1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №262 гр.София , 17.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№218/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. С определение №884/30.03.2021г. по ч.гр.д.№859/21г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 11.01.20г. и определение от 21.01.21г. по гр.д.№244/2022г. по описа на Софийски градски съд,с които е са оставени без уважение молбите на С. Г. С. и С. И. С. за тълкуване на определението му от 03.01.2018г. и за предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 ГПК. Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба вх.№5927/12.04.2021г. от С. Г. С. и С. И. С., в която се твърди недопустимост на акта по съображения, че съдът не е следвало да се произнася по искането за тълкуване, докато не се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ. Поддържат се и оплаквания за незаконосъобразност, която, според частните касатори, произтича от неизпълнение на задължението на съда да изиска допълнителни документи при разглеждането на искането за предоставяне на правна помощ, както и да извърши служебни справки в НАП, НОИ, АВп и навсякъде, където прецени, за установяване на относимите към искането обстоятелства. Позовават се на нищожност на определението на въззивната инстанция, без да излагат конкретни аргументи във връзка с това оплакване. Претендират отмяна на определението и уважаване на направените с молбите им искания. С разпореждане от 14.04.21г. съставът на САС е оставил частната касационна жалба без движение с указания до частните касатори да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като посочат материално-правен и/или процесуално-правен въпрос /въпроси/, които в определението му са били разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС или в противоречие с практиката на Съда на ЕС или Конституционния съд на Република България. С молба от 17.05.21г. частните касатори са поискали да им бъде предоставена правна помощ, за което съдът е изискал от тях да представят необходимите за извършване на преценката за уважаване на искането декларации и писмени доказателства и след изтичането на определения срок, в който указанията му не са били изпълнени, се е произнесъл с определение №2235/17.08.21г., с което е оставил без уважение молбите по чл.94 ГПК. Това определение е потвърдено с определение №94/07.03.22г. по ч.т.д.№307/22г. по описа на ВКС, с което окончателно е разрешен въпросът за основателността на исканията за предоставяне на правна помощ. След това произнасяне настоящият състав на ВКС по ч.т.д.№218/22г. е оставил повторно частната касационна жалба без движение с указания за представяне на писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, но вместо това частните касатори отново са представили молби вх.№№3352 и 3353/13.04.22г. с искания за предоставяне на правна помощ, които не подлежат на разглеждане, с оглед стабилизацията на акта,с който такава вече е била отказана. Доколкото в частната касационна жалба се съдържат оплаквания за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция, които са сред основанията по чл.280 ал.2 ГПК, съставът на ВКС приема,че липсата на представено отделно писмено изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК не е пречка за произнасяне с настоящото определение. Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна, което я прави процесуално допустима. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице сочените в частната касационна жалба предпоставки по чл.280 ал.2 предл. 1 и прдл.2 ГПК за провеждане на касационен контрол по същество на определението на апелативния съд – вероятна нищожност и недопустимост на същото. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения по гр.д.№ 4694/2007г. на I г.о., по гр.д.№777/2011г. на I г.о., по гр.д. №1954/2014г. на II г.о., по т.д. №1512/2014г. на II т.о., по гр.д. №35/2012г. на I г.о., по гр.д. №5113/2014г. на III г.о., по гр.д. №2009/2013г. на III г.о., по гр.д. №3298/2014 г. на I г.о., по гр.д. №723/2021г. на I г.о. и др., нищожен би бил съдебен акт, в който липсва надлежно волеизявление – тогава, когато той е постановен от незаконен състав, произнесен е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не е обективиран в писмена форма, липсват подписи на съдебния състав под съдебния акт или той е неразбираем в степен до невъзможност смисълът му да бъде извлечен дори при тълкуване. В случая обжалваното от частните касатори определение на Софийския апелативен съд не страда от нито един от изброените пороци, водещи до неговата невалидност – същото е постановено в изискуемата писмена форма, в законен троен състав на въззивния съд, в рамките на правораздавателната му компетентност, като членовете му са положили подписите си под акта, а в съдържанието му напълно разбираемо са обективирани изводите на съда и мотивите, които са ги обусловили. Поради това не би могъл да бъде формиран в настоящото производство извод за вероятност обжалваното определение да е нищожно, което би било предпоставка за допускането му до касационен контрол. Не се констатира и второто основание, на което би могла да бъде допусната проверката на акта по същество. По аналогия с постановките на т.9 от ППВС №1/1985г. недопустим е съдебният акт, който не отговаря на изискванията, при които съдът може да даде разрешение по същество на поставения му за разглеждане въпрос. Такива биха били в конкретната хипотеза случаите, когато съдът е бил сезиран от лице, на което законът не му е предоставил право на частна жалба или това право е било ненадлежно упражнено, когато съдът се е произнесъл, след като е бил десезиран с искането или се е произнесъл по искане и по начин, за които не е бил сезиран. По отношение на обжалваното въззивно определение не се установява наличие на нито една от посочените хипотези, което прави същото вероятно допустимо, а последното предпоставя отказ частната касационна жалба да бъде допусната до разглеждане по същество от касационната инстанция. Доколкото липсват поставени от частните касатори материално-правни или процесуално- правни въпроси, разрешени от въззивния съд при наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, в съответствие със задължителните указания в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Поради изложеното, следва да бъде постановен отказ за допускане на атакуваното определение до касационен контрол по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №884/30.03.2021г. по ч.гр.д.№859/21г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.