О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
Гр. София, 16.11.2020 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2428 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 25318 от 26.02.2020 г., подадена от Столична община, представлявана от кмета Й. Ф. чрез адвокат Д. Д. от САК, която е насочена против въззивно решение № 243 от 10.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 5339/2018 г. по описа на СГС, г.о., ІV „в” въззивен състав.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена е от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и е насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване.
Искането за допускане на обжалването се поддържа по въпросите:
1. Може ли въззивният съд да обоснове решението си на обстоятелства, различни от приетите от страните и да се произнася по факти и доводи, които не са твърдени от въззивника нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивната жалба ? ;
2. Извършва ли се трансформация на правото на собственост, придобито изрично с нотариален акт от държавата, в право на ползване по силата на сега действащия § 4 (предишен § 3 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) от ПЗР на Закона за народните читалища ? ;
с довод, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитирана в изложението практика на ВКС (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а по втория въпрос са налице предпоставките за допускане на обжалването на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Народно читалище „Алеко Константинов 1897” със седалище гр. София, представляван от председателя Д. К., е депозирал отговор чрез адвокат М. Р. от САК. Не възразява касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория поставен от касатора въпрос. По отношение на касационната жалба поддържа, че не е основателна. Претендира разноски.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:
С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, СГС е отменил решение № 23279 от 17.01.2017 г., поправено с решение № 323304 от 26.01.2018 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 14830/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 47 състав, като вместо това е постановено, че се отхвърля предявения от Столична община срещу Народно читалище „Алеко Константинов 1897” иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване по отношение на ответника че общината е собственик на следния недвижим имот: незастроен поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Оборище”, с проектен идентификатор 68134.408.377 съгласно скица-проект № 15-95287 от 07.04.2014 г. на СГКК - гр. София, с площ 391 кв.м., представляващ реална част от УПИ XI - за читалище, в квартал 138 по плана на местност „Подуене - Центъра” по плана на гр. София, одобрен с решение № 25, т. 7 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на Столичния общински съвет, при описани граници на имота, с местоположение, отразено на приложение № 4 към съдебно-техническата експертиза (на л. 141 от първоинстанционното дело), с червена линия и щриховка по контура на точки А – Б – В – Г – А (неразделна част от решението) на основание давностно владение в периода от 03.01.2003 г. до 03.01.2013 г.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане е установителен иск за собственост на основание давностно владение. Между страните е безспорно, че процесният имот (реална част от настоящия УПИ XI - за читалище, кв. 138 по плана на местност „Подуяне – Центъра”) е бил прехвърлен на Народно окръжно читалище „Алеко Константинов” с нотариален акт „за безплатно отстъпване на место от Софийска община на народно читалище съгласно Наредбата-закон за читалищата” (н.а.№ 177а от 11.06.1947 г., том V, рег.№ 977а, нот.д.№ 926/1947 г. на В. С. – първи нотариус при Софийския областен съд). Съобразено е, че съгласно чл. 29 от Наредбата - закон за народните читалища (обн., ДВ, бр. 142 от 22.06.1945 г., отм., ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г.) всяка община отпуска задължително и безплатно, по мотивирано искане на местното читалище, подходящото място за постройка на читалищна сграда с театрален салон и библиотека и съдейства за изграждането им. Въззивният съд е приел, че разпоредбата не посочва вида на правото и начина, по който общините следва да прехвърлят недвижимите имоти за построяване на читалищна сграда, поради което това е било възможно да стане с учредяване на всякакви допустими според законите, уреждащи вещните права способи за придобиване на право да се ползва определен недвижими имот – чрез прехвърляне на собственост, учредяване на право на строеж, учредяване на право на ползване или на особено право на управление на държавен имот съгласно действалите в периода преди приемането на Закона за държавната собственост от 1996 г. нормативни актове. Текстът на н.а.№ 177а от 11.06.1947 г. е подложен на тълкуване и е формиран извод, че Столичната голяма община изрично е изразила воля чрез своите органи да прехвърли правото на собственост на Народно читалище „Алеко Константинов”. Читалището е било титуляр на правото на собственост от 11.06.1947 г. до 26.10.1996 г. , когато е влязъл в сила Законът за народните читалища (обн., ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г.). С разпоредбата на § 3, ал. 1 от този закон (понастоящем § 4, ал. 1) е предвидено, че „На народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди.” Цитирано е Решение № 1077 от 26.01.107 г. по адм.д.№ 27/2016 г. на Върховния административен съд, III отд., съгласно което посочената разпоредба е специална спрямо останалите закони, уреждащи вещни права, и създава задължение за държавните и общински органи да уредят всички съществуващи права на читалищата, учредени преди 26.10.1996 г., като вещно право на ползване. Въззивният съд е споделил изразената от ВАС теза, че разпоредбата на § 4, ал. 1 ЗНЧ следва да се тълкува в смисъл, че преурежда правата на читалищата върху предоставените им безвъзмездно от държавата или общините преди 1996 г. имоти, включително и процесния имот, предоставен на Народно читалище „Алеко Константинов” през 1947 г., като трансформира учредените им по реда на отменените закони права изрично в само един вид право върху недвижима вещ – вещно право на ползване върху държавен или общински имот. Това тълкуване на закона следва от специалната цел, с която законодателят е предвидил отстъпване на земи на читалищата – за извършване на присъщата им просветно-културна дейност, както и с оглед на обстоятелството, че правата са били отстъпени безвъзмездно от държавата или общините. По тази причина е прието, че на 26.10.1996 г. отстъпеното по реда на чл. 29 от Наредбата-закон за народните читалища (отм.) право на собственост на читалището върху процесния поземлен имот се е трансформирало в ограничено вещно право на ползване върху същия. Съдът е изследвал дали приемането на мярка като тази по § 4, ал. 1 ЗНЧ, с която се преурежда правния статут на възникнали вече за частноправни субекти (читалищата) основни права, каквото е правото на собственост, е в съвместима с разпоредбата на чл. 1, пар. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека (ратифициран със закон, обн., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., в сила от 07.09.1992 г.; обнародван, ДВ, бр. бр. 80 от 02.10.1992 г., в сила от 07.09.1992 г.). Прието е, че се касае за мярка, уредена по предвидим начин в закона, прилага се в интерес на обществото и е пропорционална – както абстрактно, така и в конкретния случай (с оглед обстоятелството, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е било представено с условие имотът да се ползва само за читалищна дейност, предвид което трансформацията на правото на собственост на читалището във вещно право на ползване не ограничава тази дейност, тъй като дава възможност имотът да се използва от читалището, а и ползването му да се защитава срещу всяко трето лице).
При така вложеното от въззивния съд съдържание в разпоредбата на § 3 (сега § 4), ал. 1 ЗНЧ е прието, че общината е станала собственик на имота, считано от 1996 г. Това обстоятелство е пречка за придобиване на процесния имот чрез давностно владение, тъй като не може да се упражнява давностно владение срещу самия себе си (лице, което вече е собственик на един имот, не може втори път да го придобие, ако не е загубило правата си). Съответно – Столична община не е придобила имота на заявеното от нея основание – давностно владение в периода от 03.01.2003 г. до 03.01.2013 г., с което е обосновано отхвърлянето на предявения установителен иск, без съдът да разглежда въпросите дали действително се е осъществило давностно владение в полза на общината, дали собствеността върху имота е придобита от читалището на друго основание, както и на кого принадлежи правото да ползва процесния имот.
Така формираната правораздавателна воля обосновава извод, че въпросът „Извършва ли се трансформация на правото на собственост, придобито изрично с нотариален акт от държавата, в право на ползване по силата на сега действащия § 4 (предишен § 3 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) от ПЗР на Закона за народните читалища ?” има обуславящо значение за изхода от спора. Не се установява да съществува практика на ВКС, която да дава разрешение на този правен проблем, което обосновава необходимост от произнасяне по същия при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената за въззивното производство и възлиза на сумата 146,43 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 243 от 10.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 5339/2018 г. по описа на СГС, г.о., ІV „в” въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2021 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора, чрез адвокат Д. Д. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 146,43 (сто четиридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |