Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
София, 25 юни 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир ХАРАЛАМПИЕВ
н. дело № 663/2013 година.
Производството е образувано по искане от защитника на осъдения Н. Б. Ч. –адв. И. И. Л. от АК-Пазарджик за отмяна по реда на възобновяването на решение № 359 от 16.01.2013год. по внохд № 1169/2012 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 1470/19.09.2012год. по нохд № 2909/2012год. на РС-Бургас и оправдаване на осъдения или при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане. В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК като се твърди, че са допуснати нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл.107, ал. 3 и чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, с което са били ограничени правата на осъдения като страна в процеса и на второ място, допуснато е нарушение на закона, а явната несправедливост е функция от неправилното приложение на закона. Конкретните доводи в подкрепа на първото касационно основание са посочени за нарушения на Наредба № 30/27.06.2001 г., определяща реда за установяване употребата на алкохол.
Пред настоящия съдебен състав, редовно призовани, осъденият и защитникът му не се явяват.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 1470/19.09.2012год. по нохд № 2909/2012год. на РС-Бургас Н. Б. Ч. е признат за виновен в извършено на 03.08.2012год. в [населено място] престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, при установена концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 %о, а именно-2,16 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.
На основание чл. 343г от НК Ч. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 54, ал. 4 от НК е приспаднато времето, от когато той е лишен от това право административен ред-03.08.2012год.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил присъдата.
По делото двете решаващи по фактите инстанции са приели за установено, че на 03.08.2012год. по ул. в [населено място], Ч. е управлявал л. а. „марка“ с рег. № . Движението на автомобила създало опасност за другите моторни-превозни средства и това направило впечатление на свидетеля К. Г. А. на длъжност „КП“ при РПУ-Созопол. А. се легитимирал на Ч. и му разпоредил да остане на място до спрелия автомобил като се обадил по телефона на дежурния по полицейско управление да изпрати автопатрул и служители от „Пътна полиция“ за проверка на водача. Непосредствено след това на мястото пристигнал полицейски патрул и полицейския служител- К. Х. Г. установил самоличността на Ч., както и обстоятелството, че той е бил видимо под въздействието на употребени алкохолни напитки. От патрулния автомобил Г. повторно се обадил за съдействие на „Пътна полиция“ като негов представител в лицето на свид. П. И. Х.-мл. автоконтрольор в РПУ-Созопол пристигнал около 17.45часа и с техническо средство „Дрегер 7410+“ изпробвал Ч.. Уредът отчел у Ч. съдържание на 1,85 промила на алкохол. Х. издал талон за вземане на кръв, след което Ч. бил отведен до ЦСНМП-Созопол за кръвна проба.
Наред с това, в присъствието на Г. като свидетел, полицай Х. съставил акт за установяване на административно нарушение № 419107/03.08.2012год., след което на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Ч. бил задържан в РПУ-Созопол за 24 часа.
В медицинското заведение фелдшерът-свид. Е. Г. извършил медицинско освидетелстване на Ч., което удостоверил в съставения протокол за медицинско изследване /л. 29 от БП/ и му взел кръв за изследване. В протокола, подписан от Ч., е отразено казаното от него пред фелдшера, че около 10.00часа на 03.08.2012год. е употребил около 3-4 бири от по 500милилитра. Още същия ден прокурор от РП-Созопол назначил химическа експертиза за изследване иззетата от Ч. кръвна проба и я възложил за изпълнение на Началника на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас.
На 06.08.2012год. в изпълнение на възложената му задача експертът-химик А. И. М. провел необходимото изследване чрез газхроматографския метод, при който установил в изпратената му кръвна проба иззета от Н. Ч. етилов алкохол в количество 2.16%о.
На 08.08.2012 год. Ч. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК като той се възползвал от правото си да дава обяснения по обвинението.
Въз основа на приетите фактически положения Ч. е признат за виновен по предявеното му обвинение с присъдата по нохд № 2909/2012год. на РС-Бургас, потвърдена с решението на Бургаския окръжен съд, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска.
Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно.
На 11.09.2012год. пред първоинстанционния съд подсъдимият и защитникът му са били редовно призовани, но не се явили. От името на адв. Л. постъпила молба ход на делото да бъде даден по реда на 254, ал. 4, във вр. чл. 269 от НПК. Съдебният състав като се съобразил с искането в молбата на адв. Л. и като намерил, че няма пречка за това, дал на делото. По време на съдебно следствие е уважил писмени искания от защитника за допълване на доказателствената съвкупност и на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001год. назначил и изслушал повторна съдебно-химическа експертиза, която отговорила на наведените й от защитата въпроси и преповторила заключението си за наличие на етилов алкохол в изследваната кръвна проба над 1,2%о, а именно-в съотношение 1,83%о при повторното изследване. Експертът обяснил методологията, която използвал при изследването и причината за явилата се разлика в резултатите на дадените от него две заключения, а именно: топлото сезонно време и многократното отваряне на пробата за изследване.
В състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК като негов елемент е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаваща наказателната отговорност. Точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца и тази величина следва да се установи по несъмнен начин с предвидените от закона средства.
В този аспект във въззивната жалба на осъдения е било изложено твърдението, че не са били спазени стриктно изискванията на Наредба № 30/2001 год./ изм. и доп.,бр. 23/17.03.2006 год./ по реда и начина на вземане и съхраняване на кръвната проба и от страна на разследващите по дознанието органи са допуснати съществени нарушения.
Пред Бургаския окръжен съд в подкрепа на оплакванията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за незаконосъобразност на присъдата защитникът на Ч. отново е направил писмени доказателствени искания, като с определение от 18.10.2012год. съдът мотивирано се е произнесъл кои от тях уважава, кои от тях не и по какви съображения. Фелдшерът –свид. Г. е разпитан като свидетел и отговорил обстоятелствено на въпросите по реда и начина на вземане на кръвните проби за изследване, за тяхното документално описване и предаване на органите на полицията за съхраняване и последващо изследване, което не противоречи и на представените от ЦСПМ-Бургас заверени копия от Амбулаторния журнал и Журнала за вземане на кръв за алкохолна проба на Н. Ч. от филиал Созопол.
Въззивната инстанция е направила констатацията, че действително са налице отклонения от правилата по чл. 11, ал. 2, чл. 12, чл. 13, ал. 1,чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 30/2001год., касаещи количеството на взетата кръв, извършването на дезинфекция преди вземането на кръвта, поставянето на суха субстанция натриев флуорид в шишенцето, в което се поставя кръвта, начина на съхраняване на пробата и транспортирането й, но, че тези отклонения не обуславят извод за компрометиране на резултата от изследването на кръвната проба на осъдения, тъй като според експерта М., при отварянето на пробата тя не е имала мирис, което според него е било достатъчно да се приеме, че е налице годен за химическо изследване материал. Обстоятелството, че повторното изследване на кръвната проба е показало по-ниско съдържание на алкохол е обяснено от експерта ясно и разбираемо-температурните промени при съхраняването й и отварянето на шишенцето при направените изследвания, което обаче не може да породи съмнения за достоверността на заключението, с оглед установеното процентно съдържание на алкохол, което значително надвишава съставомерната й концентрация.
Наредбата строго очертава последователност на вземане, съхраняване, изпращане на пробите до съответната лаборатория, както и реда и методологията на самото изследване. Щом този ред е спазен, не може да съществува съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване на кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея отразено в протокола за химическа експертиза от дознанието и от заключението на експерта по повторната експертиза пред съда. Така че, констатираните от въззивния съд отклонения по чл. 11, ал. 2, чл. 12, чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 30/2001год. са незначителни, тъй като не са повлияли съществено за установяване на обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина. Съдът е направил внимателна проверка дали е спазен надлежния ред и начина на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения-така, както изисква нормата на чл. 343б НК. Ето защо, възраженията на защитата за възникнали неясноти, свързани с предмета по чл. 102 от НПК, рефлектирали върху правото на Ч. да се защитава адекватно са неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че експертът не притежавал необходимата квалификация по смисъла на Наредбата, защото съдът е установил, че той е със завършена специалност “химик” по органична химия. Поради това, оплакванията за процесуални нарушения свързани с реализиране правото на защита и на нарушения на правилата в Наредба № 30/2001 г., относно установяване концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения, не се подкрепят от доказателствата по делото. Отговорността на Ч. като водач на МПС по чл. 343б ал. 1 НК е обоснована от съдилищата с резултатите от първоначално назначената и повторната химически експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват употребата на алкохол от спрения за проверка водач на МПС. Следователно, възражението за неправилно приложение на закона с осъждането му за това престъпление е неоснователно, тъй като обвинението за управляване на МПС, след употреба на алкохол и съдържание в кръвта над 1,2%о, а именно-2,16%о е подкрепено с надлежно събрани и проверени доказателствени средства. Доколкото оплакването за явна несправедливост е изведено от довода за неправилно приложение на закона, то също се явява неоснователно.
Водим от горното и с аргумент на обратното на чл. 426 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Н. Б. Ч. за възобновяване на внохд № 1169/2012 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 359 от 16.01.2013год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: