Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 100 София, 17.02.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година,в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска  ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                                Здравка Първанова при участието на секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 4972 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС,и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на Б. Д. П. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд ,постановено по гр.д. №2353/2004г.,с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта,с която са уважени предявените от Б. Д. П. срещу “Научноизследователски с. институт-НИСИ”ЕООд искове с правно основание чл.128 КТ,чл.222,ал.1 КТ и чл.224,ал.1 КТ и вместо това така предявените искове за заплащане на разлика между дължимото трудово възнаграждение аз периода м.януари,2003г.-м.септември,2003г., за разликата до дължимото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск и за разликата до дължимото обезщетение в размер на 6 брутни заплати при пенсиониране са отхвърлени като неоснователни. С молбата за отмяна е представено копие от трудовата книжка на молителя,като се поддържа,че същото представлява ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, обуславящо наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.307 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата “Научноизследователски с. институт-НИСИ”ЕООД изразява становище, че молбата е неоснователна,тъй като молителят е могъл да представи това доказателство в производството пред въззивния съд. Поддържа също така,че представеното доказателство е неотносимо към разгледания и разрешен от съда правен спор. С определение №3/22.01.2009г. молбата на Б. Д. П. за отмяна на влязлото в сила решение на СГС,постановено по гр.д. №2353/2004г. е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното: Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство,имащо значение за изхода на спора,които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини,респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа,че такова ново доказателство представлява представеното копие от трудова книжка,съдържащо отбелязване за извършено през 2003г. прекратяване на трудовото правоотношение между страните. С решението,отмяна на което се иска,СГС е отхвърлил предявените от Б. Д. П. искове за заплащане на разлика между платено и претендирано трудово възнаграждение,разлика между платено и претендирано обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск и разлика между платено и претендирано обезщетение в размер на 6 брутни заплати при пенсиониране. Прието е,че между страните е съществувало допълнително трудово споразумение към трудов договор от 05.11.1998г.,с което е определено трудово възнаграждение в размер на 250лв.,в което увеличението на размера на възнаграждението е поставено под модалител /срок/. След изтичането на срока страните не са постигнали друго споразумение,което да преуреди изрично отношенията им,поради което е прието,че са продължили да изпълняват задълженията си по трудовото правоотношение не съобразно измененото му съдържание,а съобразно предходната уговорка,действувала преди увеличението. Клаузата за увеличен размер на трудовото възнаграждение не е продължила да действува след изтичането на срока и доколкото размерът на трудовото възнаграждение от преди споразумението за срочно увеличение е бил под размера на минималната работна заплата,установена за страната, работодателят е дължал такова само до този размер. Във връзка с извода за уговорения между страните размер на трудово възнаграждение молителят поддържа,че меродавно е извършеното от работодателя отбелязване в трудовата книжка,копие от която представя с молбата за отмяна. Последното отбелязване в представеното копие,на което молителят се позовава,е извършено от работодателя на 01.10.2003г., т.е. преди приключване на производството по гр.д. №2353/2004г., поради което с оглед на обстоятелството,че трудовата книжка се е намирала в държане на молителя,настоящият състав приема,че същият е могъл да представи копие от страницата,съдържаща извършеното от работодателя отбелязване за размера на трудовото му възнаграждение,до приключване на устните състезания в производството пред въззивния съд. Представеното с молбата доказателство е било известно на молителя,не е открито от него след приключване на производството по делото,могло е да бъде представено своевременно,поради което не обуславя наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Поради тези съображения следва да се приеме,че предпоставките на чл.303,ал.1,т.1 ГПК не са налице и подадената от Б. Д. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Б. Д. П. молба за отмяна на влязлото в сила решение,постановено от Софийски градски съд по гр.д. №2353/2004г.   Председател: Членове: