РЕШЕНИЕ     № 87     София, 12.02.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 2583/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Б процесуален представител на ищеца П. А. К. от с. М., област С. , против въззивно решение № 157/11.4.2008 г., постановено по гр.д. № 90/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 687/12.12.2007 г. по гр.д. № 410/2007 г. по описа на Смолянския районен съд, с което отхвърлен иска на касационния жалбоподател в качеството му на наследник на А. В. К. , против ОСЗГ С. , по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, за гора с площ от 65 дка в землището на с. М., включена в ревир “М”, стопанисван от ГПК “С”, учредена през 1937 г. Касационният жалбоподател твърди, че е неправилен изводът на въззивния съд, че искът не е доказан при условията на пълно и главно доказване, поради което наследодателят не е собственик на претендираните гори. Застъпва се становище, че представените по делото писмени доказателства се обхващат от хипотезите на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, именно представената стопанска карта на ревира, документ за учредяване на ГПК “С” и списъка на членовете на кооперацията. От процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. К, е постъпила писмена защита. Ответникът по касационната жалба – О. с. по з. и гори – С. , и заинтересуваните страни Д. л. – П. , Д. л. – Смолян, и Р. у. на г. – Смолян, не заявяват становища в настоящото производство. С определение №40/17.10.2008 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1 т.2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаване на въпроса относно значението на писмените доказателства. Върховният касационен съд, състав на ІV, като прецени изложеното в касационната жалба и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното: Смолянският окръжен съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства, а именно: Списък на членовете на горовладелска кооперация “С” от 27.12.1937 г., в който под №4 е вписан А. В. К. – 65 дка гора; удостоверение №420/18.6.2008 г. от кметство с. М., от което видно, че по декларациите на непокритите земеделски земи от описаната гора в ревир “М” само 5 дка са възстановени с решение на ОСЗГ. Съдът е приел, че процесната гора от 65 дка не е декларирана през 1949 г. от общия наследодател и достигнал до крайния извод, позовавайки се на чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ и чл.1 от У. за задължителното пререгистриране на непокрити земеделски имоти/ДВ., бр.122/1949 г./. Изложени са съображения, че имайки предвид и списъка на горопритежателите от 1937 г. за посочения ревир е действал Законът за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., последвали изменения от 1923 г., 1927 г. и 1932 г., а от представеното по делото удостоверение от емлячния регистър се установява, че наследодателят на ищеца е декларирал само 5 дка гори. Прието е, че поради това процесните гори не са останали в патримониума на наследодателя. С приложените от касационния жалбоподател решения - №407/10.8.2007 г. по гр.д. №391/2007 г., №20/19.02.2007 г. по гр.д. № 975/2006 г. №752/16.01.2008 г. по гр.д. №591/2007 г., №751/31.01.2008 г. по гр.д. №484/2007 г., №813/13.12.2007 г. по гр.д. №411/2007 г., всички на Смолянския районен съд - исковете по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ са били уважени, като е прието, че доколкото законът не поставя материалната доказателствена сила на документите по чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ в зависимост от годината на издаването им, то списъкът на горопритежателите и стопанския план установява правото на собственост. В някои от посочените решения липсата на деклариране през 1949 г. по силата на У. № 573 от П. на ВНС от 28.05.1949 г. и издаденото във връзка с него Окръжно № 694/1949 г. е възприето само като индиция за това, че е вероятно имота вече да не е притежаван, което да даде основание на ответниците да проведат доказване, че е била налице междувременно прехвърлителна сделка. Относно недекларирането от страна на собствениците е прието, че то не представлява достатъчно условие за настъпване по силата на закона на ефекта на одържавяването, тъй като за наличието на тази хипотеза е било необходимо притежателя да не декларира съзнателно имота си и изпълнението на процедурата по отнемането на имоти съгласно § 5 на цитирания указ съставлява сложен фактически състав, който започва със съзнателното недеклариране и продължава с установяване му, издаването на заповед на Министъра на земеделието въз основа на мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., приема за правилна практиката по решения №407/10.8.2007 г. по гр.д. №391/2007 г., №20/19.02.2007 г. по гр.д. № 975/2006 г. №752/16.01.2008 г. по гр.д. №591/2007 г., №751/31.01.2008 г. по гр.д. №484/2007 г., №813/13.12.2007 г. по гр.д. №411/2007 г., всички на Смолянския районен съд. Релевантно по исковете по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е установяване придобиването на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944 г. по някои от актовете по чл.2 от закона. Правото на собственост се доказва с писмени документи по чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ. Доколко такъв документ удостоверява притежавано право на собственост се преценява съобразно нормативната уредба, действала към момента на съставянето му. Без правно значение е към кой момент е установено притежанието на имота, тъй като след като веднъж е придобито, правото на собственост не се губи поради неупражняването му, а само ако се придобие от другиго, в която насока следва да има изрични доказателства по делото, поради което неотносим е факта дали имотът е деклариран през 1949 г. въз основа на У. № 573 от П. на ВНС от 28.05.1949 г. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. За установяване притежаваното от наследодателя право на ползване, ищецът е представил списък на горопритежателите на ревир „М” и притежаваната площ в декари в с. М., в който наследодателят на касационния жалбоподател – А. В. К. е записан като притежател на 10 дка. Според заглавната страница на стопанската карта на кооперативния ревир, същата съдържа данни за площта, което се потвърждава и от заключението на приетата от съда лесотехническа експертиза. По делото са представени и У. протокол на кооперацията от 1937 г. и О. скица на г. от ревира. Посочените документи са годни доказателства съгласно чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, тъй като съдържат удостоверяване за собствениците на частни гори. Поради това следва да се приеме, че е удостоверено правото на собственост на наследодателя на ищеца към 1937 г. и с оглед липсата на данни, това право да е придобито от трети лица преди одържавяването на г. , което в землището на с. М. е започнало преди издаването на У. № 573 от П. на Великото Н. събрание от 28.05.1949 г. С оглед данните по делото и заключението на вещото лице по лесотехническа експертиза се установява, че част от процесните гори, а именно 5 дка са възстановени с решение №42/14.7.2000 г. на ПК С. , поради което обжалваното решение следва да се отмени само за 60 дка, и на основание чл.293, ал.2 ГПК, се постанови друго, с което се признае правото на възстановяване собствеността на наследника на А. В. К. върху гора в ревир “М” в землището на с. М., област С. с площ от 60 дка от общата площ на ревира с предмет горско стопанство от 1110,0 дка по учредителен протокол, съответстваща понастоящем на 54,1 дка/ при редукция спрямо намалената с 5 дка площ/ от общата площ на ревира с предмет горско стопанство 1008,845 дка. В останалата част решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 157/11.4.2008 г., по гр.д. №90/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №687/12.12.2007 г. по гр.д. №410/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от П. А. К., в качеството му на наследник на А. В. К. , иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ срещу О. с. “З” С. , за гора от 60 дка в землището на с. М., включена в ревир “М”, стопанисван от ГПК “С”, учредена през 1937 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “З” – С. , че наследникът на А. В. К. , починал на 21.5.1961 г., бивш жител на с. М., община С.. А. К. от с. М., община С., има право на възстановяване на собствеността на гора в ревир “М”, в землището на с. М., с площ от 60 ид. декара от общата площ на ревира с предмет горско стопанство от 1110 дка по измерване от 1937 г., съответстваща понастоящем на 54,1 ид.декара от общата площ на ревира с предмет горско стопанство по измерване от 2000 г. от 1008,845 дка. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/11.4.2008 г., по гр.д. №90/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд в останалата част. Решението е постановено при участие на на Д. л. – П. , Д. л. – Смолян, и Р. у. на г. – Смолян, основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: