., постановено по гр.д.№344/2017г. по описа на РС-Самоков, първи състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР по предявения от С. Я. Б. и Г. Я. Б. срещу И. Л. И. и Г. К. И. иск, че С. Я. Б. и Г. Я. Б. притежават правото на собственост върху 22.4 кв.м., означени на комбинирана скица №1 към заключението на СТЕ, изготвено от в.л. К. Д. с цифри 1-2-3-4-5-6-1, погрешно нанесени в действащата кадастрална карта на [населено място] в северната част на ПИ с идентификатор............, собственост на И. Л. И. и Г. К. И. вместо в границите на собствения на С. Я. Б. и Г. Я. Б. ПИ с идентификатор ............., както и че границата между ПИ ............. и ПИ с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място] следва да бъде определена по регулационния план на града от 1978г.
ОСЪЖДА И. Л. И. и Г. К. И. на основание чл.108 ЗС да предадат на С. Я. Б. и Г. Я. Б. владението върху 22.4 кв.м., находящи се в северната част на ПИ с идентификатор ........., означени на комбинирана скица №1 към заключението на СТЕ, изготвено от в.л. К. Д. с цифри 1-2-3-4-5-6-1.
ОСЪЖДА И. Л. И. и Г. К. И. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на С. Я. Б. сумата от 1480лв. /хиляда четиристотин и осемдесет лева/, а на Г. Я. Б. сумата от 1730лв./хиляда седемстотин и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: