Р Е Ш Е Н И Е № 539 София, 04 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ноември, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 2609 / 2011 год. Производството е образувано по жалба на подс. С. С. К. депозирана чрез защитника й, срещу въззивно решение № 287 от 15. 07. 2011 година, постановено по ВНОХД № 598 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати от въззивния съд касационни нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради което се моли атакуваното решение да бъде отменено, като подсъдимата бъде оправдана, алтернативно, делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. София в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І–во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда от 22. 02. 2011 год., постановена по НОХД № 117 / 2010 год. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана, подс. С. С. К. била призната за виновна в това, че на инкриминираните дата и място, при условията на продължавано престъпление, прокарала в аптеки „Илфарма” и „Вергилиус” в обръщение неистински парични знаци – два броя банкноти с номинал 50 лв., с посочени серийни номера, като знаела, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК, й е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години. Със същата присъда, подс. К. била осъдена да заплати на гражданските ищци Г. Т. А. и Ф. Г. Х.-А. сумите от по 50 лв., представляващи обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, както сумите от 32 лв. и 24 лв. – разноски по делото. Недоволна от постановената присъда останала подсъдимата, която инициирала провеждането на въззивно производство, като с атакуваното решение № 287 от 15. 07. 2011 година, постановено по ВНОХД № 598 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, първоинстанционната присъда била изменена - отменена в нейната гражданско-осъдителна част и производство по делото в тази му част, прекратено, а в останалата си част, обжалваната присъда била потвърдена. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр. София и Окръжен съд – гр. Монтана, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението по съдебно-техническата експертиза, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от съдилищата по фактите, при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно. По делото са налице в достатъчна степен такива, /в частност показанията на свид. А. и Х.-А. – разпознали с категоричност подсъдимата като лицето, което е заплатило с процесните банкноти/, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Извършеното от подсъдимата престъпление е било правилно квалифицирано, тъй като извън всякакво съмнение, същата на инкриминираните дата и място, при условията на продължавано престъпление, е прокарала в обръщение неистински парични знаци, като знаела, че са подправени. Извън всякакво съмнение също така, е и обстоятелството, че обсъжданото престъпление е осъществено при пряк умисъл, извод, който се извлича от конкретно предприетите от подсъдимата действия в двете аптеки, включая и проведените разговори. Апелативен съд – гр. София агументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимата /наведени по същество и в касационната жалба/, свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Внимателно са били анализирани релевантните факти относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 от НПК, и следва да бъде споделен изводът, че липсва допуснато от първоинстанционния съд, нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК. Противоречията в доказателствения материал са били обсъдени и преодолени по начин, обосноваващ наличието на хипотезата на чл. 303 от НПК, като може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. На доводите в тази насока, доколкото са наведени и във въззивната жалба, е даден отговор от апелативния съд, като същият междувпрочем се споделя и от настоящата инстанция. Въззивният съд е счел, че е налице допуснато от окръжния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в конституиране и участие на ненадлежни страни в производството, достигайки до извод, че следва да отстрани същото като отмени първоинстанционния акт в неговата гражданско-осъдителна част и прекрати производството по делото в тази му част. Въпросът за възможността да има „пострадал” в престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на вреди за някого /т.н. „съставомерни вреди”/, е дискусионен въпрос в съдебната практика и аргументацията срещу стеснителното тълкуване на понятието за вреди от престъплението, според настоящият състав е принципно обоснована. Този въпрос обаче не следва да бъде допълнително разискван, с оглед забраната за реформацио ин пеюс и обстоятелството, че касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимата. Що се касае до имплицитно наведения довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, настоящата инстанция счита, че същото се явява частично основателно. Това е така поради следните съображения: Извършеният от съдилищата анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подс. К. обстоятелства е обоснован и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Наложеното на подсъдимата наказание е правилно определено при условията на чл. 54 от НК и като размер, се явява напълно адекватно и кореспондира с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. В мотивите на обжалваното въззивно решение обаче, нееднократно е посочено, че срока, за който следва да бъде отложено изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода е три години, но въззивния съд е пропуснал да намали определения от първоинстанционния съд съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, срок. В случая, не е налице претендираното в жалбата противоречие между диспозитив и мотиви на съдебния въззивен акт, а е допусната фактическа грешка, отстранима от касационната инстанция. Понеже, изложеното от въззивната инстанция касателно срока по чл. 66, ал. 1 от НК се явява в полза на подсъдимата като смекчаващо наказателноправоното й положение, производството е инициирано по жалба на подс. К., а и защото го изисква справедливостта, настоящата инстанция счита, че следва да постанови решение с което измени атакуваното решение на Софийския апелативен съд, като бъде намален определения от първоинстанционния съд на основание чл. 66, ал. 1 от НК, срок. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 287 от 15. 07. 2011 година, постановено по ВНОХД № 598 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, като НАМАЛЯВА срока, за който на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изпълнението на наложеното на подс. С. С. К. наказание „лишаване от свобода”, от четири години на ТРИ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.