Ключови фрази

8


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 569

гр. София, 17.06. 2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 168 от 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № 893/23.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 43/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, частично е отменено решение № 3908/02.09.2019 г., постановено по гр. д. № 191/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и като краен резултат е отхвърлен предявеният от КПКОНПИ иск по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) срещу В. И. М. /след развод с фамилно име К./ за заплащане в полза на държавата на сумата общо от 22 334,90лв., представляваща получени парични преводи от трети лица.
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която са уважени предявените от КПКОНПИ обективно и субективно съединени искове против Б. К. М. и В. И. М. /след развод с фамилно име К./ за отнемане в полза на държавата на следното имущество, подробно описано в решението: 1./ на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от Б. К. М. – сумата в размер на 2500 лв., представляваща равностойността на наличните дружествени дялове от капитала на „Джъст Брандо“ ООД; сумата в размер на 5000 лв., представляваща равностойността на продадените дружествени дялове от капитала на „Мар-Бо Груп“ ЕООД; незастроен поземлен имот с площ от 1260 кв. м., придобит с нотариален акт, вписан под № 96, том II, дело № 329 от 18.02.2008 г. на СВ – Г. Д.; сумата в размер на 17 600 лв., представляваща върнат заем; сумата в размер на 68 500 лв., представляваща стойността на отчужденото движимо имущество /МПС/ по пазарни цени към момента на продажбата; сумата в размер на 91 683, 71 лв., представляваща вноски на каса; сумата в размер на 41 702, 26 лв., представляваща получени преводи от трети лица; - сумата в размер на 49 721, 16 лв. /четиридесет и девет хиляди седемстотин двадесет и един лева и шестнадесет стотинки/, представляваща погасителни вноски по кредит; сумата в размер на 80 028, 53 лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта; сумата в размер на 140 000 лв., представляваща лична вноска на собственика в капитала на „Мар-Бо Груп“ ЕООД; 2./ на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от В. И. М. /след развод с фамилно име К./: сумата в размер на 6 640 лв., представляваща вноски на каса.
Касационна жалба срещу въззивното решенние в частта, с която като краен резултат е отхвърлен предявеният от КПКОНПИ иск по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) срещу В. И. М. /след развод с фамилно име К./ за заплащане в полза на държавата на сумата общо от 22 334,90лв., представляваща получени парични преводи от трети лица, е подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или накратко „КПКОНПИ“.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакувана част от въззивното решение – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответницата по жалбата не изразява становище по нея.
Касационна жалба е подадена и от В. И. М. /след развод с фамилно име К./, чрез адв. К. А., против въззивното решение в частта, с която като краен резултат е уважен предявеният срещу нея иск по чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане от нея в полза на държавата общо на сумата от 6640 лв., както и в частта на поставените в нейна тежест разноски.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по жалбата КПКОНПИ изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивното решение в останалата част не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Въззивният съд е установил от фактическа страна, че с решение № 326/13.07.2016 г. на КОНПИ въз основа на постъпило в ТД Б. уведомление от СГП е открито производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност спрямо Б. К. М.. С протокол от 27.08.2014 г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето за периода 27.11.2004 г. до 27.11.2014 г. Безспорно между страните по делото е, че В. И. М. и Б. К. М. са били съпрузи. Спори се дали претендираните за отнемане от В. И. М. суми имат установен законен източник.
Като е анализирал събраните доказателства, в това число представеното писмо от „Първа инвестиционна банка“ АД, от което се установява движението по банковата сметка на В. М. /след развод с фамилно име К./, както и показанията на бащата на ответницата - И. К., въззивният съд е приел за установено, че сумите, които въззивницата е получила от трети лица чрез парични преводи представляват „други... източници на финансиране“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, поради което са доход, а не незаконно придобито имущество. Счел е, че основанието за получаване на тези парични преводи от въззивницата от баща й е установено от неговите свидетелски показания и че е налице дарение на съответните суми. Тълкувал е разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно която не са допустими свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Приел е, че в случая паричните средства са предавани между роднини по права линия – от баща на дъщеря, поради което няма ограничение за установяването им със свидетелски показания. Констатирал е, че не е проведено насрещно доказване от страна на КПКОНПИ по отношение на основанието на предаване на сумите. Съдът е посочил още, че липсата на основание за получаване на преводите от трети лица не означава, че са получени незаконно от въззивницата, тъй като не е незаконен паричен превод от едно лице по сметка на друго, без да е посочено основание за това, след като тези лица не спорят помежду си. В обжалваната част от решението, с която В. М. е осъдена да заплати сумата от 6640 лв., представляващи вноски на каса, според въззивния състав не са ангажирани доказателства за произход на средствата. При така изяснените обстоятелства втората инстанция е стигнала до крайните си изводи.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
По касационната жалба на КПКОНПИ и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК:
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1/ Следва ли да бъдат признати като законен доход парични суми, преведени по банкови сметки от трети лица, без да са ангажирани доказателства за произход на средствата?; 2/ Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва основание за превод на парична сума по банкова сметка при липса на посочено основание на банковото извлечение?; 3/ Представлява ли дарение парична сума, преведена по банкова сметка, с посочено основание „захранване на сметка“?; 4/ Следва ли да се приеме за законен доход по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.), респ. ЗПКОНПИ, парична сума, преведена по банкова сметка като дарение, предвид нормата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛЦ, която регламентира, че не се смята за доход полученото имущество по дарение?; 5/ Възможно ли е да се приемат за безспорен доход внесени от трети лица суми по банкови сметки, без да бъде изследвано имущественото състояние на тези трети лица, с оглед установяване или не законността на източника на тези суми и основанието за получаването им? Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и са изброени: решение № 131/04.05.2012 г. по гр. д. № 755/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 183/06.03.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 510/29.05.2020 г. по гр. д. № 862/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о. Цитирани са и решения на Апелативен съд – В. и Окръжен съд – Бургас.
Поставените въпроси са некоректно формулирани и привързани към собственото разбиране на касатора за установените в процеса факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Същевременно въпросите са и фактически, тъй като отговорът им налага преценка на събраните доказателства и установените релевантни обстоятелства и факти, каквато не може да бъде извършена в настоящата фаза на производството. По тези съображения въпросите нямат характеристиката на общо основание за достъп до касация, което е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на КПКОНПИ.
Въпреки това следва да се посочи, че касаторът не е установил и поддържаното допълнително основание. Посочените в изложението определение № 183/06.03.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 510/29.05.2020 г. по гр. д. № 862/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и решенията на Апелативен съд – В. и Окръжен съд – Бургас, са извън обхвата на съдебната практика по смисъла на чл.280 т.1 ГПК, поради което и не могат да обосноват извод за наличие на противоречие по смисъла на закона. В обхвата на съдебната практика по смисъла на чл.280 т.1 ГПК са останалите два съдебни акта, на които се позовава касаторът, но въззивното решение не им противоречи. С № 131/04.05.2012 г. по гр. д. № 755/2011 г. на ВКС, ІV г.о., по въпроса следва ли в производство по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарение, е прието, че „в производство по предявени искове по чл.28 ЗОПДИППД съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които ответникът по иска твърди, че са направили дарения в негова полза на имущества, които са предмет на спора или чрез които са придобити имуществата, предмет на спора. Тези доказателства се отнасят до факти, които са от значение за спора и са необходими в случаите, когато се оспорва извършването на твърдените в защитата на ответника дарения. При преценката на разполагаемите доходи съдът следва да съобразява и разходите на дарителите, за които по делото има доказателства, че са направени преди и към момента на даренията.“ В случая въззивния съд не е дал различно правно разрешение, не е приел и, че не следва да се изследва имущественото състояние на третите лица, извършили дарението, а след анализ на доказателствата е обосновал извод, че дарителят е разполагал със средствата, които са били придобити от трудовата му дейност, както и, че не е проведено насрещно доказване от КПКОНПИ във връзка с оспорване основанието на превода на паричните суми. Несъгласието на касатора с решаващия извод на съда е по естеството си оплакване за неправилност и необоснованост на решението, което подлежи на обсъждане и преценка само във втората фаза на производството ако обжалването бъде допуснато, но не обосновава извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос. Не е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о., в което наред с отговора на други правни въпроси е разяснено значението на понятията „доходи, приходи и източници на финансиране“, както и, че източник на финансиране са и даренията, че източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен, като във всички останали случаи източникът на финансиране е законен. В същия смисъл са и дадените от въззивния съд правни разрешения.
С оглед на изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с поставените в изложението на КПКОНПИ въпроси.
По касационната жалба на В. И. М. /след развод с фамилно име К./ и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК:
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1/ „Има ли задължение на въззивния съд да извърши преценка на фактическия и доказателствен материал, както и длъжен ли е да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени твърдения и тяхното доказване?“; 2/ „Ако проверяваното лице е имало доказан законен източник на доход, следва ли да се предполага, че част от неговото имущество, в която се включва доказаният доход, е незаконно придобита?“. По поставените въпроси се счита, че е налице противоречие с решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о. Твърди се и че въззивното решение е очевидно неправилно.
Първият поставен от касатора въпрос не е правен по смисъла на чл.280 ГПК, а е по естеството си касационно оплакване по чл.281 ГПК за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения. Тези оплаквания съдът преценява само ако касационното обжалване бъде допуснато. Въпреки това и доколкото касае процесуалните действия на съда следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното противоречие - въззивният съд е анализирал подробно събраните доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните, изложил е подробни мотиви относно това кои факти приема за безспорно установени и на база кои доказателства, съответно – кои счита за недоказани в процеса и по същество – неоснователнил. Несъгласието на касатора с приетите от съда фактически и правни изводи е ирелевантно за фазата по селекция на жалбата. Некоректно зададен и несъответстващ на решаващите изводи на съда е и вторият поставен въпрос – в случая въззивният съд не е приел, че при доказан законен източник на доходи от бащата на ответницата – сега касатор, следва да се предполага, че част от придобитото от нея имущество, включващо средства, представляващи част от този законен доход на баща й, е незаконно придобита. За да обоснове решаващия си извод относно процесните 6640 лв., представляващи вноски на каса по сметка с титуляр касаторката, съдът е посочил, че не са ангажирани доказателства за източник/произход на тези средства. Видно от мотивите на съда, последният не е приел в процеса да е установено тези суми да са част от дарените от бащата на ответницата такива. Предвид изложеното въпросът няма характеристиката на общо основание за достъп до касация, което е достатъчно за обосноваване на извод за липса на основание за достъп до касация.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода всяка от страните следва да понесе разноските, така както ги е сторила в настоящото производство.
По горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3908/02.09.2019 г., постановено по гр. д. № 191/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд в обжалваните му части: частта, с която като краен резултат по предявения от КПКОНПИ срещу В. И. М. /след развод с фамилно име К./ иск за отнемане от нея в полза на държавата общо на сумата от 6640 лв., и в нейна тежест са поставени следващите се деловодни разноски, както и частта, с която като краен резултат е отхвърлен предявеният от КПКОНПИ срещу В. И. М. /след развод с фамилно име К./ иск за отнемане в полза на държавата на сумата общо от 22 334,90лв., представляваща получени парични преводи от трети лица.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: