4 Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 25 февруари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври........две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Марияна Петрова…….…..….………........……….…в присъствието на прокурора Атанас Гебрев..........………………….....…...…..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………………..…….......наказателно дело № 814 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Монтана против въззивна присъда от 09.07.2018 г. на Монтанския окръжен съд, НО, постановена по ВНОХД № 43/2018 г. С тази присъда Окръжен съд – Монтана е отменил присъда № 16/13.04.2018 г. по НОХД № 1798/2017 г., с която Монтанският районен съд е признал подсъдимия М. Т. В. за виновен в извършването на престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за невинен в това, на 14.05.2017 г., за времето от 0.30 ч. до 01.00 ч., на ул. Тридесет и втора” № 24, заедно с М. М. и Т. В., да е влязъл нощем в жилището на С. С., живущ на същия адрес, като използвал за това сила и е бил въоръжен с парче кабел, поради което и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Произнесъл се е за една част от веществените доказателства, а за друга част е потвърдил първоинстанционната присъда. В касационния протест, поддържан от прокурора от ВКП, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че поради неправилен анализ и оценка на доказателствата се стигнало до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на окръжен съд - Монтана. В с. з. пред ВКС, редовно призовани, не се явяват подсъдимият и неговия защитник, както и частния обвинител. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е основателен. За да признае подсъдимия В. за невинен по повдигнатото му обвинение, Монтанският окръжен съд, позовавайки се на констатирано от него ново фактическо положение (а именно, че пострадалия С. познал по гласа св. В., почукал на вратата на жилището му и затова я отворил), е приел, че липсва елемент от обективната страна на деянието по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изискващ влизането нощем да е станало чрез употребата на сила. В тази връзка е изтъкнал още, че след като св. С. доброволно е отворил вратата и не е била използвана сила за проникване в помещението, където впоследствие подсъдимият, заедно със св. В. и М. всъщност му нанесли побой, то нямало и умисъл към извършване на инкриминираното престъпление, но можело да се говори за умисъл към извършване на лека телесна повреда по хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, каквото обвинение не им е било повдигано. ВКС намира посочените аргументи за крайно несъстоятелни и драстично разминаващи се както с установените от тази инстанция фактически данни, макар и до голяма степен минимизирани по обхват, така и с правното им тълкуване, което не може да се определи като друго освен превратно. С незначителното различие, че пострадалият е отворил вратата след като е разпознал гласа на св. В., от мотивите се разбира, че въззивната инстанция е споделила приетото от първата – че по предложение на подсъдимия В. тримата дейци са отишли до дома на св. С., а след като той отворил вратата, тримата му нанесли побой. Дори и при тези кратки мотиви (за разлика от изложените от районния съд, конкретизирал начина на влизане в жилището съобразно детайлните показания на свидетелите, вкл. че подсъдимият е носил в ръцете си парче кабел и че е налагал пострадалия с него, а другите с ръце и крака), е съвсем ясно, че „влизането” в жилищното помещение е било придружено с употребата на сила. Без каквото и да е значение е, че използването на сила е било приоритетно насочено към причиняване на телесни увреждания на пострадалия, след като чрез употребата на тази сила се е стигнало до преодоляване на несъгласието му да допусне дейците в жилището си. На подсъдимия не е било повдигано обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като същевременно за съставомерността на деянието се изисква влизането да е нощем и с употреба на сила, която да предшества или съпътства проникването, по който специфичен начин се преодолява несъгласието на обитателя. Доброволното отваряне на вратата от пострадалия не е равнозначно на съгласие да допусне дейците в жилището си, като ВКС отчита направеното по този въпрос тълкуване за превратно и несъответно на изискванията на закона. Поради изложените съображения ВКС намира протеста за основателен. За поправяне на допуснатото нарушение на материалния закон, което е обвързано и с констатации за недостатъчно пълно обсъждане на данните за конкретния начин на проникване в жилището на пострадалия, изводими от доказателствените източници, се налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Монтанския окръжен съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда от 09.07.2018 г. на Монтанския окръжен съд, НО, постановена по ВНОХД № 43/2018 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.