Р Е Ш Е Н И Е № 219 С о ф и я, 20 м а й 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 а п р и л 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 522/2014 година. Подадена е касационна жалба от името на подсъдимия Я. В. М. от Р. и има за предмет присъда № 19 от 11.02.2014 г. по ВНОХД № 224/2013 г., постановена от Бургаския апелативен съд, която се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК и искане за отмяната й и оправдаването му по предявеното обвинение, алтернативно за изменяване на присъдата с намаляване на размера на наложеното му наказание, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата и за прилагане правомощието на касационната инстанция по чл.354, ал.5 от НПК, което да даде отражение върху наказанието на жалбоподателя. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от подсъдимия и от процесуалния му представител адв.Бл.П. от АК-Бургас. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Образувано на 16.07.2007 г. срещу неизвестен извършител за престъпления по чл.124, ал.1 от НК спрямо починалия шведски гражданин Б. Ф. А. и по чл.129, ал.1 от НК спрямо пострадалия шведски гражданин Д. Г. Х., след привличане на подс.Я. В. М. от Р. като обвиняем още на следващия ден, 17.07.2007 г., след корекция на обвиненията в такива по чл.124, ал.1, пр.2-ро вр.чл.129, ал.1 и по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, е било постигнато споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия тогава М. адв.Бл.П. от АК-Бургас за приключване на наказателното преследване срещу него по посочените текстове и е било внесено за одобряване в окръжен съд-Бургас. С определение № 163 от 22.12.2008 г. по НОХД № 313/2008 г. на окръжен съд-Бургас съдът е отказал да одобри така постигнатото споразумение, считайки го в разрез с изискванията на материалния закон относно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на договореното общо наказание за извършените от обвиняемия престъпления, в каквато насока е предложил промяна в споразумението, което не е било прието от споразумелите се. След връщането на делото на прокурора, без извършване на каквито и да е следствени действия или изготвяне на обвинителен акт, е било внесено ново споразумение между защитника и прокурора, дори в по-благоприятен за обв.М. вариант досежно размера на наказанието лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, което с определение № 18 от 10.02.2009 г. по НОХД № 15/2009 г. по описа на окръжен съд-Бургас е било одобрено от съда и е влязло в законна сила. По искане от 23.04.2009 г. на главния прокурор на основание чл.420, ал.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, с решение № 321 от 02.10.2009 г. по н.д. № 290/2009 г. състав на ВКС – ІІ н.о. е отменил определението за одобряване на споразумението заради материалноправната му незаконосъобразност и е върнал делото на Бургаския окръжен съд за новото му разглеждане от стадия на съдебното заседание. Новообразуваното НОХД № 234/2009 г. в Бургаския окръжен съд, с разпореждане № 76 от 07.10.2009 г. е било прекратено и делото е било върнато за ново разглеждане на прокурора от окръжна прокуратура-Бургас за изпълнение на дадените в отменителното решение на касационната инстанция указания по приложението на материалния закон. Проведеното допълнително разследване с повдигане на ново обвинение на обв.М. по чл.116, ал.1, т.5, 6, пр.2-ро и 3-то и т.11 вр.чл.115 от НК за причиняване на смъртта на шведския гражданин Б. Ф. А. е последвано от внасяне на обвинителен акт за това престъпление и причиненото на пострадалия шведски гражданин Д. Г. Х. телесно увреждане. С присъда № 207 от 19.05.2011 г. по НОХД № 1498/2010 г. на окръжен съд-Бургас подс.М. е бил признат за невинен и по двете предявени му обвинения по чл.116, ал.1 и по чл.131, ал.1 от НК, като е бил отхвърлен и приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от името на пострадалия Д. Х. чрез повереника му адв.Л.Н. от САК за сумата от 50 000 лв за причинени му неимуществени вреди от деянието, като неоснователен. По протест на прокурора от окръжна прокуратура-Бургас и жалба на повереника на гражданския ищец Х. адв.Н., с решение № 136 от 05.08.2011 г. по ВНОХД № 158/2011 г. Бургаският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първия съд и провеждането му по общия ред, а не по диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.1 вр.чл.372, ал.3 вр.чл.371, т.1 от НПК, проведена от съда по искане на защитата на подсъдимия, с което не се е съгласил повереникът на ищеца, претендирайки за непосредствен разпит на свидетелите и вещите лица. При новото разглеждане на делото с присъда № 72 от 09.03.2012 г., постановена по НОХД № 1139/2011 г. на Бургаския окръжен съд отговорността на подсъдимия Я. В. М. от Р. е ангажирана за престъпление по чл.124, ал.1, пр.2-ро от НК за причиняване смъртта на шведския гражданин Б. Ф. А. и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.5, 6 и 11 вр.чл.115 от НК. Същият е бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК по отношение на пострадалия шведски гражданин Д. Г. Х. и при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание от 1 година лишаване от свобода. По съвкупност на подс.М. е било наложено общо наказание от 3 години лишаване от свобода, търпимо в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като е приспаднато предварителното му задържане от 17.07.2007 г. до 08.10.2007 г. С присъдата е уважен приетият за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Д. Х. за сумата от 8 000 лв, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането му – 16.07.2007 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като в тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Присъдата е била обжалвана от прокурора от Бургаската окръжна прокуратура в частта й досежно приложимото материално право, а именно заради неправилното, според него, квалифициране на първото деяние като непредпазливо с искане за отмяната й и постановяване на нова за признаването му за виновен по първоначално предявеното му обвинение по чл.116, ал.1 от НК и налагане на съответно на същото наказание, което прокурорът е съзрял около минимума на наказанието лишаване от свобода, което да изтърпи при съответния първоначален режим в затвор. Присъдата е била обжалвана и от защитника на подс.М. адв.Бл.П. от АК-Бургас с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност в осъдителните й части с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна изцяло присъда както за причиняване на смъртта на Б.А., така и за причинената на пострадалия Х. телесна повреда, съответно отхвърляне на предявения срещу него граждански иск. След постановяване на присъдата повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Д. Х. адв.Л.Н. от САК се е оттеглил като страна по делото по изложените в заявлението му от 20.03.2012 г. съображения, за което пострадалият Х. е бил уведомен чрез адвоката му в Ш. У. Р. и чрез почетния консул на Кралство Ш.. Въпреки известяването му за подадените протест и жалба от защитника на подсъдимия, пострадалият Х. не е взел участие, лично или чрез друг повереник в проведеното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд. С решение № 55 от 07.06.2013 г., постановено по ВНОХД № 215/2012 г. на апелативен съд-Бургас, обжалваната присъда е била потвърдена изцяло. Въззивното решение е било атакувано от апелативна прокуратура-Бургас в частта му за потвърждаване оправдаването на М. по по-тежкото обвинение по чл.116, ал.1 от НК с доводи за неправилно приложение на материалния закон и искане за отмяна в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. То е било обжалвано и от защитника на подсъдимия адв.П. заради неправилното приложение на материалния закон по обвинението по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК и явната несправедливост на наложеното му за престъплението по чл.124, ал.1, пр.2-ро от НК наказание лишаване от свобода с отказа да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с искане за отмяната му от касационната инстанция и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.131, ал.1 от НК, а по отношение на обвинението по чл.124, ал.1 от НК е отправена претенция за отлагане изпълнението на наложеното му за това престъпление наказание от 3 години лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК. С решение № 513 от 03.12.2013 г. по н.д.№ 1850/2013 г. ВКС – ІІІ н.о. е отменил въззивното решение само в частта му, с която е потвърдено осъждането на подс.М. по чл.124, ал.1, пр.2-ро от НК и е оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.5, 6 и 11 вр.чл.115 от НК, както и в частта по приложението на чл.23, ал.1 от НК и в тези части делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания по приложението на материалния закон. По отношение на обвинението по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК и относно уважения граждански иск въззивното решение е оставено в сила. При третото поред разглеждане на делото от Бургаския апелативен съд, с присъда № 19 от 11.02.2014 г. по ВНОХД № 224/2013 г. въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда № 72 от 09.03.2012 г. по НОХД № 1139/2011 г. в частта й относно осъждането на подс.М. за престъпление по чл.124, ал.1 от НК и оправдаването му по обвинението по чл.116, ал.1, т.5, 6 и 11 вр.чл.115 от НК и го е признал за виновен в това на 16.07.2007 г. в Н., по хулигански подбуди умишлено да е умъртвил чуждия гражданин Б. Ф. А. – поданик на Кралство Ш., намиращ се в безпомощно състояние, с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин и на основание чл.116, ал.1, т.5, 6, пр.2-ро и 3-то и т.11 вр.чл.115 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 15 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК това наказание е групирано с наложеното на подс.М. за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК наказание от 1 година лишаване от свобода по влязлата в тази й част присъда № 72/09.03.2012 г. по НОХД № 1139/2011 г. на окръжен съд-Бургас, като му е наложено общо наказание от 15 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В касационната жалба на защитника на подсъдимия се поддържат същите оплаквания, каквито са били наведени и пред въззивната инстанция, касаещи правната оценка на изведените фактически обстоятелства и правилното приложение на материалния закон по обвинението по чл.116, ал.1 от НК, както и за явната несправедливост на наложеното му за съвкупността наказание, съставляващи, според тях, касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се прави искане за отменяване на новата въззивна присъда и преоценка на правно значимите факти по това обвинение, при осъществяване правомощията на касационната инстанция и като въззивна съгласно чл.354, ал.5 от НПК с постановяване невинността на подс.М., алтернативно за преквалификация на деянието му в престъпление по чл.124, ал.1, т.12, пр.3-то вр.чл.130, ал.1 от НК и налагане на наказание лишаване от свобода с приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена от страна, имаща право на жалба, в законоустановения срок и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, а разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Подсъдимият оспорва отговорността си пред третата инстанция с оплаквания, които са били предмет на проверката, извършена от въззивния съд, допълнени със съображения за материалноправна неиздържаност и на мотивите на последния, довело до неправилни изводи за виновността му и до несправедливото му осъждане. Всъщност, макар в жалбата да се декларира изясненост на фактическите обстоятелства, се оспорват изводите на съда той да е участвал в побоя над пострадалите и извън дискотеката до пристигането на полицейския екип заедно с други охранители, при липса на обвинение за съучастие с тях и общност на умисъла да се причини смъртта на А., като се настоява истината за случилото се да бъде изведена от собствените му твърдения, допълнени в съдебното следствие пред последния въззивен състав, чийто съдебен акт се атакува пред настоящата инстанция. На тази основа се извличат доводи за превратност в тези изводи, за „надграждане” от съда на предявеното обвинение за действия и представи у подсъдимия, лишени от доказателствена подкрепа и за осъждането му за деяния на трети неизвестни лица, докато реално причиненото от него увреждане на пострадалия А. от нанесения му един единствен удар с крак в областта на лявата гръдна половина би могло да доведе до осъждането му само за непредпазливо престъпление по чл.124, ал.1 от НК, на каквото той се е съгласил при сключване на отмененото по реда на възобновяването одобрено от окръжния съд споразумение, но на какъвто процесуален резултат отново се настоява в жалбата в рамките на правомощието на ВКС по чл.354, ал.5 вр.ал.2, т.2 и 3 от НПК. На първо място следва да се посочи, че не е налице хипотезата на ал.5, изр.2-ро на чл.354 от НПК. Настоящето касационно производство е второ поред, тъй като проведеното по н.д.№ 290/2009 г. по описа на ВКС – ІІ н.о. е такова по реда на Глава 33 от НПК и има за предмет определение за одобряване на споразумение, спрямо което в постановеното решение № 321 от 02.10.2009 г. не е била осъществена същинска касационна проверка, а е коментиран и оспорен изводът на одобрилия споразумението съд за неговото съответствие със закона и морала, довело до отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото в досъдебната му фаза. Поради това настоящият съдебен състав няма основание да проверява и променя фактическите обстоятелства, възприети от апелативния съд и да пререшава делото при упражняване на правомощия и като въззивна инстанция, съгласно посоченото изключение в правомощията й по чл.354, ал.1, т.1-4 от НПК. Свързано с това възражение, неоснователно се атакува задължителната сила на указанията в предишното отменително решение на ВКС за въззивния съд, след като фактическите обстоятелства не са претърпели промяна. При проведеното въззивно съдебно следствие единствено са събрани допълнително изложените обяснения от подс.М., но обсъдени по надлежен начин в атакуваната присъда, не са дали основание за възприемане на различни фактически изводи. Или, при непроменената фактическа рамка съдът обстойно е коментирал констатираните от предишния касационен състав пороци в правните изводи в предишното въззивно решение и е изпълнил в пълнота дадените му от третата инстанция указания. Затова неоснователно защитата претендира отхвърлянето им, като се позовава на практика на ВКС по сходни казуси. ВКС намира за неоснователно твърдението в жалбата, че въззивният съд не е дал дължимите отговори на направените от жалбоподателя и защитата му доводи. Друг е въпросът, че съображенията на второинстанционния съд не се вместват в тезата им относно процесуалната изрядност на обвинението, за достатъчността и категоричността на събраните по делото доказателства и следващите се от тях фактически и правни изводи. В тази насока се визират процесуални нарушения на досъдебното и в хода на съдебното производство пред съдилищата по фактите, като се ползват единствено твърденията на касатора и ги интерпретират неправилно, игнорирайки при анализа на доказателствения материал редица преки и категорични доказателства относно причините за възникване на конфликта между охранителите и пострадалите А. и Х. в дискотеката, включително с участието и на жалбоподателя, развитието му и в крайна сметка начина на увреждане на последните и оттам изводимите от тях обстоятелства относно формата на вината на подсъдимия при извършване на всяко едно от деянията. Бургаският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.3 от НПК по предписания от закона начин. Той е подложил на внимателен анализ събрания доказателствен материал по делото и е дал ясен, аргументиран и убедителен отговор на всички направени му възражения във връзка с процесуалната издържаност на действията на разследващите органи и годността на съответните доказателствени средства. Съобразил се е и с указанията на касационната инстанция, като е боравил и с богата съдебна практика. С основание също се е доверил на показанията на свидетелите Х., Н.В., В.Б., М.А., М.Д., на анонимен свидетел № 2, като е отрекъл тезата на подс.М., позовавайки се и на изводите на експертите по СМЕ, експертизата на веществени доказателства по метода на ДНК-профилирането, на ВДС по частично възстановените файлове от записите на охранителните камери в и около дискотеката за движенията на пострадалите и охранителите, на любителския видеозапис на удара, нанесен с двата крака от подс.М. по лявата гръдна половина на пострадалия А.. Неоснователно е възражението за липса на анализ на допълнителните обяснения на подсъдимия, видно от изложеното на стр.25-26 от мотивите на проверявания съдебен акт. От тях става ясно, че той е имал причина да се гневи на пострадалите и главно на Б.А., но с тях не спомага за достигане до останалите участници в побоя над чуждите граждани. Неоснователно се упрекват разследващите и прокурора за липса на обвинение спрямо други лица, обяснено в обстоятелствената част на обвинителния акт с неправомерните действия по заличаване на записите от охранителните камери в инкриминирания период и липсата на достатъчно и категорични данни за тях, при често променящия се състав на насилниците през тези 15-20 до 30 минути на нанасяне на удари по двамата пострадали. В същото време, позовавайки се на показанията на св.Х. и св.Н.В. от досъдебното производство, на анонимен свидетел № 2 и на разясненията на експертите от КСМЕ за причината за смъртта на Б.А. (травматичен шок при водеща до него тежка гръдна травма), обосновано е приел в генезиса й да стоят и действията на подсъдимия като участник, а не просто като наблюдател на част от инцидента с причиняване на травми и кървящи рани по главата и цялото му тяло, довел до безпомощното му състояние, заради което е бил заливан с вода без видимо подобрение. Поради това няма как да се отграничат действията на подс.М., с които е участвал активно в побоя над този пострадал и при ясното съзнание за последиците от тях. Илюстрация на това му поведение е заснетият като люботелски видеоклип финален удар върху безжизнения чужденец от подсъдимия с отскок с двата крака зад гърба на полицая св.Б., приет и от защитата, но като единствен за неговото участие, в разрез с останалите доказателства по делото. Или, приетият от прокурора доказателствен дефицит за конкретизиране на съучастниците на касатора в инкриминирания побой над пострадалия А. не може да доведе до изводи за оневиняването му, както и до промяна в обстоятелствата, относими към правните изводи за формата на вината му при осъществяване на деянията. Още повече, че по отношение на действията му спрямо пострадалия Х. вече е налице влязла в сила присъда за причиняване на телесни увреждания по хулигански подбуди в период, в който той отрича да е присъствал на побоя на двамата пострадали. Поради тези съображения настоящата инстанция намира, че фактическите положения не са засегнати от допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд основателно се е съгласил с възприетите от окръжния съд факти, но като ги е интерпретирал по различен начин при извеждане на приложимото право. Няма налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, макар формално такова да не е касирано в жалбата, за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При правилно установените факти материалният закон е бил приложен правилно от въззивния съд. Категорично е установено, че дори и подс.М. да се е чувствал засегнат от нанесения му от пострадалия А. удар в лицето, е отвърнал по удовлетворяващ собственото му виждане начин за наказването му, но скандализиращ наблюдаващите инцидента граждани, нарушаващ обществения ред и изразяващ незачитане на обществените порядки, като постепенно е еволюирал в умисъла си заедно с другите участници в побоя. Процесуалните затруднения в развитието на делото са дошли от погрешното квалифициране на извършеното спрямо пострадалия А. още от самото начало, като са проверявани всички възможности смъртта му да е настъпила от грешки при оказване на медицинската помощ, та дори се е стигнало и до обвинение срещу старшия на полицейския екип св.В.Б. за престъпно бездействие по служба по непредпазливост, за което последният правилно е бил оправдан от военния съд. Разследването е било затруднено и от подхвърлените веществени доказателства – нож и метални боксове и окраската, която охранителите са дали на причините за възникване на конфликта и на непремерените им действия, но които са приписали на „неизвестни” лица, а в тази насока им е помогнало и заличаването на записи от охранителните камери в инкриминирания период. Вярно е, че разследващият орган не е направил необходимото за издирване на повече очевидци на случилото се и в крайна сметка няма оправдание първоначално възприетият начин от прокуратурата за приключване на наказателното производство със сключване на споразумение със защитника на подс.М. в разрез с изискванията на закона и морала за причиняването по този безсмислен начин на смъртта на посетилия курорта ни чужденец. И ако тезата на защитата му се позовава само на категорично установени, според тях, факти (но разглеждайки ги изолирано и фрагментарно), то изводите на съда досежно участието на касатора, ако не през цялото време, то в достатъчно продължителен период и със значителна интензивност в нанесения над А. побой, при ясното съзнание за опасността да бъде увреден фатално, почиват на достатъчна и логично обвързана фактологична верига. От друга страна, фактическото обвинение изрично включва участието и на други лица, които прокуратурата е счела за неустановени със средствата и по реда на НПК и касаторът не може да се оплаква, че следва да понесе отговорност за действията им, а не само за личното си участие в побоя. Именно като охранител е имал задължението да препятства извършването на такива прояви, а проявената и от него жестокост е потресла околните граждани. Поведението и на подс.М. не просто сочи на някакво незачитане на личността на пострадалите А. и Х., а желание за афиширане на превъзходство над околните, за изразяване на явно неуважение към въведените порядки и в крайна сметка е предизвикало сериозно нарушаване на общественото спокойствие и създаване на реална опасност за живота на пострадалите, като при първия смъртта му е настъпила мъчително. Затова правилно са коментирани фактите относно хулиганското му поведение извън прякото посегателство над пострадалите и подбудите му да ги нарани. В тази насока са задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона още с ППлВС № 2/57 г., изменено с ППлВС № 7/87 г. Безспорно е, че понасяните от пострадалия А. болки в продължение на 15-20 минути до половин час от началото на конфликта сочи на особено мъчителен за него завършек на живота му. Всичко това очертава наличието на по-тежко квалифициращите деянието обстоятелства, поради което няма неправилно приложение на закона и е приложен този, който е следвало да бъде приложен. Съдът на стр.27-32 от мотивите си обстойно се е мотивирал защо е приел то да е осъществено при евентуален умисъл у подс.М. за причиняване на смъртта на пострадалия А., лежащ безжизнен пред дискотеката въпреки заливането му с вода, съобразявайки и указанията на ВКС в решението в тази му част, съобразно и цитираната съдебна практика. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за изменяване на обжалваната присъда с преквалификация на деянието в престъпление по чл.124, ал.1, пр.2-ро или 3-то от НК, още по-малко – за оневиняване на касатора при така установените факти. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за това престъпление, определило и наложеното му общо най-тежко наказание от 15 години лишаване от свобода. Въззивната инстанция е приела за съответна най-леката от трите алтернативи по чл.116, ал.1 от НК и я е определила на законовия минимум, отчитайки имащите превес смекчаващи отговорността му обстоятелства, но и като е отрекла те да са многобройни или изключителни и при така предвидения минимум на наказанието лишаване от свобода то да се явява несъразмерно тежко на извършеното, поради което е отказала да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Отчетена е и продължителността на процеса при описаните усложнения в развитието му, мотивирала съда да наложи наказанието в посочения минимум. ВКС също не намира основание за намаляване на размера на наказанието, поради което не може да се уважи алтернативното искане на защитата на касатора за корекцията му, особено до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК, поради което обжалваната присъда, като правилна, процесуално издържана и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 19 от 11.02.2014 г., постановена по ВНОХД № 224/2013 г. от Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: