Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 14 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 62/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Д., служебен защитник на подсъдимата З. Ю, срещу решение № 450 от 15.11.2011г. на САС, НО-7 състав, постановено по внохд № 1067/11г. В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон-чл.52 от ЗЗД, довело до явна несправедливост на присъденото обезщетение. Искането е за изменение на въззивното решение в гражданско осъдителната му част, като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивното решение в гражданската му част е законосъобразно и справедливо. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, адв. Т. моли жалбата да не бъде уважавана. Адвокат Д., защитник на подс. Ю. пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Подсъдимата З. Ю., редовно призована за съдебното заседание пред касационна инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 214 от 03.06.2011г., постановена по нохд №2638/11г., СГС, НО-16 състав е признал подсъдимите Р. Б. А. и З. У. Ю. за виновни в това, че на 16.03.2010г. в [населено място], хотел „И.”, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 370лв., от владението на К. К. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а от НК са им наложени наказания, както следва: на подс.А. лишаване от свобода за срок от четири години, а на подсъдимата Ю. лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.25 от НК е извършено групиране на наказанието наложено на подс.А. по настоящото делото и тези по нохд №475/09г.по описа на РС-Бургас, нохд № 1872/10г. по описа на СРС, нохд № 5016/10г. по описа на РС-Бургас и по нохд №1347/11г. по описа на РС-Бургас, като е определено едно общо и най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.59 от НК от общото наказание е приспаднато времето през което подс.А. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по нохд № 475/09г. и по нохд №5016/10г. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимата Ю. наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.45 от ЗЗД, двамата подсъдими са били осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса в размер на 320лева върху уважената част на гражданския иск. Подсъдимите са осъдени да заплатят деловодните разноски. С решение № 450 от 15.11.2011г., постановено по внохд №1067/11г., САС, НО-7 състав е изменил горепосочената първоинстанционна присъда, като е увеличил размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 8000лева на 15 000лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. Увеличен е и размерът на дължимата такса от 320лева на 600лева.На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварително задържане на подс.А. по настоящето дело. В останалата й част присъдата на СГС е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Единственото оплакване, което се прави е за явна несправедливост на присъденото на гражданския ищец обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Въззивната инстанция правилно е преценила, че са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, за да бъде ангажирана гражданската отговорност на двамата подсъдими. Установила е, че упражнената от тях сила е в пряка и непосредствена причинна връзка с телесното увреждане на пострадалата. Изяснен е и характерът на това увреждане. При определяне обема на претърпените болки и страдания, съдът се е съобразил с данните от съдебномедицинската експертиза и писмените доказателства/налична медицинска документация/, които установяват извършените хирургични интервенции, необходимото лечение и неговата продължителност. Вярната оценка, която съдът е дал на относимата доказателствена съвкупност е обусловила и правилен извод за наличието на причинна връзка между последвалите усложнения в здравословното състояние на пострадалата и причиненото й от подсъдимите увреждане. Претърпените болки и страдания във връзка с последвалите усложнения също подлежат на обезщетяване. При горните констатации и съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД, въззивният съд е отмерил по справедливост, че претърпените от пострадалата болки и страдалия подлежат на обезщетение в размер на 15 000лева, поради което е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил размера на уважения граждански иск. Настоящата инстанция намира, че така присъденото обезщетение е съответно на причинените на пострадалата неимуществени вреди, поради което касационната жалба се явява неоснователна. При гореизложените съображения, ВКС намира, че следва да остави в сила, атакуваното въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 450 от 15.11.2011г., постановено по внохд № 1067/11г., САС, НО-7 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: