Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * установяване право на собственост * оспорване на нотариален акт * съсобственост * необходимо другарство * право на строеж * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * доказателства * договор за покупко-продажба


Р Е Ш Е Н И Е

N 91

София , 01.07.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева



При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 40 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
С определение № 699 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 40 /2010 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 514 от 7.10.2009 г. по гр.д. № 460 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 16, т.04 от 6.04.2009 г. по гр.д. № 1496 от 2008 г. на Добричкия районен съд и са отхвърлени исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС за 196/400 ид.ч. от поземления имот , представляващ дворното място с идентификатор 72624.617.695 с площ от 309 кв.м. по плана на [населено място] както и е отказана отмяна на н.а. № 193, т.10, рег. № 14285, н.д. № 1822 от 2007 г. , както и в частта , с която е обезсилено първостепенното решение и делото е върнато за ново разглеждане от Добричкия районен съд относно 2.64/8 ид.ч. от сграда с идентификатор 72624.617.695.3 и 9.9/30 идеални части от сграда с идентификатор 72624.617.695.4 и е отказано прилагането на правната последица по чл.537, ал.2 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по жалбата на Ц. Й. В. и по касационната жалба на Б. М. И. и Д. Г. И.. Въпросите поставени с изложението на Ц. В. се отнасят до редовността на исковата молба и правилното описване на обекта на иска с регулационните данни по плана , действащ към момента на подаването на исковата молба; до предметния обхват на решението при предявен иск за ревандикация от съсобственик срещу съсобственик, до възможността да се придобие идеална част от недвижим имот , както и за това налице ли е необходимо другарство от страна на съсобствениците при иск за ревандикация от един съсобственик срещу друг и съществува ли правна възможност да се придобие право на собственост без да е учредено право на строеж върху сградите, изградени в съсобствено място. Въпроса , поставен от Б. М. И. и Д. Г. И. е дали декларирането на имота , представлява действие , което обективира намерението да държиш имота за себе си – чл.68, ал.1 ЗС. Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В касационните си жалби двете страни са инвокирали оплаквания за неправилност на решението в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
Жалбите са допустими, защото са подадени от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид данните по делото и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Добричкия окръжен съд е уважил обективно съединените искове: установителен иск за собственост и за ревандикация , предявени от Ц. Й. В. против Б. М. И. и Д. Г. И. относно идеална част от дворно място със сгради , находящи се в [населено място] при следните факти: Б. М. И. и Ц. Й. В. са бивши съпрузи, които са сключили брак на 21.09.1967 г. , който е прекратен с решение по гр.д. № 448 от 1987 г. на Толбухинския районен съд , влязло в сила на 2.12.1988 г. През време на брака между Б. И. и Ц. В. е сключен договор за покупко - продажба на 204/400 идеални части от дворно място, съставляващо им. пл. № 1202 от кв.299 по плана на [населено място], ведно с паянтова сграда. Този имот е бил притежаван в режим на семейна имуществена общност , която след прекратяването на брака се е трансформирала в дялова съсобственост при равни дялове. Исцата Ц. В. е поискала ревандикация на своята ½ идеална част от имота , включително и с построените през 2001 г. сгради, които тя намира ,че също са станали съсобствени по приращение- чл.92 ЗС.
Ответниците Б. М. И. и Д. Г. И. са съпрузи, които са направили правопогасителното възражение , че процесната ½ идеална част от имота е придобита от тях на оригинерно основание- придобивна давност , която е започнала да тече от 1988 г. Основание за това своене на имота с цел придобиване на собственост е твърдяното от тях неформално споразумение , сключено между бившите съпрузи , според което спорният имот ще остане за Б. И. , който е получил родителските права върху непълнолетния син К. и е помагал на дъщерята Ю. . В съответствие с това споразумение той е осъществявал владелчески действия върху имота.
От разпита на свидетелите и събраните гласни доказателства е констатирано , че от развода през 1988 г. грижите за имота са полагани изцяло от Б. И. и втората му съпруга, а Ц. В. не го е посещавала. По делото обаче е останало недоизяснено съществува ли друг съсобственик на идеалната част от терена, която не е предмет на сделката с нотариалният акт от 1970 г. или целия терен е бил придобит от бившите съпрузи на смесено основание- транслативна сделка и давност или само Б. И. е упражнявал фактическа власт върху идеалната част , която не е била предмет на покупко – продажба и евентуално претендира оригинерна собственост върху тази част. Не е било изяснено и действително ли страните са се споразумяли всеки да задържи по един имот – Ц. В. в [населено място] дол, а Б. И. процесния имот в [населено място]. В тази насока е било необходимо да се вземат обясненията на страните по делото по реда на чл.176 ГПК, което следва да се извърши при новото разглеждане на делото. Наличието на такова споразумение би дало обяснение дали грижите, разпоредителните действия и застрояването на имота са осъществени с оглед управление на съсобствената вещ или се касае до владение с намерение за своене на имота и придобиването му по давност. Това би обяснило и промяната на анимуса на Б. И.. Изводите в тази насока на въззивният съд са формирани при неразясно дело, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за повторно разглеждане.
На второ място въззивният съд се е произнесъл като контролно отменителна инстанция в частта, с която е обезсилил решение и го е върнал на районният съд за ново произнасяне относно новоизградените магазин и гараж. Приел е, че се касае до идеална част от съсобственост върху тях , която съответства на притежанието в съсобственост на терена, въпреки, че от гласните доказателства се установява, че дворното място и сградите винаги са се владяли изцяло от страните по делото. Въззивният съд е следвало да се произнесе по същество по спора и ако счита, че исковата молба е нередовна и неточна е следвало да я остави без движение.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 514 от 7.10.2009 г. по гр.д. № 460 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд .
ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Добричкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: