Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * срокове за налагане на дисциплинарни наказания * дисциплинарно нарушение * доказателствена тежест * злоупотреба с доверието на работодателя * уронване доброто име и авторитет


РЕШЕНИИЕ

№ 310

София, 04.11.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 795/2014 год.

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Л. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.С. В. срещу решение от 12.11.2013 г по гр.дело № 9668/2013 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г” въззивен състав, с което е отменено решение от 17.5.2013 г по гр.дело № 9586/13 г на СРС, 55 състав и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. В. Л. срещу [фирма] обективно и субективно съединени искове за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № Р2-15-06/14.1.2013 г, за възстановяването му на преди заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.1.2013 г-17.5.2013 г в размер на 2893,83 лв и е потвърдено решението в частта, с която искът по чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 2893, 83 лв до пълния предявен размер.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че същата е неоснователна, а въззивното решение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С определение № 572 от 23.4.2014 г по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните два процесуални въпроса : 1/ Съществува ли задължение за съда да посочи в мотивите си от кои доказателства извежда извода си за извършено от страна на работника /служителя дисциплинарно нарушение ; 2/ Чия е доказателствената тежест за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение – на работника или на работодателя.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.
Страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът Н. В. Л. е изпълнявал при ответника [фирма] длъжността „технически изпълнител, той и координатор в направление „Контрол по редовността на пътниците” в поделение „Реализация на приходите”.Със заповед № РД-15-06/14.1.2013 г трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.188 т.2 вр.чл.190 ал.1 т.4 и чл.187 т.8 от КТ, считано от датата на връчването й- 15.1.2013 г.В текстовата част на заповедта е посочено, че при изпълнение на служебните си задължения служителят е извършил следните нарушения : „без разпореждане и в нарушение на Инструкция относно обработване на лични данни на пътниците от ЦГМ ЕАД и защитата им от незаконен достъп” е предприел действия по разблокиране на електронни карти № , № , № , № , като по този начин е злоупотребил с доверието на работодателя и е уронил доброто име на дружеството.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено поради злоупотреба с доверието на работодателя е законосъобразно, а исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 от КТ –неоснователни.Приел е, че Л. без наличието на изрично разпореждане е разблокирал два броя електронни карти № и , основавайки се на писмените обяснения на служителя, дадени в процедурата по чл.194 от КТ.Приел е, че това безспорно установява факта на извършване на деянията, че същите съставляват нарушения на трудовата дисциплина и, че наложеното наказание съответства по тежест на тежестта на нарушенията.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Отговорът на първия поставен въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 236, ал. 2, хипотеза втора ГПК, а именно че в решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да направи преценка на всички събрани по делото доказателства.Единствено въз основа на писмените обяснения на ищеца е изведен решаващия извод на въззивния съд, че описаните в заповедта деяния са действително извършени и съставляват виновно неизпълнение на служебни задължения, съставляващо злоупотреба с доверието на работодателя.По този начин първият поставен по делото процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с решение по чл.290 от ГПК № 287 от 1.10.2013 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 984/12 г, в което е прието, че „мотивите на въззивното решение следва да съдържат преценка на всички доказателства по делото, а не избирателно на някои от тях.
Като не е взел предвид и не е обсъдил при извеждане на решаващите си мотиви всички събрани доказателства въззивният съд е разрешил и вторият поставен по делото процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно решение № 48 от 14.5.2012 г по гр.дело № 447/2011 г на ВКС, Четвърто Гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК.В същото е прието, че работодателят по трудов спор, в съответствие със правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да докаже извършването на изброените в заповедта за уволнение нарушения и ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно.
Предвид така възприетите разрешения на поставените по делото два процесуално правни въпроса, при извършване проверка правилността на въззивното решение съгласно чл.290 ал.2 от ГПК, съдът намира следното.
Касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни, а решението на Софийски градски съд е неправилно.
По съществото на спора се твърди, че не е налице посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор с ищеца-злоупотреба с доверието на работодателя.
Неправилен е изводът на въззивният съд, че извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина се установяват от депозираните от него по реда на чл.193 ал.1 от КТ писмени обяснения.В тях е посочено, че „никой не е застрахован от пропуски и грешки…, а когато един човек е натоварен на работното си място… колкото повече задачи му се поставят, толкова повече се увеличава риска да се сгреши”.Тези обяснения са интерпретирани превратно от съда, тъй като не съдържат никакви конкретни признания на неизгодни за работника факти.Други доказателства, установяващи законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание не са ангажирани от работодателя, чиято е доказателствената тежест по предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
В текстовата част на уволнителната заповед е посочено, че ищецът без разпореждане и в нарушение на „ Инструкцията относно обработване на лични данни за пътници от Ц. ЕАД е разблокирал електронни карти № и , и като по този начин е злоупотребил с доверието на работодателя.По делото липсват доказателства кога са разблокирани карти № и № и и по отношение на тези деяния не може да се прецени дали е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание по смисъла на чл.194 ал.1 от КТ, поради което в тази част заповедта е немотивирана и на това формално основание, сочените 2 нарушения не следва да бъдат обсъждани по същество.
Следва да се даде отговор извършени ли са вменените на ищеца нарушения по разблокиране на електронни карти с №№ и .
Съгласно представената по делото утвърдена длъжностна характеристика, техническият изпълнител, той и координатор изготвя справки, свързани с автоматизираната система за таксуване на пътници /брой проверени превозни средства, брой проверени пътници, взето отношение към нередовните пътници/, ; източва информация от портативното устройство на контрольорите, проверява данните към констативните протоколи, подава незаредените карти за блокиране,, извършва проверка на записаната в електронните карти информация, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с дейността му.Със заповед № РД-09-26а/5.3.2009 г към заповед № РД-09-105/23.12.2008 г на управителя на [фирма] на Л., наред с други служители са възложени трудови функции по отговорност за издаване и зареждане на електронни карти за пътуване с масовия градски транспорт в [населено място].
Представена е цитираната в уволнителната заповед Инструкция относно обработване на лични данни за пътници от СКГТ-С” Е., която регламентира механизмите на водене, подържане и регистър „Списък на клиентите”, съхраняващ лични данни за клиентите /пътници/ на които са издадени карти за пътуване с масовия градски транспорт.Съгласно Инструкцията достъп до личните данни на притежателите на електронни карти имат обработващите заявленията лица-касиери в абонаментните бюро, оператори и организатори по координация и контрол на реализация на електронни карти, както и оператори-счетоводна отчетност, а достъпът до личните данни на клиентите се осъществява по реда, предвиден в Закона за защита на личните данни.
При преценка на посочените в уволнителната заповед деяния настоящият съдебен състав намира, че същите не сочат на нарушения на служебни задължения, вменени на служителя с длъжностната характеристика или цитираната от работодателя Инструкция.Не може да се изведе обоснован извод, чие разпореждане Л. не е спазил и кое свое задължение е нарушил и кое правило от посочената Инструкция е нарушил. Инструкция не урежда процедурата за работа с електронния носител на информация, / в това число блокирането и разблокирането му/, и не става ясно как посоченото деяние нарушава нейните правила.Ако бе преценил всички тези конкретни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност въззивният съд би стигнал до извода, че липсва логическа и юридическа връзка между посочените в заповедта деяния и наложеното дисциплинарно наказание.
Съвкупната преценка на представените по делото доказателства обуславя извод, че ищецът не е извършил действия, които съставляват дисциплинарни нарушения.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия касационната инстанция следва да постанови ново решение по съществото на гражданско правния спор,
Исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ като последния са сумата 4825, 62 лв и периода 16.1.2013 г-16.7.2013 г следва да бъдат уважени. При определяне на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ съдът взема предвид последното брутно трудово възнаграждение на работника/служителя за месеца, предхождащ този на прекратяването.Това възнаграждение включва договореното такова и допълнителните възнаграждения с постоянен характер или в случая това е сумата 804 лв.От посочената в представеното от работодателя удостоверение сума от 854, 27 лв следва да бъдат извадени начислените 50 лв-коледни добавки за м.декември 2012 г, тъй като същите не съставляват плащане с постоянен характер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора - ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство общо в размер на 1200 лева с оглед уважената част от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 12.11.2013 г по гр.дело № 9668/2013 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г” въззивен състав, в частта с която исковете по чл.344 ал.1, 2 и 3 вр.чл.225 ал.1 от КТ като последния за сумата 4825, 62 лв са отхвърлени като неоснователни и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на Н. В. Л., ЕГН-[ЕГН], извършено със заповед № Р2-15-06/14.1.2013 г на изпълнителния директор на [фирма].
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ Н. В. Л. на преди заеманата от него длъжност „технически изпълнител, той и координатор” в направление „Контрол по редовността на пътниците” в поделение „Реализация на приходите”.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК [ЕИК] с адрес : [населено място], [улица] да заплати на Н. В. Л., ЕГН-[ЕГН] на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ сумата 4825, 62 лв лв-обезщетение за оставане без работа в периода 16.1.13 г до 16.7.13 г, ведно със законната лихва, считано от 5.3.13 г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК [ЕИК] с адрес : [населено място], [улица] да заплати на Н. В. Л., ЕГН-[ЕГН] на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски с оглед уважената част от исковете в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК [ЕИК] с адрес : [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 294 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта с която искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 4825, 62 лв до сумата 5125, 62 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.



2.