Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр.София, 17 юни 2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Невена Пелова и на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Атанасова касационно дело № 1117 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по две жалби от подсъдимия П. С. С., подадени съответно чрез защитниците му– адв. Е. Т. от АК – Русе и адв. С. И. Р. от САК, както и от гражданския ищец И. Й. С., чрез повереник – адв. Г. Т. от АК – Русе, срещу решение № 140 от 27.06.2018 г. по внохд № 110/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
В жалбата на подсъдимия П. С. С., чрез защитника му – адв. Е. Т., е релевирано касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК - явната несправедливост на наложеното наказание, което е подкрепено с доводи за неправилна преценка на въззивния съд при отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Твърди се, че дългогодишният опит като водач на МПС, липсата на налагани наказания по ЗДвП, поведението на подсъдимия към момента на деянието, насочено към осигуряване на „комфорта на пътниците в микробуса“, както и едно единствено допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, обуславят ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по правилата на чл. 55 от НК, а не по чл. 58а от НК. Изложени са съображения и за това, че за целите на наказанието не е наложително подсъдимият да търпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В жалбата на подсъдимия, подадена чрез адв. С. Р., също се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Пунктуално са изложени съображения за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в т.ч. неправомерното поведение от страна на един от пострадалите пътници; оказаната от подсъдимия помощ на пострадалите лица след инцидента; пълното му съдействие на органите на досъдебното производство; чистото съдебно минало, семейно положение, трудова ангажираност и наличие на високи професионални качества. Прави се искане за намаляване размера на основното наложено на подсъдимия наказание от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода на 3 /три/ години лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му на основание по чл. 66 НК.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец И. С., чрез повереника му – адв. Г. Р. от АК – Русе, е насочена срещу гражданско – осъдителната част на въззивното решение. Излагат се съображения за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разрез с правилата по чл. 52 ЗЗД. Иска се увеличаване размера на обезщетение от 6 000 /шест хиляди/ лева на 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен, а оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание - неоснователно.
Адвокат С. Р. поддържа касационната жалба на подзащитния си и моли за отхвърляне като неоснователна жалбата на частния обвинител и граждански ищец.
Адвокат С. М., пълномощник на частните обвинители Л. П. и Д. К., оспорва жалбите от името на доверителите си. Счита, че предвид установените в хода на съкратеното съдебно следствие факти, присъдата е справедлива, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Жалбоподателят И. С. - граждански ищец и частен обвинител, редовно призован не се явява, не се явява и повереникът му – адв.Г. Т..
Частните обвинители А. Р., Г. И. и Р. К., както и поверениците им, редовно призовани, не се явяват.
Подсъдимият П. С. изразява съжаление за извършеното и моли да му се даде възможност да работи и да се лекува.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:
С присъда № 34 от 02.10.2017 г. по нохд № 310/2017 г. по описа на Окръжен съд - Русе, подсъдимият П. С. С. е признат за виновен за това, че на 02.05.2014г., в района на [населено място] в интервала км 20 + 230 до 20 + 290 по път II – 21 [населено място] – [населено място], при управление на моторно превозно средство – марка “марка”, /модел/ . с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на „фирма“, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, при което причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице: Д. С. П. от [населено място] и И. Г. М. от [населено място] и средни телесни повреди на повече от едно лице: Р. С. К. от [населено място], Р. Г. Д. от [населено място], , И. Й. С. от [населено място], А. Г. П. от [населено място], Р. И. С. от [населено място] и В. В. Н. от [населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 4 /изм./ вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2, чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на 5 /пет/ години лишаване от свобода, намалено с 1/3 на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 4, чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49 НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години.
Със същата присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец И. С. сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2014г., като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 10 000 /десет хиляди/ лева. Искът за претърпени имуществени вреди от 300 /триста/ лева е изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и направените по делото разноски.
С решение №140/27.06.2018г. по внохд № 110/2018г. по описа на Апелативен съд – В. Търново, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Касационните жалби на подсъдимия, чрез защитниците му са допустими, но неоснователни.
Доколкото и в двете жалби единственото претендирано нарушение е явна несправедливост на наложеното на подсъдимия П. С. наказание лишаване от свобода и същото е подкрепено със сходни доводи, то двете жалби следва да бъдат разгледани едновременно.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което подсъдимият П. С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, постановявайки, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.
В горепосоченото производство, подсъдимият получава по – леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения.
Предходните съдилища правилно са приели, че наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в чл. 373, ал. 2 от НПК, които задължават съда да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. В рамките на установените от съдилищата смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, същите са достигнали до изводи, които се споделят от тази инстанция, а именно, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 55 от НК, респективно на чл. 58а, ал. 4 от НК. Значимите за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл. 54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, са довели до вярното му индивидуализиране.
Към момента на извършване на престъплението законът предвижда наказание от 3 /три/ до 10 /десет/ години лишаване от свобода. Съдът е определил размера на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер на предвиденото в закона, а именно за срок от 5 /пет/ години лишаване от свобода, което е редуцирал с една трета на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца.
Доводите на касационните жалбоподатели, че са останали недооценени смекчаващите отговорността обстоятелства, са неоснователни. В съдебните актове на окръжния и апелативния съд коректно са изброени и обсъдени всички установени факти от значение за определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид: чистото съдебно минало на подсъдимия С., критичното му отношение към извършеното и изразеното разкаяние, трудовата му ангажираност, семейно положение, положителните характеристични данни и броя на допуснатите нарушения на ЗДвП. Решаващите съдилища не са обсъдили единствено влошеното здравословно състояние на подсъдимия /видно от представената и приета в хода на въззивното съдебно следствие медицинска документация - стр. 144 от внохд №110/2018г. на Апелативен съд – В. Търново/. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С. като отегчаващи обстоятелства, съдилищата правилно са отчели причиняването на смъртта на две лица и на множество средни телесни повреди - на шест лица. Отдадено е дължимото значение и на несъставомерните вредни последици – причинените множество леки телесни повреди на пътници от управлявания от подсъдимия микробус, което обстоятелство е отчетено във връзка с извода на съдилищата за завишена степен на обществена опасност на деянието. Независимо, че смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия П. С. са преобладаващи, настоящият състав на ВКС се солидаризира със становището на въззивната инстанция за това, че те нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. При това положение да се акцентира изключително върху на пръв поглед численото превъзходство на смекчаващите отговорността обстоятелства, е неоснователно, а и незаконосъобразно, тъй като не съответства на целите на чл. 36 от НК. Макар и допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата да е само едно, същото не може да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство, тъй като то обуславя съставомерността на деянието. Освен това С. е допуснал грубо нарушение на правилата за движение - навлизането в насрещната лента, което не се дължи на причини от технически характер, а изцяло от субективни такива, свързани с поведението на подсъдимия.
За разлика от първия съд, въззивната инстанция е приела, че деянието е осъществено при форма на вината – самонадеяност. Липсата на наведено с жалбите касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изключва възможност за произнасяне на настоящия състав по тази проблематика. В случая от значение е, че същата не е била предмет на интерпретация при определяне на наказанието.
С оглед на тези обстоятелства Върховният касационен съд не констатира да е налице основание за намеса в размера на наказанието лишаване от свобода в посока на неговото намаляване. Наложеното на подсъдимия П. С. наказание, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, освен законосъобразно е и справедливо отмерено, като същото е съответно на степента на обществена опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК. Наказанието правилно е определено при условията на чл.58а, вр. чл. 54 от НК, тъй като данните по делото не дават основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК – не са налице обстоятелства, които да могат да бъдат оценени като изключителни или многобройни смекчаващи наказателната му отговорност. Правилата на чл. 55 от НК се прилагат не само при наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, но е необходимо да е налице кумулативната предпоставка на посочената разпоредба, а именно и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко, пред каквато хипотеза не сме изправени.
Размерът на наложеното наказание лишаване от свобода не позволява приложението на чл.66, ал.1 от НК, поради което касационният състав не намира за необходимо излагането на допълнителни аргументи в тази насока.
Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец И. С. е допустима, но по същество е неоснователна.
Не се констатира основание за изменение на решението в гражданската му част. Настоящата инстанция не намира да е допуснато от предходните инстанции претендираното от гражданския ищец нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Съобразени са всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото му определяне, като са изложени съображения, които настоящият състав на ВКС споделя напълно. Гражданският иск за неимуществени вреди е доказан по основание и е уважен в справедлив размер. Претърпените от пострадалия болки и страдания са пряка и непосредствена последица от деянието, поради което искът се явява доказан по основание. При определяне на размера му не е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, действителния времеви интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения. Апелативният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи значение към правилното отмерване на понесените от И. С. неимуществени вреди и законосъобразно е потвърдил определения от първата инстанция размер на последните на 6 000 /шест хиляди/ лева. Съдът е взел предвид причинените телесни повреди, довели до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, болките и страданията, които С. е изпитвал, включително и по време на извършените след деянието интервенции и след това, младата възраст и сравнително по – бързия период на възстановяване, както и невъзможността в периода на лечението да спортува. Отчел е и психическата травма и стреса от случилото се. Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съответен на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е в състояние до обезщети пострадалия.
В обобщение, постановеното от АС-Велико Търново решение следва да бъде оставено в сила.
Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 27.06.2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по внохд № 110/2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |