Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28

гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 138 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 5486/25.11.2021 г., подадена от „Булборг“ АД срещу определение № 283 от 4.11.2021 г. по ч. гр. д. № 20215000500556/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 792 от 31.08.2021 г. по гр. д. № 2230/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на исковата молба на „Булборг“ АД и за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Въззивният съд е съобразил в определението си, че първоинстанционното дело е образувано по искова молба на „Булборг“ АД, предявена срещу „Бургойл БГ“ ООД. Ищецът твърди, че заедно с Петър Василев Никленов са длъжници по изпълнително дело № 395/2021 г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, както и че след извършена публична продан на описаните в исковата молба два недвижими имота, собственост на длъжника Петър Никленов, същите били възложени с влязло в сила на 19.05.2021 г. постановление за възлагане на ответника „Бургойл БГ“ ООД. Намира, че постановлението за възлагане не е породило прехвърлително действие поради порочни действия на съдебния изпълнител, включително неспазване на разпоредбата на чл. 495 ГПК. При тези твърдения ищецът счита, че ответникът не е придобил имотите, предмет на публичната продан, поради което иска да се признае за установено, че „Бургойл БГ“ ООД не е техен собственик. Обосновава правния си интерес с твърденията, че макар носител на правото на собственост да не е той, а съдлъжникът Петър Василев Никленов, при уважаване на отрицателния установителен иск имотите ще се върнат в патримониума на Никленов и срещу тях отново ще се насочи принудителното изпълнение, при спазване на всички законови изисквания.
Апелативен съд – Пловдив се е позовал в определението си на ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като при липса на правен интерес производството се прекратява. Посочил е, че в конкретния случай ищецът не твърди да е собственик на процесните имоти, а тъкмо обратното; не се позовава на някакво фактическо състояние, което да мотивира правен интерес от отричане правата на ответника, нито пък има възможност да придобие правото на собственост в случай, че отрече правата на ответника. Това, на което се позовава, са незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, по отношение на които законът предвижда друг процесуален ред за тяхното ревизиране. Ето защо съдът е заключил, че наведените в исковата молба твърдения не сочат на наличие на правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск, поради което производството по делото подлежи на прекратяване.
Жалбоподателят счита атакуваното от него определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос, който е от значение за развитието на правото: Даденото с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване: „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.“, какви права за ищеца има предвид – само и единствено вещни права върху процесния имот ли визира тълкувателното решение или и други права.
На следващо място, жалбоподателят счита, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на определението с горецитираното тълкувателно решение. Излага, че в случая е налице правен интерес от предявения иск, тъй като чрез нарушаване на процесуалните му права в изпълнителното производство е бил лишен от гарантираното му право на участие в изпълнителния процес – дългът по изпълнителното дело е бил намален с по-малка сума, което е довело до по-висок размер на остатъчния дълг по делото, по което„Булборг“ АД е солидарен длъжник.
От насрещната страна не е постъпил отговор на частната касационна жалба.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.
Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В случая обжалваното определение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по формулирания в изложението въпрос, тъй като той не е обсъждан от Апелативен съд – Пловдив, респ. не е обусловил решаващите мотиви, изложени в постановения от него акт.
Обжалваното определение е съобразено изцяло с постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
В случая съдът е съобразил и изложеното в горното тълкувателно решение, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси; че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера; че видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Постановеното определение на въззивния съд не влиза в противоречие с тези принципни положения, а напротив - съобразено е изцяло с тях, тъй като преценката на въззивния съд за липса на правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост е основана именно на изложените в исковата молба на „Булборг“ АД обстоятелства. Същевременно в тълкувателното решение изрично е прието, че съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
В съответствие с приетото в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в правната доктрина и в съдебната практика Апелативен съд - Пловдив е заключил, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост на процесните недвижими имоти, изнесени на публична продан и възложени на ответника с постановлението за възлагане от 29.01.2020 г., защото ищецът нито претендира, че е собственик на вещта, нито се позовава на фактическо състояние, нито може да придобие права, ако отрече правото на ответника. Посочената в исковата молба цел на ищеца – извършване на нова публична продан, възлагане и разпределение, при което да се стигне до погасяване в по-голям размер от солидарните задължения на двамата съдлъжници, не сочат на правен спор относно правото на собственост. Липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като решението по него формира сила на пресъдено нещо само по въпроса относно притежанието на това право. Соченият от ищеца интерес не е обусловен от принадлежността на правото на собственост на процесните имоти, а от законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия, и затова не подлежи на защита с предявения отрицателен установителен иск за собственост.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 283 от 4.11.2021 г. по ч. гр. д. № 20215000500556/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.







ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: