Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          № 698                                               София  02.10.2009г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 4206 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Л. Т. Я. от гр. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 378 от 18.03.2008г. по гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Върховния касационен съд. Искането си мотивира с наличие на нови писмени доказателства,които твърди,че са от съществено значение за делото и с които не е могла да се снабди своевременно,а именно:Доклад на Д. Ч. председател на Изпълнителния комитет на СГНС от 7.06.1961г. и Протокол № 18 от 23.05.1957г.на ИК на СГНС. Искането на молителката е за отмяна на постановеното решение на ВКС в частта,в която е отменено решение от 18.10.2006г.по гр.д. № 3* по описа за 2004г.на СГС и връщане на делото на същия съд за произнасяне съобразно новопредставените доказателства. Срещу така молба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК от ответника М. П. Б.„чрез процесуалния му представител-адвокат Б. ,с който се оспорва основателността на подадената молба и се иска тя да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски. Останалите ответници по молбата не вземат становище. В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на молителката и на ответника Б,които съответно поддържат и оспорват подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: По допустимостта на подадената молба за отмяна –съдът се е произнесъл с определение № 500 от 3.11.2008г. За да бъде същата основателна -съобразно нормата на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК- следва комулативно да са налице следните предпоставки- представените от страната документи следва да са нови,непредставени до този момент доказателства и те да са от съществено значение за изхода на делото. Решението,чиято отмяна се иска е сложило край на спор,разглеждането на който е продължило петнадесет години,през които е налице двукратно произнасяне от районен съд,четири пъти се е произнасял Градския съд и са постановени три решения от ВКС. С решението,чиято отмяна ВКС е отменил решение от 18.10.2006г.по гр.д. № 3* по описа за 2004г.на СГС в частта,в която е оставено в сила решение от 10.08.1998г.по гр.д. № 6258/96г.на РС София и вместо това е постановил друго,с което е отхвърлен предявения от Л. Т. Я.,Л. Т. Т. и Р. Т. О. иск по чл.7 от ЗВСОНИ и чл.108 от ЗС против М. П. Б. за 2/3ид.ч.от апартамент,находящ се на партерния етаж от сградата, построена в парцел **** в кв.1512 на ул.”Плана планина”№ 7 в гр. С. кв.”Лозенец”,със застроена площ от 103.46кв.м.,ведно с 45/100ид.ч.от общите части на сградата,оставил е в сила решението на районния съд в останалата част,с която са отхвърлени исковете по чл. 7 от ЗВСОНИ и чл.108 от ЗС за другата 1/3ид.ч.от същия недвижим имот и е присъдил следващите се разноски. В мотивите на постановеното решение от ВКС/чиято отмяна сега се иска/ е прието,че при сключване на договора за продажба от 1.10.1961г.не е допуснато нарушение на чл.4 ал.1 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд,предоставен на народните съвети /НПЖДЖФПНС/ от 1957г.,съгласно който договорът за продажба се подписва от председателя на изпълнителния комитет на народния съвет или натоварено от него длъжностно лице и купувача. Съдът изрично е посочил,че представителната власт на секретаря на народния съвет/който в случая е подписал договора за продажба/е учредена при допустима от НПЖДЖФПНС делегация и произтича от колективния орган/Изпълнителния комитет/,който има обща компетентност. Направен е съобразно нормата на чл.52 ал.2 от Закона за народните съвети /ДВ бр.100/1955г.-понастоящем отменен/извод,че на председателя,на заместник- председателя и на секретаря нормативно са възложени функции по изпълнение на решенията на ИК на СГНС,каквото е и това за продажбата на недвижим имот,като в случая намира приложение принципа,че който може повече,може и по-малко. С оглед така описаните мотиви-настоящият съдебен състав намира,че представения с молбата- Протокол № 18 от 23.05.1957г.на ИК на СГНС и по-специално т.4 от същия,на която се позовава молителката,съгласно която”подписването на договорите за продажбите следва да се извършва от председателя на Изпълкома или вместо него от началника на отдел”ЖСДИ”при Изпълкома на СГНС”- не е доказателство от съществено значение за изхода на делото по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Видно от същия- Протокол № 18 от 23.05.1957г.на ИК на СГНС е приет във връзка с приложението на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети и в този смисъл,той не може да й противоречи, а цели конкретизация и детайлизиране на нейните разпоредби. Отделно- с него не се установява нов факт. Съдът в мотивите си е обсъдил обстоятелството,че договорът не е подписан нито от председателя на изпълнителния комитет на народния съвет,нито от натоварено от него длъжностно лице и като е тълкувал Закона за народните съвети е приел,че въпреки това не е допуснато нарушение,тъй като представителната власт на секретаря на народния съвет произтича от допустима от НПЖДЖФПНС делегация. Касае се за обсъден от съда довод,поради което представеният Протокол № 18 от 23.05.1957г.на ИК на СГНС не е от съществено значение за изхода на делото. Извън горното-следва да се посочи, че така представеното доказателство,което е съществувало към момента на гледане на делото /то е от 1957г./ не е новооткрито по смисъла на ТР № 138/1.12.1967г. То щеше да е такова,ако беше установено,че за него страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа за водене на делото или пък,ако беше доказано,че тя по обективни причини не е била в състояние да го представи. В случая –това не беше установено. Следва да се посочи,че предвиденият в чл.303 и сл.от ГПК ред е извънинстанционен и касае отмяна на влезли в сила решения. Влезлите в сила решения се ползват със сила на присъдено нещо и за да се стигне до отмяната им следва стриктно да се следи за наличието на изчерпателно посочените в закона основания. По този ред е недопустимо извършването на проверка на правилността на постановения съдебен акт. Не е налице твърденото основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК и във връзка с другото представено доказателство- доклад на Д. Ч. председател на Изпълнителния комитет на СГНС от 7.06.1961г.,от който молителката извежда изводите си за липса на съгласие на един от наемателите за продажбата на процесния апартамент и за допуснато нарушение на закона,изразяващо се в това,че семейството на купувача било тричленно. Първо-така формулираните изводи не следват от посочения доклад. В него е изложено,че „наемателят на двете стаи на апартамента Й. А. в момента е на клинично лечение,поради което не е дал декларация,че е съгласен апартамента да се продаде на Б. ,но съпругата му е заявила,че нямат нищо против да стане тази продажба,тъй като в края на годината ще отидат в собственото си жилище”. Даденото от съпругата съгласие е удостоверено и от служител на СГНС по преписката. По преписката е налице нарочна декларация/от 10.08.1960г./ за съгласие от Й. А. ,касаеща същия имот,но по отношение на друг купувач. Отделно- установено е било по делото,че към момента на процесната продажба/1.10.1961г./-този наемател вече се е бил преместил в собственото си жилище и в мотивите на въззвиня акт е обсъдено,че към момента на продажбата единственият наемател е била А. Н. Д. ,която е дала съгласието си за продажбата. Във въззивния акт се съдържат мотиви и досежно втория наведен довод- относно числеността на семейството на ответника. Прието е,че то е петчленно /включва- купувачът,съпругата му,дъщеря му и родителите му/ и за него съгласно чл.8 ал.1 б.”в”от Закона за наемите се полага тристайно жилище. В края на цитирания доклад –под „решение” е посочено,че се дава съгласие да се продаде на М. Б. „със шестчленно семейство”. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че съдържащите се в представените доказателства данни-не само не само не са нови,но и са вече обсъдени от съдилищата при постановяване на съдебните актове,поради което и не са от съществено значение за изхода на делото. Не е налице твърдяната хипотеза на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК,поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По делото не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция от ответника Б,поради което и съдът- въпреки направеното искане и изхода на делото-не присъжда такива. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Л. Т. Я. от гр. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 378 от 18.03.2008г. по гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Върховния касационен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.