Р Е Ш Е Н И Е №274 гр. София,16.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 19 септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №507/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по реда на чл.303 т.1 ГПК. От страна на управителя на „КНМ ГРУП“ООД –гр. В. е подадена молба вх.№74096/ 18.12.2017 за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК на влязло в сила определение от 20.05.2015 г. по в.гр.д. № 1293/15 на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното първоинстанционно решение е прекратено производството по иска на „КНМ ГРУП“ООД –гр. В., предявен на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, срещу „Енерго-Про продажби“АД , поради отказ от иска пред въззивния съд. Молбата за отмяна се основава на твърдението, че в периода 15.05.2015 г. -12.10.2017 г., дружеството-молител не е било надлежно представлявано в лицето на управителя К. Д. и отказът от иска от страна на последната не би могъл да произведе действие за дружеството. Това следва от постановеното в последствие решение №764/25.10.2016 по т.д. № 762/2015 на ОС-Варна влязло в сила на 28.09.2017. С последното по иск по чл.29 ал.1 ЗТР на П. Н. К. срещу дружеството е прието, че вписването на К.Д. за управител на „КНМ ГРУП“ООД представлява несъществуващо обстоятелство. Претендира се, че е налице основание за отмяна, уредено в чл.303 ал.1 т.1 ГПК, а като евентуални такива- тези в т.3 и т.2 на същия член/ в последствие молбата на основанието по чл.303 ал.1 , т.2 е оттеглена и производството по него прекратено. Ответникът по молбата за отмяна „Енерго-Про продажби“АД чрез процесуалния си представител изразява становище, че от изложеното в молбата за отмяна не следва, че е налице основание за това по чл.303 ал.1 ГПК. Позовава се на уредбата в чл.141 ал.6 ТЗ относно действието на вписването на управител в ТР за трети добросъвестни лица. В открито с.з., от страна на процесуалния представител се навеждат допълнителни доводи в насока, че съгласно т.3 на ТР 01/2002 г. на ОСГК на ВКС несъществуващо обстоятелство,вписано в Търговския регистър, няма действие само по отношение на съдружниците в ООД, но не и спрямо самото дружество, от което следва, че последното е обвързано от действията на представителните му органи, вписани в ТР, независимо дали вписването им е такова на несъществуващо обстоятелство. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила определение за прекратяване на производството, поради отказ от иска. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на ново обстоятелство: Решение №764/25.10.2016 по т.д. № 762/2015 на ОС-Варна влязло в сила на 28.09.2017, с което по иск по чл.29 ал.1 ЗТР на П. Н. К. срещу дружеството е прието, че вписването на К.Д. за управител на „КНМ ГРУП“ООД представлява несъществуващо обстоятелство. Съгласно цитираната разпоредба- чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представеното от молителя в настоящото производство съдебно решение отговаря на тези изисквания на закона. С него е прието, че вписването на К.Д. за управител на „КНМ ГРУП“ООД представлява несъществуващо обстоятелство, което означава, че в периода 15.05.2015 г. -12.10.2017 г., дружеството-молител не е било надлежно представлявано в лицето на последната. Несъществуващото обстоятелство, въпреки че е вписано в ТР , няма действие по отношение на дружеството, което следва изрично от задължителните указания в т.3 на ТР №1/2002 г на ОСГК на ВКС. По отношение на доводите на процесуалния представител на ответника в настоящото производство,наведени допълнително в открито заседание, настоящият състав на ВКС, намира следното: В действителност,съгласно т.3 на ТР 01/2002 г. на ОСГК на ВКС е изразено становище, че несъществуващо обстоятелство,вписано в Търговския регистър, няма действие по отношение на съдружниците в едно търговско дружество, от което обаче, не следва, че такова вписване има действие спрямо самото дружество.Това е така, доколкото в цит.ТР т.3 се разглежда единствено тясната хипотеза, когато ищец по иска за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство е съдружник в дружеството, но не и случаите,когато това производство е по сезиране на съда от страна на самото дружество или от друго заинтересувано лице, когато се касае за вписване като несъществуващо обстоятелство на фиктивен управител. В този случай, това вписано несъществуващо обстоятелство не би следвало до има действие по отношение на самото дружество, по същата логика, по която ОСГК на ВКС е приема в ТР 1/2002, че няма действие по отношение на съдружниците в търговско дружество . От това следва, че отказът от иска, направен от нея, в качеството й на управител, не би могъл да произведе действие за дружеството. Това обстоятелство е нямало как да бъде установено от страната в исковия процес, тъй като това може да стане само по исков ред чрез иск за установяване порок на вписването на управител. В случая, уредбата в чл.141 ал.6 ТЗ относно действието на вписването на управител в ТР за трети добросъвестни лица е неприложима, доколкото същата касае материалноправните правоотношения , предмет на регулиране в ТЗ, и има за цел гарантиране сигурността на търговския оборот. Тази разпоредба е неотносима към липсата на надлежно представителство при извършване на процесуални действия пред съд. Липсата на възможност за автоматично игнориране на последиците от тези действия, обосновава интереса от атакуване по реда на извънредния способ за отмяна по чл.303 ал.1,т.1 ГПК на постановените в тези случаи съдебни актове. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че е налице основанието по т.1 на чл.303 ал.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Доколкото останалите основания по чл.303 ал.1, ГПК са евентуално наведени спрямо първото,то същите не следва да се разглеждат. По отношение на разноските на молителя в настоящото производство, същите подлежат на присъждане при произнасяне от съда по същество на спора/ т.4 от ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС/. Неоснователна е молбата по чл.78 ал.5 ГПК от процесуалния представител на ответната страна, основана на довод, че спорът не представлявал фактическа и правна сложност, доколкото по него имало вече формирана практика на ВКС: фактическата и правна сложност на един правен спор не зависи от това, дали по сходен казус има произнасяне на съд или липсва такова. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1,т.1 ГПК по молба на „КНМ ГРУП“ООД –гр. В. влязло в сила определение от 20.05.2015 г. по в.гр.д. № 1293/15 на Варненски окръжен съд, с което след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение е прекратено производството по иска на дружеството-молител в настоящото производство, срещу „Енерго-Про продажби“АД ,предявен на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, поради отказ от иска пред въззивния съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.