Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр.София , 02 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №35/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от защитника на подс. М. Т. М. – адв. Б. А., срещу решение № 431 от 04.11.2016г. по внохд № 866/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. С присъда № 152 от 30.05.2016г., постановена по нохд № 2590/2015г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият М. Т. М. е признат за виновен в това, че на 28.05.2014г. в [населено място],[жк], при условията на продължавано престъпление, с две деяния, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително, разпространил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин и амфетамин на обща стойност 144, 90лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 29, ал. 1. б. “а“, вр. чл. 26, ал. 1 от и чл. 54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 20000лв., като на основание чл. 304 от НПК е частично оправдан по първоначално повдигнатото обвинение. Извършено е приспадане по реда на чл. 59, ал. 1 от НК. Със същата присъда за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК е бил признат подс. П. М. К. и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Съдът се е произнесъл и по възлагане на разноските. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на подс. М. М. и с решение № 431 от 04.11.2016г. по внохд № 866/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от адв. А. като защитник на подсъдимия М. М., са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се развиват подробно доводи за нарушено право на защита на подсъдимото лице, поради неяснота и противоречивост на формулираното обвинение и поради произнасяне от съда по непредявено обвинение. Навеждат се и доводи за неизпълнение от въззивния съд на задължението да извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда и да отговори на възраженията за допуснати процесуални нарушения и за оценка на доказателствата. Като процесуално нарушение, накърняващо правата на подсъдимия се сочи и отказът на втората инстанция да допусне експертиза за св. С. и да изслуша дактилоскопна експертиза. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. М. наказание се поддържа с довод за липса на собствени съображения по наказанието в решението на въззивния съд. Правят се алтернативни искания – за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, или за изменение на атакуваното решение и намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. – адв. А., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Поддържа алтернативно направените в нея искания. Представителят на ВКП излага подробно и мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения, че материалният закон е приложен правилно и че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Подс. М. М. заявява, че поддържа жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Оплакванията, направени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са лишени от основание. Правото на защита на подс. М. не е нарушено във връзка с формулиране на обвинението, нито при осъждането от първоинстанционния съд. В постановлението за привличане на М. като обвиняем на досъдебното производство достатъчно конкретно и ясно са посочени деянията, за които е привлечен и тяхната правна квалификация. Обвинението срещу М. изначално е за продължавано престъпление, като при първоначалното привличане на 29.05.2014г. е обвинен за извършени при условията на продължавано престъпление две деяния на разпространение на високорисково наркотично вещество. При последващо привличане с постановление от 15.04.2015г. обвинението отново е за продължавано престъпление, в рамките на което са включени: държане на високорисково наркотично вещество в мазе, прилежащо на жилището на подсъдимия, държане на високорисково наркотично вещество пред блок в[жк]в различни часове на 28.05.2014г., с цел разпространение, и разпространение на такова вещество на два пъти на различни лица. С постановление на прокурора производството е прекратено за две от деянията, включени в продължаваното престъпление и е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 354а. ал. 2, изр. 2, предл. 2 и 3, алт. 1 и т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като в рамките на продължаваното престъпление са били включени три деяния – държане на 28.05.2014г. с цел разпространение на високорискови наркотични вещества на публично място около 13,50ч., разпространение на такива вещества по същото време и място на П. К. и държане с цел разпространение в мазе № 37 /третото мазе в дясно/. Обвинителният акт в обстоятелствената си част съдържа необходимия обем фактически данни, позволяващи удовлетворяване на изискването подсъдимият да разбере в какво е обвинен, като поставената в процесуалния документ фактическа и правна рамка позволява той да организира защитата си. Без основание е твърдението в касационната жалба за несъответствие между повдигнатото обвинение на досъдебното производство и обвинителния акт, понеже липсвала конкретика за инкриминираното мазе и в обвинителния акт не било посочено държане в дома на подсъдимия, каквото е посочено в постановлението за привличане. Твърдяното противоречие не е налице, защото при привличане на обвиняемо лице на досъдебното производство е налице т. нар. „работно обвинение“, което може да бъде изменяно чрез ново привличане в зависимост от преценката на прокурора въз основа на събраните в хода на разследването доказателства. В своя окончателен вид обвинението се формулира с обвинителния акт, който и слага началото на съдебното производство. В настоящия случай, в обвинителния акт, ръководейки се от събраната на досъдебното производство доказателствена съвкупност, прокурорът не е обвинил подс. М. да е държал високорискови наркотични вещества в дома си. Това, че като място на извършване на продължаваното престъпление при привличането на досъдебното производство е посочен домът на подсъдимия, не сочи на противоречие, защото с обвинителния акт обвинението е прецизирано и за това обстоятелство не е било нужно изрично произнасяне чрез прекратяване от прокурора. Неоснователно е и съображението за липса на конкретност и противоречие по отношение на инкриминираното мазе, защото, като е описано държане на предмета на деянието в мазе № 37 /третото мазе в дясно/, мястото на извършване на деянието е достатъчно индивидуализирано, а и в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактически твърдения за местата, където са намерени наркотичните вещества. По-нататък, твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционната присъда, останали необсъдени и неотстранени от втората инстанция, също са лишени от основание. С присъдата на СГС, потвърдена с атакуваното решение на САС, съдът е признал подс. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а. ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 29, ал. 1. б. “а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като продължаваното престъпление се състои от две деяния – разпространение на високорисково наркотично вещество от подсъдимия на П. К. и държане на високорисково наркотично вещество в помещението на мазетата. Подсъдимият е оправдан за едно от деянията в продължаваното престъпление – за държане на инкриминирания предмет, описан подробно, по квалифициращото обстоятелство – престъплението да е извършено на публично място, както и за това, всички наркотични вещества да са държани в мазе № 37. Волята на първостепенния съд е ясно изразена, като неизписването на конкретните предложения на чл. 354а, ал. 2, изр. 1 от НК не може да се възприеме като нарушение, още повече, че е налице словесно описание на съставомерните признаци. Вярно е, че първият съд не е бил прецизен и е допуснал грешка в оправдателната част на присъдата, касателно датата на деянието, за извършването на което е оправдал подс. М.. Оправдаването е за извършено деяние на 25.04.2014г. и действително обвинение за деяние на тази дата не е повдигано, но това не следва да се цени като съществено нарушение, понеже става въпрос за едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, а то е прецизно индивидуализирано по време – извършено на 28.04.2014г. Също така деянието, за което подсъдимият е оправдан, е обстоятелствено описано като място на извършване и предмет – с индивидуализиращи белези за вид, количество, активен компонент и стойност на веществата, така че има яснота за кое от деянията в продължаваното престъпление е оправдан М.. Неоснователен и доводът за осъждане на подсъдимия по непредявено обвинение, понеже с присъдата си СГС е „сменил“ мястото на извършване на второто деяние, без да е налице изменение на обвинението в хода на съдебното следствие. Подс. М. се е защитавал по фактите, за които е осъден, така че не може да се претендира, че обвинение за държане в „помещението на мазетата“ е било формулирано за пръв път в присъдата, че подсъдимият е бил изненадан и по този начин е нарушено правото му на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт конкретно е описано мястото на държане на част от високорисковите наркотични вещества – над вратата на първото мазе, така че тези факти са предявени на подсъдимия и спрямо тях е можел да организира защитата си. С присъдата, следователно, не е променено мястото на извършване на едно от деянията, изразило се в държане на инкриминираните вещества, а въз основа на фактологията, по която подсъдимият се е защитавал, мястото е описано общо като „помещението на мазетата“, включващо различните конкретни места, където са се намирали разфасовките с наркотично вещество. Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването за това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да провери изцяло невлязлата в сила присъда. В атакувания акт е обективирана извършената проверка на присъдата, като са защитени изводите, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /л. 12 от решението/. Тези изводи касаят цялостния първоинстанционен съдебен акт, независимо от отразяването в решението, че по отношение на оправдаването на подс. М. присъдата може да се счита за влязла в сила. Извършената и отразена в решението цялостна проверка на доказателствената дейност на първия съд, направения собствен анализ на доказателствените източници, преценката за обоснованост на възприетата в присъдата фактическа обстановка, както и обсъждането на възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, обосновават извод, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на атакуваната пред него присъда, като е посочил, че поради липса на протест срещу частичното оправдаване на подсъдимия М., е недопустимо да коригира съдебния акт в тази му част. Проверяваното по касационен ред решение не страда от заявения порок, изразяващ се според касатора, в липса на отговор на възраженията на страните и нарушаване на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК. Във въззивното решение са изложени изводите за вярно установена с присъдата фактическа обстановка, за нейната доказателствена обезпеченост, обективирани са правните изводи, като съдържанието на решението дава възможност да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Освен това, като е потвърдил присъдата, съдът е изложил аргументирани съображения защо не е възприел възраженията на обжалвалата страна. Така, на доводите за противоречия в показанията на свидетелите М., Д. и С., изложени от въззивния жалбоподател, съставът на САС е отговорил, като е споделил като правилна оценката на първия съд, дадена на тези гласни доказателствени средства. Извършил е собствена преценка за тяхната достоверност, посочил е основанията за кредитиране на приобщените чрез прочитане показания от досъдебното производство, установил е тяхната кореспонденция помежду им, както и с писмените доказателствени средства, и това е дало възможност за поставяне на тези свидетелски показания в основата на фактическите изводи. Липсата на отделен коментар на показанията на свид. Д. Д., на които показания е обърнала внимание защитата във въззивната си жалба, не може да бъде идентифицирана с липса на отговор на възраженията на жалбоподателя. Това е така, понеже апелативният съд, от една страна е анализирал достатъчен обем доказателствени източници, въз основа на които е споделил като стабилни и обосновани изводите за фактите, обуславящи съставомерността на извършеното от подс. М.. От друга страна, въззивният съд не е имал основание да приеме, че сочената в показанията на свид. Д. /домоуправител/ липса на номерация на мазетата дискредитира изводите за упражнявана от подсъдимия фактическа власт върху индивидуализирани наркотични вещества в помещението на мазетата, нито че лишава показанията на свидетелите – полицейски служители, посочени по-горе, от кредит за достоверност. Свидетелите М., Д. и С. са предоставили информация за възприетите от тях факти, като М. и С. не свидетелстват за намерените в мазето вещества, а свид. Д. не конкретизира номер на мазе, от което са иззети опаковки и везна, така че техните показания не се конфронтират с тези на свид. Д.. Освен това, инстанциите по същество са аргументирали изводите си за мястото, където са се намирали наркотичните вещества в помещението на мазетата, въз основа на съвкупна преценка на свидетелските показания, включително и по отношение на обстоятелството, че тези помещения са отворени с ключ, иззет от подс. М., съобразени са показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел П. Д., както и протокола, отразяващ резултатите от извършеното претърсване и изземване в помещението на мазетата. Доводът за липса на конкретика за мястото на срещата между подсъдимите М. и К. е несъстоятелен, понеже съдебните инстанции са защитили доказателствено извода си, че подс. М. е предал на К. две полиетиленови сгъвки, съдържащи хероин, пред вход „вход“ на бл. 75 в[жк]. Без основание е и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, като са оставени без уважение доказателствени искания, направени от защитата пред въззивния съд. Този съд не е длъжен да уважи всички доказателствени искания на страните, но следва да мотивира отказа си, което контролираният съд е сторил, излагайки дължимата аргументация. Отказът да бъдат събрани доказателства би могъл да има за последица ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, или да доведе до нарушаване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, но такива нарушения в случая не са допуснати. Недопускането на съдебно-психиатрична експертиза на С. С. е внимателно мотивирано от въззивния съд, а и този свидетел е заличен от списъка на лицата за призоваване. Касационната инстанция се съгласява с доводите на контролирания съд за това, че независимо от писмения документ досежно неговото здравословно състояние, не са налице основания за съмнение в годността му да бъде поемно лице към момента на извършване на процесуално-следственото действие, в което той е участвал. Така че, отказът да бъде изслушана съдебно-психиатрична експертиза за това лице не съставлява нарушение на правото на защита на подсъдимия, нито пък се отразява на разкриването на обективната истина. Недопускането на дактилоскопна експертиза правилно е мотивирано със съображенията, че такава е извършена на досъдебното производство и нейното заключение е за липса на годни за идентификация следи, така че нова такава експертиза е безпредметна. С оглед на горните съображения, не се установява да е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и не може да бъде уважено искането за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В рамките на установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно, като подс. М. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 29, ал. 1. б. “а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Обективираното от този подсъдим поведение изцяло се субсумира под признаците на описания престъпен състав. Касационната инстанция не е в състояние да разгледа основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, понеже жалбата не съдържа никакви конкретни доводи за допуснато нарушение на материалния закон, а само декларативно искане за оправдаване на подсъдимия. Това искане не може да бъде уважено, понеже не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс. М. М. за извършеното от него престъпление, също не може да бъде възприето като основателно. В жалбата то се аргументира само с липса на отговор на възражения на защитата от въззивния съд. Това съображение не може да обоснове корекция в размера на наказанието, а и както вече бе обсъдено в настоящето решение, проверяваният съдебен акт не е постановен в противоречие с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Апелативният съд е извършил внимателна проверка на правилността на индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия, като обосновано е споделил преценката за висока степен на обществена опасност на деянието, а и на дееца, поради липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от наложените по предходни осъждания наказания. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са взети предвид сравнително ниската стойност на предмета на деянието, характеристичните данни за подсъдимия и приноса са му за изясняване на обстоятелствата по делото. Доводът на защитата, че преценката за степента на обществена опасност на деянието е включена изначално в санкционната част на нормата и е недопустимо повторното й съобразяване при индивидуализация на наказанието, не може да бъде възприет като основателен. Без съмнение, преценката за степента на обществена опасност на определен вид престъпни деяния като социално-политически феномен, намира израз в определяне на параметрите на санкцията за този вид престъпления от законодателя. На законодателно ниво, в определянето на престъпленията и наказанията по вид и размер, се изразява законовата оценка за баланса между обществената опасност на деянието и тежестта на санкцията, с която то следва да бъде наказано. При все това, вече в очертаните законови предели съдът следва да определи наказание, съобразено с особеностите на конкретното престъпление и конкретния деец, като го индивидуализира така, че то да съответства на извършеното престъпление. Затова, на преценка при определяне на вида и размера на наказанието на конкретния подсъдим следва да се съобрази индивидуалната степен на обществена опасност на извършеното от него деяние, като тя се измерва чрез степента на засягане на правно защитения обект. Така че, конкретната степен на обществена опасност на извършеното от подс. М. престъпление, подлежи на преценка при определяне на наказанието и тя правилно е съобразена в атакувания акт. Не се сочат в жалбата и не се установяват обстоятелства, влияещи върху отговорността, които да са останали извън вниманието на съдилищата. Определените на подс. М. наказания шест години лишаване от свобода и 20 000лв. глоба, са значително под средния размер, предвиден в специалната норма, и така отмерени, те са в унисон с целите на специалната и на генералната превенция. При тези съображения, касационната инстанция намери, че липсва очевидна диспропорция между наложените на подсъдимото лице наказания с обществената опасност на деянието и на дееца, като оценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства е съответна и изчерпателна. Поради това претенцията за намаляване на наказанията, направена с касационната жалба, е лишена от основание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 431 от 04.11.2016г., постановено по внохд № 866/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.