Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 143 гр. София,  11 май 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети март.......…........две хиляди и десета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.…...……………………………………в присъствието на прокурора И. Чобанова.......……..…………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..……….касационно дело № 43 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения П. Б. Х. за възобновяване на ВНОХД № 723/2009 г. на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 395/30.10.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 404/12.06.2009 г. по НОХД № 2512/2007 г. на районен съд - Плевен. С тази присъда подсъдимият П. Б. Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, вр. чл. 129, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 03.12.2006 г., в гр. П., в съучастие като съизвършител с В. А. и Д. П. (спрямо които наказателното производство е прекратено със споразумение), причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на повече от едно лице – трайно затруднение движението на десен горен крайник на Д. В. П. и разстройство на здравето, временно опасно за живота на А. Т. Д. , поради което и във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения, се изтъкват доводи за наличие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. По същество е развито оплакване за нарушение по чл. 339 ал. 2 от НПК поради липсата на обсъждане и отговор на възражения на защитата относно съществени обстоятелства от развитието на инцидента, имащи значение за правилното определяне на авторството на деянието и правилната му квалификация. Претендира се отмяна на въззивното решение, с което е била потвърдена присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно – оправдаване на осъдения Х. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС констатира, че то е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: За да потвърди първоинстанционната присъда, Плевенският окръжен съд е констатирал, че районният съд е извършил пълноценен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е кредитирал показанията на пострадалите лица, които кореспондирали с показанията на останалите свидетели досежно авторството и механизма на причиняване телесните увреждания на двете лица, възпроизвел е фактическата обстановка, приета от него, след което се е задоволил да квалифицира възраженията на защитата по повод участието на подсъдимия П в деянието за несъстоятелни, защото всички доказателства сочели, че той пряко е участвал в причиняването на телесните повреди на св. П. ВКС намира, че въззивният съд не е извършил надлежна проверка в съгласие със задълженията му по чл. 314 от НПК, а изложените мотиви отчита за несъответни на изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК, което обуславя присъствие на основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Във въззивната жалба защитникът на подсъдимия П е излагал възражения срещу осъждането му за причиняване телесна повреда на две лица - пострадалите Д. П. и А. Д. , твърдейки че то е било основано върху техните противоречиви показания, дадени пред последния съдебен състав, съчетани с такива на други свидетели, без да се отчетат сочените от тях данни при предходни разпити, при които нито един от тях не го е сочил като извършител. По тези конкретни възражения отговор в мотивите на окръжният съд няма, като е повече от очевидно и че първата инстанция изобщо не е констатирала противоречия в показанията на разпитаните свидетели, което би наложило внимателен и прецизен анализ, последван от констатации за кредитиране в една или друга посока и част при излагане на конкретни и убедителни съображения. Спестявайки си тази процесуално необходима дейност, насочена към обективно, пълно и всеобхватно изясняване на отделни моменти от случая (имащи значение за правилната квалификация на деянието - причиняване на телесна повреда на повече от едно лице) при ползване на предвидените в НПК техники респ. при спазване на правилата по чл. 13 и 14, както и по чл. 107 ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд е основал осъдителните си заключения основно върху показанията на св. П, които е намерил за подкрепени от тези на св. С. Всички тези свидетели без последната са депозирали показания и в с. з. на 04.02.2008 г. (вж. л. 47 – 53 от НОХД № 2512/07 г.) пред съдебния състав, който е одобрил споразумението за прекратяване на делото по отношение на другия подсъдим – В. А. Тогава дадените показания от св. Д св. Силвия В. досежно авторството на подсъдимия П за причиняване на средната телесна повреда на Д. демонстрират драстично разминаване с онова, което са възпроизвели пред решаващия втори съдебен състав в с. з. на 20.02.2009 г. Достатъчно е само да се спомене, че пред първия съдебен състав св. Д е заявил, че не е виждал П. Х. да удря него и другия пострадал, като подобни са и показанията на св. С по отношение на ударите върху Д. , доколкото тя не е видял лицата на участниците поради тъмнината, за разлика от изложеното от тях пред втория съдебен състав, при това с достатъчна сигурност, че П. е участвал в побоя над Д. С цел коректното и пълно съблюдаване на горепосочените правила, гарантиращи справедливост на процеса и правилно изясняване на истината по делото, надлежният процесуален подход е изисквал да бъдат констатирани въпросните противоречия по предвидения в НПК ред – по чл. 281 ал. 1, т. 1 от НПК, като по възможност се ползва и техниката по чл. 281 ал. 3 от НПК, след което съдът подробно да ги обсъди и разреши при съпоставка с всички останали източници на доказателствена информация. Като не е сторил това районният съд е реализирал съществено процесуално нарушение, което въпреки че е било изтъкнато пред въззивния, последният не се занимал с него и практически е потвърдил присъдата без да го поправи, пренебрегвайки задълженията си както по чл. 339 ал. 2 от НПК, така и като цяло възложените му с чл. 314 от НПК. Всичко това обуславя наличие на основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. За поправяне на нарушенията се налага в съгласие с чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК производството по въззивното дело да бъде възобновено и постановеното по него въззивното решение да бъде отменено, като делото се върне на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивният съд следва да допусне и извърши преразпит на горепосочените свидетели А. Д. и С. В. , а също и на други свидетели, за които прецени, че това се налага за изясняване на истината по делото (които въпроси да обсъди в производство по чл. 327 от НПК), да констатира противоречията в доказателствения материал, след което в мотивите си да изложи подробни съображения на кои доказателствени източници се доверява и поради какви причини при отговора на въпроса участвал ли е подсъдимия П в причиняването на деяние, съставомерно по текста на чл. 131 ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, вр. чл. 129, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 723/2009 г. на Плевенския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 395/30.10.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 404/12.06.2009 г. по НОХД № 2512/2007 г. на районен съд – Плевен и ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.