Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * критерии за определяне на неимуществени вреди


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
София, 07.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. 700/2012 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 867 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 269/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение от 01.08.2011 г. по гр. д. № 1392/2010 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 120 000 лв. до пълния претендиран размер 300 000 лв.
К. поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано с твърдението, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът е съобразил единствено броя, но не и характера и тежестта на получените в резултат на пътно-транспортното произшествие травматични увреждания и не е взел предвид представените във въззивното производство нови доказателства, установяващи продължаващите болки и страдания.
С определение № 314 от 13.05.2012 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът по касация – Застрахователна компания “Л. И.” Ад, [населено място] – моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 25.07.2012 г.
Третото лице-помагач на ответника – С. Ц. Г. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед поддържаните касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да отмени частично първоинстанционното решение и да присъди на П. Д. Д. от [населено място] по предявения от него иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ допълнително сумата 40 000 лв., въззивният съд е преценил, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява сумата 120 000 лв. Като релевантни при определяне на обезщетението решаващият състав е счел обстоятелствата, че получените от ищеца телесни увреждания са многобройни, тежки и с трайни последици както за физиката, така и за психиката му, а също и че пострадалият е млад човек – 30-годишен към датата на увреждането, баща на малко дете.
Решението е частично неправилно.
Размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е определен, без да са изложени конкретни съображения и да са взети предвид всички релевантни към него обстоятелства, което е в противоречие със задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. ІІ на Постановление на Пленума на Върховен съд, а също и с формираната по реда на действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс практика на Върховен касационен съд.
Решаващият състав не е отчел в достатъчна степен характера, тежестта и последиците от получените от ищеца травматични увреждания, които са три групи – черепно-мозъчни (контузия на мозъка, контузионно-кръвоизливни огнища двустранно челно-теменно, счупване на черепната основа в областта на средна черепна яма вдясно и съмнения за счупване в областта на предна черепна яма, общ кръвоизлив в меките мозъчни обвивки); гръдно-коремни (контузия на гърдите и корема, двустранен хидроторакс, левостранен хемоторакс) и увреждания на опорно-двигателния апарат (травматичен шок, открито счупване на дясното и лявото бедро, счупване на дясната предмишница, двуглезенно счупване на дясната подбедрица, открито счупване на дясната тарзометатарзална става).
Не са взети предвид обстоятелствата, категорично установени от заключенията на двете медицински експертизи и от множеството медицински документи – епикризи и амбулаторни листове, в т. ч. и представените във въззивното производство: че изброените по-горе увреждания са наложили около двумесечен престой на ищеца в болнично заведение, през преобладаващата част от който (53 дни) същият е бил в кома; че са му извършени множество (над 13) хирургични и травматологични интервенции; че претърпените болки са били за значителен период от време – 6-7 месеца, като през първите 3 месеца с твърде висока интензивност; че лечението е продължило месеци наред и в домашно-амбулаторни условия – медикаментозно и рехабилитационно.
Съдът не е отдал необходимото значение на сериозните последици от уврежданията за психическото и физическо здраве на пострадалия, а именно: изразен психоорганичен синдром – забавен мисловен процес, обстоятелственост, немотивирана веселост, частична моторна, сензорна и амнестична афазия (говорни нарушения), латентна горна лява монопареза (скрита слабост на лявата ръка), нарушение на равновесието и координацията, нестабилна походка, нарушаване функциите и движенията на опорно-двигателния апарат за дълъг период от време, накуцваща походка, скъсяване на десния крайник с 1.5 см, намален обем на движенията на дясната гривнена става и обръщането на дланта нагоре, мекотъканни дефекти на дясното бедро (12х5 см), два белега на десния глезен, два белега на дясната предмишница в областта на гривнената става и от гривнената става почти до лакътната става.
Не е взета предвид дадената от вещото лице д-р Х. М. твърде неблагоприятна прогноза за пълно неврологично и психологично възстановяване и за реално възможни допълнителни усложнения – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, мозъчно-съдови усложнения, травмена епилепсия, както и мнението на вещото лице д-р Д. К., че някои от нарушенията във функциите на движенията може би няма да бъдат изобщо възстановени и че при рязка промяна на времето и/или висока влажност на въздуха ищецът може да има неприятни усещания до явна болка в мястото на счупванията за период от няколко години.
При преценката за претърпените неимуществени вреди решаващият състав не е зачел и фактите, установени от показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Д. Д., съпруга на пострадалия, касаещи конкретното психическо и емоционално състояние на ищеца непосредствено след излизане от болница, по време на възстановителния период и понастоящем. Според свидетелката, пострадалият коренно се е променил като поведение – от спокоен и уравновесен човек е станал нервен, избухлив, с внезапно променящо се настроение; има неспокоен сън; изпитва страх да остане сам; за дълъг период не е помнел, че има съпруга и дете.
Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства обосновават извод, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 120 000 лв. е занижено. Настоящият състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява сумата 230 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени както от силните физически болки, така и от голямото психическо страдание заради накърненото му човешко достойнство поради факта, че за продължителен период от време е бил в абсолютна зависимост от грижите на неговите близки за най-елементарни нужди (която зависимост, макар и не в първоначалния обем продължава и понастоящем), както и в това, че не може да се реализира пълноценно като личност, като съпруг и баща; че не може да има присъщите за млад човек на около 30 години начин на живот и среда; че не е бил в състояние да изпита радостта от раждането и израстването на своето дете и да полага грижи за него.
Ето защо, за тази сума именно искът е основателен, като след частична отмяна на въззивното решение, на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата 110 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на пътно-транспортното произшествие 09.07.2009 г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.
При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касатора адвокат Л. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 2650 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса за касационното производство за уважената част от иска в размер на 2 200 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 867 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 269/2012г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Д. Д. от [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 09.07.2009 г. за разликата от 120 000 лв. до 230 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.” Ад, [населено място], [улица] да заплати на П. Д. Д. от [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 110 000 /сто и десет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 09.07.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2009 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 867 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 269/2012г. на Софийски апелативен съд в останалата допусната до касационно обжалване част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.” Ад, [населено място], [улица] да заплати на адвокат Л. Г. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 650 /две хиляди шестстотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л. И.” Ад, [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лева.

Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: