О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39 гр. София, 19.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ІІ-ро Н. О, в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева …касационно частно дело № 143 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане № 466 от 11.02.2020 г. на съдия-докладчик по н. ч. д. № 321/2020 г. на Софийския градски съд, с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е застъпил становището, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Благоевград, който не е събрал целия обем от информация дали обичайното пребиваване на санкционираното лице не е на адреса в [населено място], пропускайки да изследва собствениците на имота или други негови обитатели. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 15.01.2020 г. по н. ч. д. № 576/2019 г. Благоевградският окръжен съд е приел, че не е компетентният съд, тъй като по делото било установено, че лицето Л. Ц. (според данните от удостоверението) никога не е влизало на територията на Република България, респ. не е пребивавало в страната ни. При това положение е достигнал до заключението за невъзможност да бъде установено къде е обичайното пребиваване на засегнатото лице Л. Ц. на територията на България и в частност то не е в [населено място], където няма данни за негово имущество или за източник на доходи. Софийския градски съд също се е счел за некомпетентен, аргументирайки се, че от събраните данни от Благоевградският окръжен съд, по делото не се установява каквато и да било свързаност на засегнатото лице с Република България. Върховният касационен съд намира, че делото следва да се разгледа от Софийския градски съд. Разпоредбата на чл. 31 от ЗПИИРКДРНФС определя като компетентен съдът по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България. Когато те не са посочени в удостоверението – по посоченото в удостоверението местонахождение на имуществото или по мястото на източника на доходите на засегнатото лице. След като в случая Софийският градски съд е приел, че по делото не е установено посоченото в удостоверението обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България, съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКДРНФС, към която препраща чл. 31, ал. 3 от същия закон при определяне на подсъдността, той е съдът, компетентен да реши въпроса налице ли е основание за признаване на решението за налагане на финансова санкция. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 44 НПК О П Р Е Д Е Л И: ВРЪЩА н. ч. д. № 321/2020 г. (прекратено) на Софийския градски съд за разглеждане. Препис от определението да се изпрати на Благоевградския окръжен съд за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: