Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 22 май 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 255 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 1307/2014 г. на Районен съд – гр. Стара Загора и отмяна на постановеното по него определение от 29.07.2014 г. С последното е било одобрено споразумение между прокурор от районна прокуратура – гр. Стара Загора и подсъдимия И. Г. Г. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като обвиняемият се е признал за виновен в извършването му и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от осем месеца при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. В искането на Главния прокурор, поддържано в с. з. пред ВКС, се изтъква довод за нарушение на материалния закон поради неправилна квалификация на деянието. Излагат се съображения за наличие на материално-правните предпоставки на опасен рецидив с оглед предходни осъждания на подсъдимия, поради което правната квалификация на деянието следвало да бъде по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, а не по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, в какъвто аспект е одобреното споразумение. Сочат се обстоятелствата, че преди извършване на деянието по настоящото дело – на 03.03.2014 г., подсъдимият е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. Служебният защитник на осъдения изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 23.01.2015 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок, считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението – 29.07.2014 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това, същото е процесуално допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери, че се явява и ОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения: От приложеното свидетелство за съдимост на И. Г. Г. (на л. 13) е видно, че преди извършване на деянието по настоящото дело е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Със споразумение по НОХД № 1089/2010 г. на Районен съд – гр. Стара Загора, влязло в сила на 07.07.2010 г., И. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, като същото е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК с определение по ЧНД № 2093/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора. По НОХД № 1749/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора е одобрено споразумение, с което Г. е осъден за престъпления по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 199, ал. 1 от НК и с определение от 14.10.2011 г. по същото дело му е определено общо наказание „лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца при първоначален строг режим. Посочените осъждания касаят умишлени престъпления от общ характер, извършени от И. Г. съответно на 01.04.2010 г. и на 15.04.2011 г. Двете деяния са извършени от него като пълнолетен и преди 03.03.2014 г., на която дата е осъществено престъплението по настоящото производство. Тези обстоятелства, както и че по едното предходно осъждане не е приложен институтът на чл. 66, ал. 1 от НК и че сроковете по чл. 30, ал. 1 от НК не са изтекли, обуславят приложението на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК по отношение извършеното на 03.03.2014 г. деяние. Това от своя страна предопределя и квалификацията на деянието по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Противно на данните за съдимостта на Г. прокурорът не е повдигнал обвинение по посочения законов текст, като е внесъл в районния съд постигнато със защитата споразумение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. За да бъде одобрено споразумението обаче, то трябва да не противоречи на закона, което условие не е налице предвид посочените осъждания на Г.. С оглед правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК районният съд е имал задължение да провери правилността на квалификацията на деянието. При предложената в споразумението неправилна квалификация съдът е следвало да не одобрява споразумението, като съобразно чл. 382, ал. 8 от НПК да върне делото на прокурора. В резултат от липсата на внимателна проверка от страна на районния съд и като не е съобразил изложеното се е стигнало до нарушение на материалния закон по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. За отстраняването му е необходимо определението, с което е одобрено споразумението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на районен съд – гр. Стара Загора, който да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 8 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1307/2014 г. на Районен съд – гр. Стара Загора, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 29.07.2014 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.