Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр.София, 05.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора Чобанова Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 2131/13 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 280/19.07.13 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 3 състав, по В.Н.Д.371/13 г. , е потвърдена присъда № 5/06.02.13 г.,постановена от ОС-Враца /ВрОС/ по Н.Д.131/12 г. С последната подсъдимата И. Г. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено от нея престъпление по чл.123,ал.3 вр.ал.1 НК. Срещу решението на въззивната инстанция е постъпила касационна жалба от конституираните в хода на първостепенното съдебно производство граждански ищци З. и И. И., релевиращи касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Иска се отмяна на постановените от решаващите съдилища съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Постъпила е и касационна жалба от особения представител на конституираните частни обвинители и граждански ищци Г. К. и С. А., чрез техния настойник Ц. Й., с оплаквания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК /и за явна несправедливост на наложеното наказание при оправдателна присъда и потвърдително решение/. Иска се отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от този съд. Настоява се и за уважаване от страна на ВКС на предявените искове за неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв.за всяка гражданска ищца поотделно. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят З. И. се явява лично и поддържа жалбата. Изразява и становището на брат си, жалбоподателя И. И., за уважаване на същата. Особеният представител на частните обвинители и граждански ищци Г. К. и С. А., редовно призовани чрез техния настойник, поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира сезиращите настоящата инстанция документи за неоснователни. Гражданският ищец Г. М., редовно призован, не се явява и не заявява становище по производството. Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея защитник моли решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и отразените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: ПО ЖАЛБАТА НА ЗАХАРИН И И. И.: Същата е недопустима на две основания. Първо, видно от материалите по първоинстанционното разглеждане на делото, З. и И. И. са конституирани като граждански ищци в настоящото наказателно производство. Като такива те са подали въззивна жалба срещу оправдателната присъда на ВрОС. Същата е постъпила по пощата в деловодството на съда на 06.03.13 г., като според пощенското клеймо, положено върху плика, е изпратена на 05.03.13 г. Същевременно присъдата на първостепенния съд е постановена на 06.02.13 г. и е указано, че подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от посочената дата. Тъй като няма данни за процедура по продължаване на срока на обжалване или на възстановяване на същия, инициирана от И., след постъпване на тяхната жалба във ВрОС е следвало да се проведе производство по чл.323,ал.1,т.2 вр.чл. 319,ал.1 НПК и жалбата да им бъде върната като просрочена /поради преклузивността на визирания в процесуалния закон срок/. Това не е направено от съдия при първоинстанционния съд. Въпреки че въззивното производство е образувано на 11.04.13 г.,т.е.,след постъпване на жалбата, липсва произнасяне на второстепенния съдебен състав по посоченото неблагополучие, касаещо една от конституираните акцесорни страни в процеса. Без съмнение е било нужно да се реализира очертаната процедура чрез връщане на делото на първоинстанционния съд и произнасяне на съдия от него в тази връзка, което пък би определило и годните да отправят претенции по своя жалба страни във втроинстанционното производство. САС не е сторил това, но в мотивите към решението си е маркирал просрочието на жалбата на гражданските ищци И.. То, според него се явява не толкова важно, доколкото има произнасяне както по съществото на жалбите, така и по линия на служебния съдебен почин. Второ, отправеното пред ВКС оплакване на З. и И. И. е свързано с осмислените от тях като нарушени права на участието им в процеса поради това, че съдът не ги е запознал с възможността да бъдат конституирани като частни обвинители в процеса и да имат свой повереник. В тази връзка е нужно да се направят някои разяснения, последицата от които ще формулира и правото да се ангажира подобна претенция с необходимите последици при положение, че бъде уважена. Също както и гражданския ищец, частният обвинител е акцесорна страна в процеса, чиято функция е да поддържа обвинението, наред с държавното такова. Тези фигури са важими само за съдебното производство, а на досъдебната фаза носят названието „пострадали”. Точно поради това, съгласно чл.255 НПК, съдията-докладчик е длъжен да съобщи на пострадалия за насроченото съдебно заседание, като го уведоми, когато делото ще протича по общия ред, че може да отправя искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а за ощетеното юридическо лице-като граждански ищец. Оттам насетне се очаква генериране на лична активност на пострадалия за конституиране в някакво качество, а що се касае до физическо лице- дали само като частен обвинител, граждански ищец или и двете. Според разпоредбата на чл.271,ал.6 НПК съдът в открито съдебно заседание се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството, като отказът да бъде установено едно лице като частен обвинител подлежи на обжалване по реда на глава 22 НПК. За да се стигне до този етап обаче, преди това е необходимо да се отправи искане от пострадалия да стане определена допълнителна страна. Съдът не е процесуално задължен да разяснява на лицата процесуалните им възможности,защото това вече е било направено от съдията-докладчик с уведомлението, изпратено на основание чл.255 НПК. Разясненията за правото на отводи и за отправяне на нови искания се отнасят само за конституирани вече страни в процеса-чл.274 и 275 НПК. По-късно, след постановяване на съответния съдебен акт, акцесорните страни могат да обжалват същия само с оглед своята съответност-частен обвинител и/или граждански ищец и само доколкото са накърнени техни законни права и интереси. Те не са процесуално легитимирани да изразяват недоволство от това, че не са били установени като друга допълнителна страна, каквото право потенциално са имали, но не са пристъпили към негова реализация. Такава легитимация не е дадена и на прокурора, който може да отстоява правата на всички, но когато са страни в процеса. Обсъжданата липса на процесуална възможност важи и за касационната инстанция-чл.349,ал.2 и 3 НПК. Изложеното по принцип, отнесено към настоящия казус, довежда до извод, че след като З. и И. И. са конституирани от ВрОС единствено като граждански ищци, не и като частни обвинители, те не са оправомощени да се оплакват за нарушение на процесуалните им права във връзка с втората процесуална фигура. На такава плоскост следва да бъде обмислено релевираното в касационната им жалба основно недоволство срещу ВрОС. Той бива упрекнат в сериозно накърняване на правото на тази лица да бъдат частни обвинители, наред с бегъл анализ по съществото на производството в наказателно-правен аспект. Предвид гореизложеното обаче, за просрочие на въззивната жалба като граждански ищци, и най-общо погледнато, за излизане в касационната жалба извън рамките на възможните им претенции като съответна конституирана страна, касационната жалба на И. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Само с оглед пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че укорът към първостепенния съд е абсолютно неоснователен и в същината си. На л.65 и 67 от първоинстанционното производство са приложени съобщения по чл.255 НПК, отправени до И. и З. И., първото получено лично от И., а второто- от баща със задължение за предаване- на 19.04.12 г. От тях е видно, че са спазени указанията на съдията-докладчик, заложени в разпореждане № 203/22.03.12 г., приложено на л.8 и 9 от съд.д., и тези лица са предупредени за предоставената им процесуална възможност да искат конституиране като граждански ищци и/или частни обвинители. Следователно, в цялост са изпълнени съдебните задължения и потенциалните страни дължат, ако желаят, лична активност за обезпечаване на своите права и законни интереси, включително и да ангажират повереник, обстоятелство, което съдията-докладчик не е длъжен по закон да им уяснява. Освен за повереник, И. спорят и за незапознаването им с това, че могат да имат особен представител. Тук трябва само да се отбележи, че става дума за пълнолетни лица, което ги отличава от Г. К. и С. А. и назначаването на особен представител на последните; освен това няма данни мъжете да са недееспособни или ограничено дееспособни, което, наред с другите предпоставки,да налага намеса на държавата с назначаване на особен представител по силата на чл.101, ал.2 НПК. По-нататък, в съдебно заседание на 27.06.12 г. /л.192 и сл./ И. и З. лично са поискали конституиране само като граждански ищци със съответно предявени суми по исковете им, това е сторено и те са предупредени за всички свои права точно като такава страна в процеса. Така че, погледнати през тази призма, претенциите им са несъстоятелни. ПО ЖАЛБАТА НА Г. К. И С. А.: Основното оплакване в тази жалба касае допускане на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, с нарушаване на принципни положения в наказателния процес, относими към чл.13, 14 и 107 НПК. Оттам се прави извод за неправилно приложение на материалния закон с оправдаване на подсъдимата. Огледани в съдържателен план обаче, съображенията се свеждат до оплакване за необоснованост /която не е касационно основание/. И това е така, тъй като по същество се оспорва доказателствената преценка на решаващите съдилища в насока на това защо те са се доверили на определени доказателства, а не на други, които се третират в полза на атакувалата страна. За тази цел не се сочат недъзи в допускане, събиране, проверка или анализ на събрания доказателствен материал, а доколкото той е противоречив, се изразява несъгласие с приемане на една доказателствена съвкупност за сметка на друга, като се прави собствен разбор на доказателствата. ВКС от своя страна ще се произнесе единствено по възражения, които биха могли да се развият под касационното основание на чл.348,ал.1,т.2 НПК. Решаващите съдилища са изпълнили в цялост разписаните им от закона задължения. Набраните доказателствени материали са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като в акта на САС, ревизиран от тази инстанция /възпроизвеждащ и този на ВрОС/, внимателно е изследван всеки възможен аспект. Показанията на свидетелите- медицински работници от болницата в Бяла С., са съпоставени с обясненията на подсъдимата и с показанията на доктор Н.. Последната е основен свидетел в това производство,чието конкретно професионално поведение се явява основополагащо за определяне виновността на Г.. От една страна не бива да се забравя,че срещу Н. по този случай е водено Н.А.Х.Д., приключило с оправдаване. От друга- точно тя е лицето, което, наред с други, не само е наблюдавало няколко дни постъпилата за раждане потърпевша жена и е назначавало лечение, но и е оглавявало екипа, водещ раждането. Затова най-важната част от медицинската документация, която е била поставена на преглед пред вещите лица-медицински специалисти, е била изготвена от нея. На този фон въззивната инстанция е сравнявала доказателствената информация минута по минута,поне що се касае до започване на раждането, изваждане на мъртвороден плод, отделяне на плацентата по метода К., изваждане на плацентата, реанимиране на А. и настъпване на смъртта й. Направеният задълбочен анализ на ИБР, в контекста на показанията на разпитаните по делото свидетели и преценката на различни по съдържание експертни изводи, е дала възможност да се заключи, че не И. Г. е била основен наблюдаващ лекар на А., докато последната е пребивавала в болницата с изтекли околоплодни води и без наличие на родова дейност. Напротив, тя е била единственият доктор, който е назначил правилно медицинско третиране, докато е била дежурна. Всъщност, заради спрените здравноосигурителни права на потърпевшата, повече от ясно протича информация по производството, че медицинският персонал доста усърдно се е стараел да не се пристъпи към Цезарово сечение, което в случая е било жизненоважно. Но Г. е била в отпуска в по-голямата част от това време. Тя е била повикана в болницата с оглед раждане от водещия същото доктор Н., не в качеството си на административен ръководител, а бидейки лекар на разположение. Н. е взела решение за операция на пациентката, след което е отменила същото и е пристъпила към нормално раждане. Повече от обяснимо, според съдилищата по фактите, тя формулира показанията си по начин, че да не търпи собствени неблагополучия. Повече от обяснимо в тази връзка, ВрОС и САС са обмисляли поведението й и по вписаното от самата нея съдържание на ИБР. Последното е съобразено с показанията на останалите свидетели от медицинския персонал и с обясненията на подсъдимата, за да се отсъди, че не отговаря на обективно сложилите се събития. При законосъобразен доказателствен подход е прието, че подсъдимата е извадила плацентата от влагалището на потърпевшата, което поради настъпилото вече увреждане е довело до по-бързо настъпване на леталния изход, но това съвсем не е станало, както е вписано от доктор Н.. В тази насока САС е взел предвид в най-голяма степен показанията на свидетелите И. и Ш.. Същите не сочат точен час, но обясняват присъствието си в родилната зала с влошеното положение на родилката и отказа на Н. да признае акушерски проблем. Тогава е влязла Г. и е изтеглила плацентата. Нейното действие следхожда вече проявената травма, като не е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на А., а още по-малко със смъртта на изродения по-рано мъртъв плод. Тук е мястото да се отбележи, че едно от възраженията по касационната жалба е, че съдът е кредитирал показания на свидетели, които са служебно подчинени на подсъдимата. ВКС не може да се съгласи с такъв поглед. Предвид спецификата на вменената престъпна дейност е повече от ясно,че основните свидетели са свързани професионално с Г.. Доколкото тя е била завеждащ А. отделение, а иде реч за раждане, е нормално те да са й и административно подчинени. Това обаче не означава, че поради казаното автоматично трябва да бъдат отхвърляни показанията им, оценяеми в полза на подсъдимата. И. и Ш., чиито изявления се явяват в най-голяма степен решаващи за определяне кога е влязла в родилната зала Г. и какво е направила, както и какво е било станало преди това, не са й били административно подчинени, тъй като са били доктори от други отделения на болницата. Разсъжденията, правилно процедурно изведени, относно некредитиране на написаното от Н. в ИБР, са разрешили на въззивната инстанция да облегне становището си на една част от експертните изводи. Тези, на които липсва доверяване, законосъобразно е счетено, че не са почивали на цялостен анализ- в частност не са съобразени с всички доказателствени източници, а с вписаното в ИБР от Н.. Така направените изводи са допустими и без да е наложително да се назначава техническа експертиза за химикалната паста и времето на нейното нанасяне върху ИБР, за да се прецени дали има дописване, каквото възражение се отправя в касационната жалба. Задължение на водещия раждането доктор Н. е било да попълни обсъжданата медицинска документация и тя го е сторила. Съвсем отделен е въпросът дали почасово вярно са вписани съответните манипулации. Съдилищата са извели обратното заключение и, както вече бе казано, изчерпателно са обяснили подхода си. При липса на пороци при тази им дейност, несъгласие на касационната инстанция би означавало намеса в суверенната им доказателствена преценка, което е недопустимо. Не по-малко обстоен е бил САС и по отношение на друго обстоятелство, несподелено в жалбата. Прецизна е съдебната аргументация относно присъствието на подсъдимата в болницата и родилната зала като лекар на разположение, не като водещ раждането и съвсем не като завеждащ отделение. Инкриминираното поведение не е свързано с йерархичната структура в административен план, а с правилните стъпки, които е следвало да се предприемат при протичане на раждането от А.. Отговорност за това носи ръководещият екипа доктор, а не завеждащият отделението, независимо че физически се е намирал там. В тази насока ВКС се солидаризира с изложените задълбочени съображения на САС. Ето защо доводите по жалбата на частните обвинители К. и А., защитени чрез особения им представител, са несъстоятелни. В коментирания аспект трябва да се заключи и че не е допуснато нарушение на материалния закон с оправдаване на подсъдимата. Въпреки казаното, настоящата инстанция се счита задължена да вземе отношение по още два проблема. Първо, в жалбата на К. и А. се настоява и за незаконосъобразно процесуално поведение от страна на ВрОС във връзка с неразясняване на правата на З. и И. И. да бъдат конституирани като частни обвинители. Както вече бе казано в настоящото решение, но по друг повод, страна като разискваната може да подава жалба, само ако са нарушени нейните права и законни интереси. Не и тези на други страни или потенциални такива. Изтъкнатото, специално що се касае до правото на касационна жалба, е постулирано в разпоредбата на чл.349, ал.3 НПК. Затова въобще без удостояване с по-нататъшно внимание следва да остане възражението, дало повод за това изявление. Второ, в качеството си на граждански ищци, К. и А., чрез настойника си и особения си представител, молят ВКС да уважи предявените от тях граждански искове от по 60 000 лв., въпреки че в наказателно-оправдателната част настояват за отмяна на решението на втората инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поначало в съответствие с разпоредбата на чл.354,ал.2,т.5 НПК върховната съдебна инстанция по наказателни дела има право да уважава граждански иск, когато е нарушен законът. Но това е възможно с изменение на присъдата или решението- казано другояче, когато фактите по конкретна престъпна деятелност са установени, въз основа на законосъобразно набран доказателствен материал и трябва да се направи корекция в приложението на материалното право и/или по наказанието, ако не се утежнява положението на осъденото лице. Понастоящем е прието непрестъпно поведение на Г., което не представлява при това какъвто и да е деликт. Само при наличие на такъв като последица от претендирано престъпно поведение може да се ангажира гражданска отговорност. Така че дори и да бе уважена касационната жалба в наказателно-оправдателната част, това би довело до прилагане разпоредбата на чл.354,ал.3, т.2 и 3 НПК, изискваща решението на въззивния съд да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане, с оглед поредна преценка за наличен деликт. Е., в този случай не би могло върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се произнесе директно по претенциите за гражданско обезщетение. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. О. И. и И. О. И.. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280/19.07.13 г.,постановено от АС-София, НО, 3 състав по В.Н.Д.371/13 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/