Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                         № 284                                    гр. София, 10 юни 2009 година                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев                            ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска        Капка Костова                                                                                                                                                         при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 253/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане (назовано „жалба”) на осъдения С. Т. М., за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 45 от 19 юни 2008 година на Кърджалийския районен съд, постановена по нохд № 473/2008 година по описа на този съд и изменена в наказателно-осъдителната й част (относно правната квалификация на деянието) и потвърдена в останалата й част, с решение № 98 от 02 декември 2008 година на Кърджалийския окръжен съд, по внохд № 197/2008 година. Искането съдържа общото недоволство на осъдения М. от ангажирането на наказателната му отговорност по повдигнатите му обвинения по чл. 325, ал. 4 във вр. ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК, претендира разглеждане на делото от касационната инстанция и постановяване на справедливо решение, като се установи истината за инкриминирания инцидент. Искането е конкретизирано в съдебно заседание като оспорващо отказа на първоинстанционния съд да разгледа делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК с произтичащите от това законни последици. Това ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият М. участва лично и с назначения му от съда служебен защитник – адв. А, който поддържа искането при конкретизираното основание за възобновяване на делото. Същото заявява и осъденият М. в лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя С. Т. М. за извършено на 29/30. 11. 2007 година, в гр. К., при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с осъдения В. С. Н. , престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. ал. 2, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и за извършено на същата дата и същото място престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения М. е определено едно общо наказание за двете престъпления от четири години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 21. 03. 2008 година. Със същата присъда е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на В. С. Н. за извършени от него на същата дата и място престъпления по чл. 325, ал. 3 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Присъдени са направените по делото разноски, възложени солидарно в тежест на двамата осъдени. В производство, инициирано по жалби на осъдените М. и Н. , е постановен атакуваният сега по реда на възобновяването на наказателните дела съдебен акт, с който е изменена първоинстанционната присъда по отношение на осъдения М. само в частта й за правната квалификация на престъплението по чл. 325, ал. 4 от НК, като то е преквалифицирано във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Заявените в искането на осъдения М. основания за възобновяване на делото не са налице. В рамките на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са наведени доводи за „недоказаност” на обвинението, а също и такива във връзка с отказа на съда да проведе съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Твърди се, че осъденият М. е направил цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства тези факти, при което отказът на съда е неоснователен, ограничил е процесуалните права на осъдения и затова представлява съществено процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Защитната теза на молителя е изградена изначално върху отричане на инкриминираните факти и обстоятелства на инцидента и на участието му в него, както и върху твърдение за липсата на ясен спомен за част от действията си. При условие, че тази теза останала доказателствено незащитима, тя с основание е отхвърлена от инстанциите, оправомощени да установяват фактите по чл. 102 от НПК. Разборът, анализът и оценката на доказателствените средства, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд (л. 99 – 101 от съдебното дело) и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда (стр. 9 – 11 от решението на въззивния съд). Вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивния съдилища е резултат на надлежна процесуална дейност, която гарантира неговата формална и логическа правилност, поради което общо формулираното недоволство на молителя от осъждането му не се подкрепя от данните по делото и следва да бъде преценено като неоснователно. Към надлежно установените по делото факти, съдът е приложил съответните правни норми на чл. 325, ал. 4 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК. Правилно въззивният съд е приел квалификацията на престъплението по чл. 325 от НК като „опасен рецидив” при хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК с оглед осъждането на М. по нохд № 187/2000 година на Окръжен съд – гр. К., с присъда от 02. 04. 2001 година, за престъпление по чл. 199 от НК, за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Възраженията на осъдения М. срещу отказа на Районния съд да разгледа делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК също следва да бъдат преценени като неоснователни и това е така, защото: От данните по делото се установява, че в съдебно заседание на 19. 06. 2008 година пред първоинстанционния съд, в което за първи път е даден ход на делото, са извършени действията по чл. 271 - 275 от НПК, вкл. и конституиране на И. И. като частен обвинител и граждански ищец. След това е даден ход на съдебното следствие и то е започнало с прочитане на обвинителния акт от прокурора (чл. 276 от НПК). Съдът е пристъпил към разпит на подсъдимите, съгл. чл. 277 от НПК, като молителят М. е депозирал обяснения по повдигнатите му обвинения, в които изрично е заявил, че не признава вината си и не си спомня по-голямата част от действията си, инкриминирани в рамките на тези обвинения. След подробните обяснения на другия подсъдим по делото – В. Н. , защитникът на М. е заявил, че „... М. се признава за виновен по така повдигнатото срещу него обвинение и желае приложението на чл. 371, т. 1 във вр. т. 1 от НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие, без да се разпитват свидетели и вещи лица.”. По делото всъщност липсва изрично признание от страна на осъдения М. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти (л. 84 от съдебното дело). След изслушване на становища на страните по така направеното от защитата искане, съдът се е произнесъл с мотивирано определение, с което е оставил без уважение искането при съображения, че направеното изявление (на защитника му) не отразява валидно формирана воля на подсъдимия и пълно признаване на фактите по обвинителния акт. Тези съображения на съда следва да бъдат споделени, защото кореспондират с данните по делото и със закона, като е необходимо да бъде отбелязано допълнително и следното: Въпреки очевидно неправилното отразяване в протокола на хипотезата на чл. 371 от НПК (цитирано по-горе), чието приложение е било претендирано от защитата на осъдения М. , съдържанието на изявлението му дава основание да се приеме, че се касае за искане за разглеждане на делото по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Приложението на този процесуален ред предполага наличие на визираните в чл. 371, т. 2 и чл. 372, ал. 4 от НПК предпоставки: признаване изцяло от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съчетано със съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обоснованост на самопризнанието от приобщените на досъдебното производство доказателства. От особено значение е, че искането за разглеждане на делото по този ред и самопризнанието на подсъдимия, заедно със съгласието да не се събират доказателства, трябва да бъдат направени в рамките на предварителното изслушване и във всички случаи до даване ход на съдебното следствие. В конкретния случай не е било направено искане за предварително изслушване по реда на чл. 370, ал. 1 от НПК. Независимо от това, в съдебното заседание, за което са призовани всички участници в процеса и е даден ход на делото, поначало е възможно отправяне на такова искане, но до даване ход на съдебното следствие, не и след това и след депозиране на обяснения от двамата подсъдими по делото. След даване ход на съдебното следствие за разглеждане на делото по общия ред, е недопустимо преминаването към съкратено съдебно следствие. Да се приеме обратното, би означавало да се позволи на страна в процеса да определя реда за разглеждане на делото вместо съда, което е недопустимо (в този смисъл ТР № 1 от 06. 04. 2009 година на ОСНК на ВКС, т. 1 и т. 3). Освен че е несвоевременно, искането не изпълнява условията, визирани императивно в процесуалните норми на чл. 371 – 373 от НПК. Липсва цялостно самопризнание на осъдения М. на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На досъдебното производство осъденият е отказал да дава обяснения по обвинението, в съдебното заседание на 19. 06. 2008 година не е заявил изрично такова самопризнание и съгласие, а депозираните от него обяснения, вече в хода на започнало съдебно следствие, съдържат изявление за отричане на вина и твърдение за липса на спомен за преобладаващата част от инкриминираните факти. При тези данни, искането няма как да бъде уважено, защото не удовлетворява изискванията на закона. С оглед изложеното следва да се приеме, че отказът на съда да разгледа делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК е мотивиран и основателен. Искането за преминаване към съкратено съдебно следствие, направено след започване на съдебното следствие по общите правила, освен че е закъсняло, в случая и не отговаря на законовите изисквания по чл. 371, т. 2 и чл. 372, ал. 4 от НПК. Решението на съда за съдебно разглеждане на делото по общия ред, с оглед установяване на обективната истина и събиране и проверка на доказателствата при условията на непосредственост, е правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Т. М., за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 45 от 19 юни 2008 година на Кърджалийския районен съд, постановена по нохд № 473/2008 година по описа на този съд, изменена с решение № 98 от 02 декември 2008 година на Кърджалийския окръжен съд, по внохд № 197/2008 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.