13 Р Е Ш Е Н И Е № 429 София, 15 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1408/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия Р. П. Я., подадена чрез защитниците му – адвокат Х. М. и адвокат Д. Т., против решение № 258/ 23.07.2015 г. по внохд № 458/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, втори състав. В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона, а в рамките на неправилно признатата виновност с него е наложено явно несправедливо наказание. Според касаторите Софийският апелативен съд не е изпълнил задължението си да направи пълен и обективен анализ на събраните от първата инстанция доказателства и да отговори убедително на възраженията на защитата за недоказаност на обвинението. Подчертават , че неправилните доказателствени разсъждения на предходните инстанции са скрили истинския мотив, довел Р. Я. до използване на нож срещу пострадалите. Подробно цитират данни за проведен разговор с телефон 112, за употребен алкохол и наркотици и за физическо превъзходство на жертвите над нападателя - всички с основен източник обясненията на подсъдимия. В жалбата се изразява и несъгласие с фактическите изводи на апелативната инстанция, като се излага интерпретация на доказателствената съвкупност, различна от възприетата в решението. Специално място се отделя на заключенията на съдебнопсихиатричните и психологични експертизи на тримата участници в разглеждания инцидент и се изтъква, че те не обясняват психичните процеси, свързани с поведението на подсъдимия Я.. Защитниците многократно се връщат към неговите обяснения и защитават тезата за непосредствено нападение и намерение за хомосексуален контакт, които подсъдимият отблъснал, наранявайки двамата пострадали. След нов разбор на доказателствата жалбоподателите оспорват правната квалификация с аргументи за неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК, за действия при превишаване на нейните предели поради уплаха и смущение и за състояние на силно раздразнение у подсъдимия, предизвикано от пострадалите с насилие. В жалбата се оспорват и фактическите данни свързани с второто престъпление, за което е осъден Р. Я. – грабеж на чужди вещи на стойност 318 лв. Адвокатите на подсъдимия считат, че изводите на съда в тази насока се крепят единствено на показанията на пострадалия – свидетеля Ц. А. П., поради което не са убедителни. Наложеното наказание касаторите определят като несправедливо и несъразмерно с оглед добрите характеристични данни на подсъдимия, конкретната проява и мотивите, които са го ръководели. В заключение в жалбата се отправят, в условията на алтернативност, няколко искания - да се отмени въззивния акт и с нова присъда подсъдимият да бъде оправдан по всички обвинения, да не бъде наказван съгласно чл. 12, ал.4 от НК, тъй като е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение, да се намали размера на наложеното наказание или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Кумулативно се настоява за отмяна или намаляване на размера на уважената част от предявените граждански искове. В съдебното заседание пред касационния съд подсъдимият лично и неговата защита поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител К. Й. оспорва основателността на жалбата, отхвърляйки всички аргументи в подкрепа на направените оплаквания. Прокурорът преценява обжалваното решение като законосъобразно, постановено при спазване на процедурните правила и справедливо, поради което пледира да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, трети състав, с присъда № 117 от 06.04.2015 г.по нохд № 3897/2014 г. признал Р. П. Я. за виновен в това, че · на 29.12.2013 г. в [населено място], около 08.50 часа, в[жк], в хола на апартамент № 96 в бл. 506 направил опит умишлено да умъртви чрез няколко наранявания повече от едно лице, а именно - Ц. А. П. и К. С. Й., като деянието останало недовършено поради оказана на пострадалите спешна помощ, без която смъртният изход е бил неизбежен, и на основание чл. 116, ал.1 , т.4 пр.3, вр. чл. 115 вр. с чл. 18, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години · на същата дата, около 9.00 часа, отнел чужди движими вещи – портфейл и пари с обща стойност 318 лева, собственост на Ц. А. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на петнадесет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор, от което приспаднал времето на задържане по силата на мярка за неотклонение в рамките на настоящето производство. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постановил Р. Я. да изтърпи при същите условия и отложеното наказание лишаване от свобода, определено по нохд № 15412/2011 г. от Софийския районен съд. В полза на пострадалия К. С. Й. бил уважен граждански иск за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законните лихви и разноски. Подсъдимият бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, с решение № 258 от 23.07. 2015 г. по внохд № 458/2015 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен съдебен акт е неоснователна поради следните съображения : Преди всичко се налага уточнение на параметрите на настоящата проверка, тъй като жалбоподателите излагат твърдения за несъответствие на фактическите изводи на предходните състави с доказателствата по делото. Така поддържаните доводи са относими към необоснованост на съдебния акт, а тя не е посочена в лимитативно изброените касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1- 3 от НПК. Ето защо те не подлежат на коментар в процедура по глава двадесет и трета от НПК и няма да бъдат разглеждани. Останалите аргументи на касаторите, основно сведени до наличие на съществени процесуални нарушения при провеждане на въззивното производство, се опровергават от данните по делото. Есенциалният елемент в тезата на защитата на подсъдимия е липсата на обективност, пълнота и всестранност при изграждане на фактическите изводи на решаващите състави относно действията на пострадалите преди увреждането им. В жалбата се повтарят възраженията от въззивното разглеждане на делото, но вече с твърдение, че апелативното решение не дава отговор защо не са възприети. Този прочит на атакувания акт не може да бъде споделен. Доводите на защитата на подсъдимия се базират на частични цитати от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. Я., М., Т. и Б., извадени от контекста на доказателствената съвкупност. За разлика от този подход както първостепенният, така и въззивният съд са спазили принципното изискване за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото при проверка и анализ на доказателствения материал. Те не са допуснали едностранчивост и избирателност при обсъждане на противоречивите доказателствени източници, пренебрегвайки тези, които ползват подсъдимия. Поддържаната от Р. Я. версия, че е действал в отговор на сексуална заплаха и нападение от страна на пострадалите е отхвърлена след детайлно изследване на всички изтъкнати в нейна защита аргументи. Още първата инстанция е изложила съображения защо не дава вяра на обясненията на подсъдимия за начина, по който се развило гостуването му в апартамента на свидетеля Ц. П.. Второстепенният съд, в рамките на своята компетентност, не само е извършил проверка за правилността на доказателствените изводи на предходната инстанция, но е изложил и собствени разсъждения в нейна подкрепа. Не е вярна забележката, че съдът е пропуснал да изследва противоречията в различните доказателствени средства. Точно обратното може се установи от обосновката на проверяваното решение. На стр.17 въззивният съд е отбелязал,че при извършване на инкриминираното деяние на местопрестъплението са се намирали само подсъдимият и пострадалите - ситуация, предпоставяща противоречия между данните, получени чрез техните разпити. След това подробно е мотивирал защо дава вяра на информацията от показанията на свидетелите Й. и П., а не на тази, съдържаща се в обясненията на подсъдимия Я.. Апелативният съд / както и съдебният състав на градския съд/ е съобразил процесуалното качество на разпитваните лица и е ценил всеки детайл през призмата на личната им заинтересованост. В мотивите на решението не се установява тенденциозна избирателност при позоваване на гласни доказателства. Подобни съмнения се разсейват напълно от подробните съображения защо съдът приема едни от тях, а други отказва да верифицира. Контролът за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии за изследваното събитие. Решаващо значение в тази връзка оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните от писмените доказателствени източници и становищата на извършените експертизи. По този начин въззивният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена последователност. Ето защо е несподелимо оплакването, че версията на подсъдимия е отхвърлена от апелативния съд без да са положени дължимите усилия да се изяснят противоречията относно мотива за поведението на всеки от участниците в разглеждания инцидент. Напротив, с голямо усърдие са изследвани както противоречията между обясненията на подсъдимия и показанията на двамата пострадали – Й. и П., така и само между последните. Съобразени са важни обстоятелства от значение за възприемане на изследваното събитие и за неговото описание в отделните фази на наказателното производство. Съдът е имал предвид алкохолното и наркотично опиянение на участниците, динамичността на ситуацията, хаотичността в действията както на подсъдимия, така и на пострадалите, личностните характеристики на всеки от тях, травматичността на получените увреждания и продължителността на лечението им. Чрез този комплексен критерий за достоверност съдът е изключил опасност от обвинителен уклон във вреда на подсъдимия и е останал ва рамките на процесуалния принцип за всестранност , обективност и пълнота на изследването. Без значение за крайните изводи на съда относно убедителността на доказателствените източници е искането на защитата да се издирят налагани на пострадалите наказания за нарушения при управление на МПС в нетрезво състояние и данни за „синхрон при алкохолни сбирки”, тъй като е трудно постижимо тяхното значение за предмета на доказване, а освен това, както бе отбелязано, алкохолното повлияване на пострадалите и подсъдимия е съобразено от съда в доказателствените му разсъждения. С касационната жалба особено настойчиво се привлича внимание върху тази част от обясненията на подсъдимия, в която той твърди, че бил нападнат от двамата пострадали, защото искали да го изнасилят. Въззивният съд не е пренебрегнал това твърдение, но се е солидаризирал с първата инстанция, че доказателствената съвкупност не го подкрепя. Липсват каквито и да било данни за сексуални практики на свидетелите , които да свържат обясненията на Я. с утвърдени привички на пострадалите. Тяхната хетеросексуалност е установена чрез показанията на свидетелите Т. и С. / за пострадалия Й. / и чрез заключенията на съдебно - сексологичните експертизи /ССЕ/. Според жалбоподателите експертизите са „негодно доказателствено средство”, тъй като не са съобразени с обясненията на подсъдимия за отправени му чрез думи и движения сексуални заплахи. Експертизата, както е добре известно, е способ на доказване в наказателния процес, приложим при необходимост от специални знания. Чрез нея могат да се разкриват и да се приобщят нови доказателствени факти, но тя самата не е доказателствен факт, нито е доказателствено средство по смисъла на чл.114 от НПК Вж. С. П. , Наказателен процес на НРБ, 1979 г. ,стр.427. В конкретния случай тя е назначена и изпълнена при спазване на процесуалните правила, поради което няма основание да бъде елиминирана от съда в процеса на оценка и събиране на доказателства поради „негодност”. Важно е да се подчертае, че въззивната инстанция е коментирала заключенията на ССЕ в корелация със заключенията на съдебно-психиатрични и психологични експертизи /СППЕ/, за да провери възможността както за предпоставени от болестни отклонения в сексуалността прояви, така и за инцидентно възникнал под влияние на алкохол и наркотици подтик за насилие и сексуална доминация. Резултатът от този анализ не подкрепя позицията на жалбоподателя Я.. По експертен път съдът не е стигнал до извод за сексуална насоченост на контакта между пострадалите и подсъдимия, включително през времето, което прекарали заедно в апартамента на свидетеля П.. Не подпомага тази версия, /разгледана в развитие с описаното от подсъдимия нападение / и цитираното в жалбата заключение на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, изпълнена от вещото лице д-р Г. относно уврежданията на подсъдимия Я.. Експертът заявява, че ако на инкриминираната дата, 29.12.2013 г., подсъдимият е получил , както твърди, рани в областта на устната и ухото, дори те да са обработени и залепени, при извършените на 06.01. и на 07.01.2013 г. прегледи е следвало да личат не само те, но и съпътстващи травматични увреждания около тях - травматичен оток, кръвонасядане и други, но такива не са отразени в медицинската документация. В нея са вписани само хематом на лява предмишница и контузия на лява гръдна половина. Съдът съпоставил тези констатации с данните от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетеля К. Я., който го видял и изслушал след инцидента. Разказът на Р. Я. за нападение , при което му били нанесени рани по главата, не намерил подкрепа в обективните находки по тялото му и правилно били преценени като лишени от принос към защитаваната версия. В тази връзка от съществено значение са разсъжденията на съда относно броя, насочеността и разположението на нараняванията на пострадалите. Експертната им интерпретация категорично отхвърля твърдението на касатора за защитни действия с паническа отбрана с нож в тясно пространство. Пробожданията са многобройни, в различни части на тялото на жертвите, извършени са с перпендикулярна насоченост на ножа и напълно съответстват на начина на нанасяне ударите, описан от свидетеля П.. В атакуваното решение не са пренебрегнати, а детайлно са обсъдени и останалите твърдения на касатора за непосредствено нападение, обективирано в заключена от свидетеля П. врата и размахан от него сатър. Установено е чрез гласни доказателствени средства, включително чрез обясненията на подсъдимия, че пострадалият П. заключил вратата в търсене на изгубен телефон, но тази ситуация не предизвикала подсъдимия да си тръгне. В обясненията си пред съда Я. дори не може да конкретизира кога е разбрал за заключената врата, макар да свързва с този факт състоянието си на уплаха. Предходните инстанции са изследвали ролята на коментирания сатър изключително подробно, с уважение към всеки елемент от доказателствените средства. Във въззивното решение се съдържа сравнение между обясненията на подсъдимия и показанията на очевидците относно наличието и употребата на тази вещ и убедителна обосновка на решението на съда да кредитира последните. Проверена е хипотезата очевидците да „нагласят” показанията си по съвпадащ начин и в унисон с уврежданията. Тя е отхвърлена с неоспорими аргументи, плод на многоаспектен анализ. Съдът се е позовал на психологическата характеристика на лицата,на момента на разпитите им, изключващ контакт поради разделяне на двамата в различни болници и тежкото, безсъзнателно състояние на Й., на съобщените от П. факти, които не са в полза на свидетелите / шамарите, които Й. разменил с подсъдимия, притежанието на сатър, с който подсъдимия твърди,че е заплашван/. Не отразява коректно съдържанието на въззивното решение и оплакването на касатора, че съдът превратно е оценил данните от обаждането на свидетеля П. на телефон 112. Напротив, те са коментирани с особена пунктуалност . Чрез експертно изследване на записа е установено, че освен гласа на разговарящото с оператора лице / свидетеля П./ са записани гласове на повече от един мъж. При отсъствие на данни за друго посещение в апартамента единият от тях е на подсъдимия Я., което подкрепя показанията на очевидците и разколебава достоверността на обясненията на подсъдимия, че е напуснал апартамента преди позвъняването. Произволен е и отправеният упрек за пренебрегване на „телосложението, алкохола и наркотиците” при преценка на съотношението на силите при инцидента. Още първата инстанция е обсъдила тези обстоятелства, а въззивният съдебен състав, от стр.17 до стр.20 , както и на стр.24 и стр.25 е изложил и своите аргументи в подкрепа на формираното в присъдата заключение, че физическото и числено превъзходство на пострадалите, тежките им и при това последователно причинени наранявания подкрепят хипотезата за внезапно и изненадващо нападение от страна на подсъдимия, а не за обратното. Безспорно е по делото, че пострадалите получили многобройни и животозастрашаващи травми, докато пострадалият нямал никакви тежки увреждания, макар да твърди, че бил изправен пред двама едри нападатели, единият от които въоръжен със сатър. Напълно несъстоятелно е и твърдението, че съдът не е изложил съображения за мотива за деянието. Усилията на съдебните състави са били насочени към постигане на възможно-най подробна възстановка на часовете, които Й., П. и Я. прекарали заедно. Съвкупността на установените факти обусловила извод, че причина за поведението на подсъдимия не е упражнено по отношение на него насилие, а употребените алкохол и кокаин, както и особеностите на личността му. Неприемливи са оплакванията за недоказаност на обвинението за грабеж на портфейла на свидетеля П., който, според защитата, би могъл да е загубен, също като телефона му. За да признае за виновен Р. Я. по обвинението по чл. 198, ал.1 от НК съдът се е позовал на показанията на свидетеля П., които са подкрепени от последващи негови действия, свързани с набавянето на документите, намиращи се в отнетата вещ. Липсват каквито и да било доказателства, които да насочват към недостоверност на информацията, съобщена от свидетеля , при това непосредствено след нападението, когато се е нуждаел от спешна медицинска помощ. За пълнота на изложението и в отговор на жалбата следва да се отбележи, че наличието на уплаха и смущение, както и на физиологичен афект са изяснени от предходните инстанции при точно спазване на процесуалните норми. Вещото лице д-р П. В. не е разширил самоволно пределите на поставената му задача, както се твърди в жалбата, като се е произнесъл относно психологическите аспекти на състоянието подсъдимия Я.. ..Експертът се е съобразил с определението на СГС от 13.11.2014 г., според което му е възложено да изследва дали в съзнанието на Я. са възникнали уплаха и смущение, отключващи агресия като защитна реакция. Прочее, тази формулировка на задачата на вещото лице изцяло отразява искане на защитника адвокат М. за попълване на доказателствената база на делото. Обобщено, настоящият състав не съзира предпоставките на касационното основание по чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК- съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на подсъдимия и обуславящо отмяна на въззивното решение. Неоснователни са и твърденията за неправилно приложение на материалния закон. Въпреки широката палитра от възможности за преквалификация, предложена от защитниците, касационната проверка не установи легално основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. По делото няма обективни данни за непосредствено противоправно поведение от страна на пострадалите. Предходната инстанция е изследвала тази хипотеза, защото тя е в основата на защитата на Р. Я.. Описаната в обясненията му ситуация, според която двамата пострадали го нападнали с юмруци и сатър, за да го изнасилят, е отхвърлена поради опровергаването й от събрания доказателствен материал. Конфликтът между свидетеля Й. и подсъдимия, съпроводен с размяната на шамари бил преустановен и Й. се обадил на съпругата си, че се прибира. В момента , в който Я. започнал да нанася удари с ножа – първо в гърдите на П., а после в коремната област на Й., двамата не са извършвали никакво непосредствено противоправно нападение спрямо него. При липсата на нападение е напълно безпредметно да се изследва дали са превишени и по какви причини границите на неизбежната отбрана . Касационната проверка не намира основание да се съгласи и с възражението на защитата ,че съдът не е обосновал наличие на пряк уммисъл за убийство на повече от едно лице. Тук е мястото да се припомни , че формата на вината, макар изводима от обективирани промени на реалната действителност, е подлежащ на установяване факт, а не правна конструкция. В частност умисълът, макар да е съвкупност от психически моменти, които отразяват субективното отношение на дееца към извършваното деяние и неговите общественоопасни последици, е част от субективната реалност, проявена в психическата сфера на дееца. Ето защо той подлежи на установяване чрез доказване както всички други фактически констатации по делото Вж., И. Н. , Наказателно право на РБ , 1972 г. стр.319 и сл.. Въззивният съд се е позовал на вида на използваното оръжие – стоманен нож, множеството на ударите и тяхната насоченост към такива части от телата на свидетелите, в които се намират жизненоважно органи като сърце, бял дроб, черен дроб, черва, важни кръвоносни съдове. Нараняванията са довели до реална опасност за живота и на двамата пострадали, за които смъртният изход е бил неизбежен без спешна квалифицирана медицинска помощ. Деянието е останало във фазата на опита поради своевременните хирургически интервенции. Въззивният съд правилно е отбелязал, че подсъдимият не се отказал от довършване на деянието, а побързал да напусне жилището след обаждането от П. на тел.112. Неприемливо е твърдението на защитата, че Я. не е възприел тежестта на извършваното, тъй като жертвите не реагирали и не кървели. От записа на телефонното обаждане става ясно, че Й. е лежал на пода и кръвта му изтичала, а показанията на П. сочат, че след пробождането в гърдите той паднал на земята и се озовал „под елхата”. Налице са всички интелектуални и волеви белези на пряк умисъл за убийство на две лица, поради което деянието правилно е квалифицирано по чл. 116 , ал.1 , т. 4, пр. 3 от НК. Защитата на подсъдимия акцентира върху данните за конфликт между подсъдимия и свидетеля П., за да обоснове неправилно приложение на закона, налагащо преквалифициране на деянието по чл.118 от НК, тъй като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение. По делото, на първо място, не са установени медицинските признаци на физиологичния афект. Според заключението на СППЕ не е констатирано стеснение на съзнанието у подсъдимия в момента на деянието. Експертите подчертават, че след употреба на наркотици и алкохол до степен на средно опиване не може да настъпи афект, макар да съществува възможност за гневни и агресивни реакции, както и чувство на страх, но те не са с физиологичен генезис. На следващо място възприетата от въззивнния съд фактическа обстановка показва, че действията на подсъдимия по време и след деянието се отличавали с целеустременост, последователност, организираност и волева обусловеност, които не се вписват в характеристиката на личност, изпаднала в състояние на силно раздразнение и лишена от възможност за правилна преценка и контрол на постъпките. Следователно, не са налице нито юридическите, нито медицинските предпоставки на състоянието на силно раздразнение. Въззивният съд не е имал основание да преквалифицира деянието по чл.118 от НК, тъй като не са констатирани обективните признаци на този престъпен състав. Оспорването на квалификацията на второто престъпление като грабеж не е подкрепено с други доводи извън процесуалните аргументи срещу фактическата му основа, които бяха предмет на разглеждане по-горе. Ето защо касационната проверка се ограничава с констатация, че при установените данни за отнемане на портфейла на П. от страна на подсъдимия със сила, съдът е приложил правилно закона , като се позовал да чл. 198 , ал.1 от НК. Настоящият състав не споделя и възраженията срещу справедливостта на наложените наказания.. Не е налице очевидно несъответствие между санкцията, наложена на подсъдимия от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. При индивидуализация на обема наказателна принуда съдът е наложил минималните предвидени от законодателя санкция въпреки наличието и на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, правилно забелязани от въззивната инстанция – предходни шест осъждания, извършване на престъпленията в изпитателния срок на условна присъда, обезобразяване на тялото на пострадалия Й., което не е включено в обвинението, както и ампутацията на дясната му ръка. Съдът не е отчел тяхното влияние върху тежестта на наказанията, поради което размерът им не следва да се намалява, още повече, че това би било възможно единствено в хипотезата на чл. 55, ал.1,т.1 от НК за която няма легално основание. Тя е неприложима и във връзка с чл. 58, б.”а” от НК предвид степента на осъществяване на намерението за убийство, което останало недовършено поради причини,намиращи се изцяло извън волята и действията на подсъдимия. In fine, неоснователно е и бланкетно отправеното искане за намаляване на уважената част на гражданския иск , предявен от пострадалия К. Й.. Размерът на присъденото обезщетение - 50 000 лева, не противоречи на критерия за справедливост на възмездяването на неимуществени вреди, възведен от чл.52 от ЗЗД. Ищецът не само е понесъл значителни болки и страдания в момента на деянието и последващото продължително и болезнено лечение, но и загубил дясната си ръка поради наложителна ампутация. Той е изправен пред перспективата да изживее живота си при ограниченията на инвалидността. Касационната проверка не доведе до изводи за необходимост от редукция на присъденото обезщетение, поради което и в тази част обжалваното решение не търпи корекция. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258/ 23.07.2015 г. по внохд № 458/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, втори състав Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.