2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 61 гр. София, 19 април 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…......…Петър ДОЛАПЧИЕВ.....….........................…изслуша докладваното от съдия Топузова частно наказателно дело № 370 по описа за 2017 г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 16.03.2017г. на съдията - докладчик по нчхд № 3964/17г. по описа на Софийски районен съд, НО – 136 с-в, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС за разрешаване на спор за подсъдност. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийския районен съд, тъй като печатното произведение се издава в гр. София, като е без значение къде тъжителят е узнал съдържанието му. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Нчхд № 955/16г. по описа на районен съд гр. Ловеч е образувано по тъжба от П. С. П. (подсъдим по друго дело, спрямо когото се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража” в затвора в [населено място]) срещу главния редактор на вестник „България днес” Н. С. П. за престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 във вр. с чл.26 от НК (съгласно направеното уточнение на тъжбата на л.48 –л.50 от нчхд). С определение от съдебно заседание, проведено на 24.02.2017г., съдът прекратил съдебното производство по делото и го изпратил за разглеждане по компетентност на Софийския районен съд. Като съображение за това се позовал на нормата на чл.38 от НПК, с оглед наличието на хипотеза на повдигнато обвинение срещу едно лице за осъществени престъпления, подсъдни на различни съдилища от еднаква степен. С разпореждане от 16.03.2017г. съдията - докладчик от Софийския районен съд прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност по съображения, че критерий за подсъдност според практиката на СЕС може да бъде центърът на интереси на засегнатото лице, т.е. мястото където обикновено пребивава (живее или работи). Изтъква се и наличието на основания по чл.43, т.1 от НПК, с оглед здравословното състояние на тъжителя и затрудненията във връзка с придвижването на упълномощената като повереник негова майка С. С.. Върховният касационен съд счита, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. В подадената тъжба са изложени факти, преценени от тъжителя като обида и клевета, които са разпространени чрез печатно произведение. Тези обстоятелства принципно сочат на правна квалификация по чл.148, ал.1 и ал.2 от НК. Посочената в уточнението към тъжбата правна квалификация на клеветата като такава по чл.147, ал.1 от НК не е обвързваща за съда, тъй като по делата от частен характер се изисква посочването в тъжбата на фактическите обстоятелства на осъщественото деяние, а преценката дали то представлява престъпление и точната му квалификация се определя с постановяването на присъдата. Елемент от обективната страна на престъплението обида е възприемането от пострадалия на унизителните за честта или достойнството му думи или действия – непосредствено в негово присъствие или в момента на узнаване, ако са осъществени чрез печатно произведение или чрез електронни медии или комуникация. В последния случай мястото, където пострадалият е узнал за отправената му обида е и мястото на извършване на престъплението. За престъплението клевета мястото, където пострадалият е възприел клеветата е без значение, тъй като престъплението и в двете форми на изпълнително деяние - разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление, е довършено в момента, в който твърденията са станали достояние на трети лица. Мястото на извършване на клеветата е там, където са били разпространени клеветническите твърдения, а ако това е сторено чрез печатно произведение, мястото се определя по местонахождението на редакцията на печатната медия. С оглед изложеното се налага извод, че е повдигнато обвинение срещу едно лице за две престъпления, които са местно подсъдни на две съдилища, които са от еднаква степен. Съгласно правилото на чл.38 от НПК, компетентен да разгледа делото в тази хипотеза е съдът, на който е подсъдно делото за най - тежкото престъпление. Клеветата, разпространена чрез печатно произведение (чл.148, ал.2 от НК) се наказва по - тежко от обидата, нанесена публично и чрез печатно произведение, тъй като е предвидено наказание „глоба” с по - висок минимален и максимален размер в сравнение с престъплението по чл.148, ал.1 от НК. С оглед обстоятелството, че редакцията на [фирма] се намира в гр. София, компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. От мотивите на разпореждането на съдията – докладчик от Софийския районен съд е видно, че е повдигнат спор за подсъдност с Ловешкия районен съд, а не е направено искане за промяна на подсъдността по чл.43, т.1 от НПК, поради което доводите в тази връзка не могат да бъдат обсъдени. В случая не може да се приложи по аналогия и решението по съединени дела С-509/09г. и С-161-/10г. на СЕС, тъй като то се отнася до компетентността на съдилищата в държавите членки на ЕС по граждански и търговски дела в случаите на деликт с международен елемент и се отнася до увреждане на правата на личността чрез публикуване на информация в интернет портал, което не позволява установяването на точното място където информацията е разпространена и която хипотеза е различна от настоящата. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА нчхд № 3964/17г. по описа на Софийски районен съд, НО – 136 с-в, за разглеждане от същия съд. Копие от определението да се изпрати на районен съд гр. Ловеч. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.