7 Р Е Ш Е Н И Е №. 94 гр. София,10.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 10 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3643/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-София срещу решение №182 от 28.06.2013 г. по в. т.д. № 233 /13 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №2 от 01.02.2013 г. по търг.д. №84/2012 на ОС-Търговище В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „Т. Глас България Е. –гр. Т. в частта за разликата между уважената част в размер на 73 323,38 лева и пълнопредявения размер от 179 091,74 лева, и е отменено същото решение в уважителната част и вместо него е постановено отхвърляне на иска и за сумата от 73 323,38 лева. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост . В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. С определение постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за приложението на разпоредбите на чл. 99 и следващите ЗЗД относно прехвърлянето на вземания и по отношение на уредбата на правоотношенията възникнали на основание договор за факторинг. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и следващите от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че на 01.06.2009 г. между ищецът Р. България АД като фактор и подпомагащата ответника страна [фирма]-гр.В. като доставчик на услуги е сключен договор за факторинг с предмет прехвърляне от последния на банката-фактор на настоящи и бъдещи вземания по фактури с отложени плащания по търговски договор, сключен с ответника [фирма] срещу осигурени от фактора на доставчика банков ресурс и при определено за фактора възнаграждение за това. Според съда така сключеният договор за факторинг е рамков по своята природа, доколкото за всяка бъдеща извършена доставка доставчикът предлага съответните фактури на фактора посредством индивидуално писмо за прехвърляне на вземанията по нея и еднодневно писмено предизвестие за всяко конкретно финансиране като факторът по своя преценка може да авансира доставчика като по този начин приеме всяко едно прехвърляне на вземанията по отделните фактури. Следователно ищецът като фактор не става автоматично титуляр на всяко едно възникнало след датата на сключване на договора за факторинг вземане на доставчика [фирма] към платеца, а за това е необходимо наличието на последващи цесии на всяко едно вземане по предложената за одобрение и изкупуване конкретна фактура. Не се спори, че процесните фактури са били предложени от доставчика и надлежно одобрени чрез изкупуване от страна на фактора на вземанията по тях. В този смисъл обаче, според решаващия орган, за да има действие факторингът и спрямо длъжника-платец е необходимо не само общо уведомление от страна на доставчика-цедент до длъжника за сключения договор за фактор, с предмет прехвърляне на бъдещите вземания на кредитора на възникнали на база тези отношения, но е необходимо още и такова уведомление до платеца-длъжник и за всяко едно цедиране на отделното вземане непосредствено след извършването на всяка една отделна цесия в полза на фактора. Ето защо, след като ответникът не е бил уведомяван от неговия първоначален кредитор поотделно за цедирането на фактора на всяко едно вземане по отделните фактури, а вместо това самият цедент-доставчик му е изпращал фактурите с платежни инструкции за плащане по негова банкова сметка на дължимите суми по тях, то за ответника тези последващи цесии на конкретни вземания възникнали след уведомлението за сключване на договора за факторинг, имащ силата само на рамков такъв, нямат действие спрямо него, от което следва, че плащанията му по част от фактурите до размера на сумата от 73 323,38 лева в полза на доставчика-негов първоначален и единствен кредитор са надлежно извършени и са противопоставими на претенцията на фактора за повторното им извършване спрямо него.Същото се отнася и до извършените прихващания по останалите процесни фактури извършени със споразумения сключени между ответника и доставчика на услугите-цедента [фирма] съответно на 18.11.2011 г. и 01.02.2012 година. За настъпването на погасително действие спрямо длъжника-ответник на така извършените прихващания следва да се отчете и липсата на потвърждаване на цесията т.е съгласие от страна на лице надлежно представляващо длъжника [фирма] като условие за непротивопоставимост на този погасителен способ в отношенията с цедента по отношение вземането на фактора, доколкото в тези отношения се прилага разпоредбата на чл. 103 ал.3 ЗЗД. По изложените съображения съдът е счел исковата претенция на банката-ищец срещу ответника за изцяло неоснователна. Относно правния въпрос от значение за изхода на спора: Разпоредбата на чл.2 ал.2 т.12 от Закона за кредитните интитуции/ЗКИ/ при изреждане на банковите сделки урежда най-общо факторинга като договор за покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране на тези вземания. Следователно между цесията и факторинга съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет вземания на една от страните по тях към трети лица-длъжници на прехвърлителя. Предметът на втория договор, обаче е ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга са само парични вземания, основани на тези сделки. С оглед целта на самия факторинг, а именно ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги на трето лице-негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се застъпва становището, че за разлика от цесията вземането-предмет на прехвърляне с договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към датата на сключване на договора за факторинг или най-малкото: с бъдещ, т.е. ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват функциите: финансиране от страна на фактора на търговската дейност на доставчика и поемане на риска, които отличават факторинга като форма на финансово-кредитна дейност за разлика от цесията по гражданското право. Извън спецификите на договорът за факторинг,очертани по-горе, последният съдържа като правопораждащ факт съществени общи признаци с договора за цесия, уреден в ЗЗД и следователно при празнина в закона, относно правните последици на договора за факторинг, съгласно чл.46 ал.2, предл. първо ЗНА следва да се приложат по аналогия на закона правните норми уреждащи цесията по общото гражданско право. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. С процесния договор за факторинг, сключен на 01.06.2009 г.и съответните анекси и приложения към него, между ищеца [фирма] като фактор и [фирма] като доставчик са прехвърлени възмездно при договорените условия, всички настоящи и бъдещи парични вземания по търговски фактури с отложено плащане , по които платец се явява [фирма]. Предмет на факторинга са вземания на [фирма] към [фирма]-гр.Т., основани на договори изработка на дървен амбалаж , за които са издадени приложените към исковата молба 26 броя фактури, изд. в периода 13.10.2011 г.-14.11.2011 г. на обща стойност 179 091,74 лева- цена на извършени доставки от страна на доставчика по договорите на ответника-длъжник по тези договори. С писмо-уведомление вх. №5480 от 30.05.2009 г. ответникът е уведомен от страна на доставчика за извършеното прехвърляне на горните вземания и е указано, че занапред плащанията следва да се извършват на фактора „Р. банк България” и че промяна в тези отношения не могат да се извършват без изричното съгласие на фактора , а всички бъдещи плащания от длъжника към фактора се считат за изпълнение на договорите с доставчика. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че процесните фактури са на обща стойност 175 215,25 лева и че същите са били надлежно осчетоводени от доставчика и длъжника. Част от общото задължение в размер на 73 323,38 лева е отразено като погасено от ответника чрез плащане в полза на доставчика , а остатъка в размер на 101 891,87 лева като погасено чрез прихващане с насрещни вземания на доставчика към длъжника. Така направените плащания от длъжника към доставчика, вместо към фактора нямат погасително действие по отношение на последния. Това произтича от отговора на правния въпрос за приложение по аналогия на закона на правилата уреждащи цесията по общото гражданско право. Съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлителното действие на самата цесия, респ. факторинга обвързва длъжника от деня,в който е съобщено на длъжника. В случая това е надлежно извършено на 30.05.2009 г. от страна на доставчика-предишен кредитор и от тази дата, независимо,че става въпрос за задължения, възникващи в по-късен момент, с оглед спецификите на факторинга в сравнение с цесията, всякакви плащания от длъжника на предишния кредитор в лицето на доставчика са непротивопоставими на фактора и нямат погасителен ефект спрямо вземанията- предмет на договора за факторинг. Поканите за плащане от страна на доставчика към длъжника след датата на съобщаването на цесията/факторинга / на последния не рефлектират по никакъв начин на отговорността му като платец по отношение на фактора и същият остава задължен към него. Само обратната цесия и надлежното й съобщаване на последния могат да изключат тази отговорност. Ето защо ответникът следва да отговаря до размера на платените в полза на доставчика, вместо на ищеца като фактор суми. Същото се отнася и до частта от вземанията, предмет на факторинга, за които въззивният съд е приел, че са надлежно погасени чрез споразумения за взаимно прихващане от 18.11.2012 г. и от 01.02.2012 г.,сключени на тези дати между доставчика и ответника длъжник. При условията на analogia legis по чл.46 ал.2 ЗНА, с оглед приложението на правната уредба в общото гражданско право за сходен случай-чл.103 ал.3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да извърши прихващане на задължението срещу свое към предишния кредитор. В случая е категорично установено, че прехвърлянето на бъдещите вземания по силата на договора за факторинг е надлежно съобщено на ответника-търговско дружество на 30.05.2009 година и с писмо изх. № 705/30.05.2009 г. от негова страна е потвърдено узнаването. Обстоятелството, че това писмо-отговор е подписано само от едното лице имащо, право да представлява длъжника-платец е без значение, доколкото липсва противопоставяне веднага след узнаването / вписването с изх. номер на писмото-отговор като изходяща кореспонденция/ от дружеството-платец за това действие-следователно е налице изпълнена хипотезата на чл.301 ТЗ, според която при липса на такова противопоставяне от страна на търговеца за действия без представителна власт последните се смятат за потвърдени. Ето защо сключените между доставчика и платеца споразумения за прихващане нямат действие спрямо фактора, доколкото са в нарушение на чл.103 ал.3 ЗЗД. С оглед на това ответникът е останал задължен към ищеца-фактор до пълния размер на вземанията по процесните фактури. С оглед изложеното обжалваното решение,с което е приет за неоснователен иска до размера на 175 215,25 лева се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон /посочените законови разпоредби/ и като такова следва да се отмени в съответната част, а за остатъка до пълнопредявения размер да се остави в сила. При липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по същество на спора като уважи частично иска като основателен и доказан до размера на 175 215,25 лева по изложените по-горе съображения. По отношение на разноските : От страна на касатора се претендира присъждане на разноските направени в процеса пред ВКС- в размер на 9 391,84 лева-общо, от които за възнаграждение за адвокат 5760 лева . За доказване на последното като разход е представена само фактура, но не и платежен документ за реално извършен банков превод, поради което и няма основание да се признае този разход за действително направен и сумата да се присъди като съдебни разноски. Следва да се присъдят разноските на ищеца пред инстанциите по същество в реални размери на: 7 163,67 лева-държава такса за предявяване на иска 2 330 лева-по въззивната жалба и 5400 лева възнаграждение за процесуално представителство осъществено в тази инстанция, с оглед договора за правна помощ и преводно нареждане от 07.06.2013 за реалното заплащане на сумата от ищеца, като същите се редуцират, съобразно уважената част от иска в настоящата инстанция –или общо разноски пред всички инстанции в размер на 18 170,95 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ частично решение №182 от 28.06.2013 г. по в. т.д. № 233 /13 на Варненски апелативен съд и вместо него постановява ОСЪЖДА „Т. Глас България Е. –гр. Т. да заплати на Р. /България/”Е.-София сумата от 175 215,25 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2012 г. до окончателното плащане на горната сума, представляваща незаплатена цена на доставки по 26 броя фактури в качеството му на платец по договор за факторинг сключен на 01.06.2009 г. между Р. /България/”Е.-София като фактор и [фирма]-гр.В. като доставчик на стоките. ОСТАВЯ в сила обжалваното решение в останалата част, ОСЪЖДА „Т. Глас България Е. – [населено място] да заплати на Р. /България/”Е.-София сумата от 18 170,95 лева общо- разноски по водене на делото в трите инстанции, съобразно уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на [фирма]-гр.В. като трето лице-помагач на ответника. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.