5 Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр. София, 24 януари 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 869 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила жалба от защитника на подсъдимия Д. М. Д. срещу въззивна присъда № 56/03.07.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 62/2019 г., по описа на Окръжен съд – Габрово. В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК като се твърди, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК и че наложената с въззивната присъда глоба е в размер, който не е съобразен с ниската стойност на предмета на престъплението и неговия вид. Излагат се подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания, като алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 354а, ал.5 от НК на основание чл. 9, ал. 2 от НК или намаляване на размера на наложената глоба от 900 лева на 50 лева. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и прави искане за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като пледира за оставянето й без уважение. Подсъдимият Д. М. Д., редовно призован, не се явява в съдебното заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 247 / 09.05.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 295 / 2019 г., по описа на Районен съд – Габрово, подсъдимият Д. М. Д. е признат за виновен в това, че на 07. 03. 2018 г. в [населено място] управлявал МПС – л. а. „...“, модел „3....“ с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества – канабис /марихуана/, установена чрез техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, поради което и на основание чл. 343б, ал.3, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като към него е присъединена и глоба в размер на 500 лева. Със същата присъда подсъдимият на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като е зачетено фактическото му лишаване от това право по административен ред. С посочената присъда подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 3 от НК , като е прието, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, а на основание чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Първоинстанционната присъда е атакувана с протест от Окръжна прокуратура - Габрово, по повод на който в Окръжен съд – Габрово е образувано в.н.о.х.д. № 62 / 2019 г. С въззивна присъда № 56 / 03.07.2019 г., постановена по същото дело, въззивният съд е отменил присъдата на Районен съд – Габрово и е признал подсъдимия Д. М. Д. за виновен в това, че на 07. 03. 2018 г. в [населено място], в стая № 116 на РУ – Габрово, без надлежно разрешително държал в себе си високорисково наркотично вещество – 0,844 грама марихуана, със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 12,9 % на стойност 5,06 лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК го осъдил на наказание „глоба“ в размер на 900 лева, като го оправдал по обвинението по чл. 354а, ал.3, пред. 2, т. 1 от НК. С въззивната присъда е определено общо наказание между наложените за деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК и това по чл. 354а, ал.5, вр. с ал. 3 от НК, като е постановено да бъде изтърпяно по - тежкото от двете, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Към това наказание е присъединена глобата в размер на 900 лева, както и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като е приспаднато фактическото лишаване на подсъдимия от това право по административен ред. Жалбата, подадена срещу въззивната присъда, е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Основното възражение, което се прави срещу постановения въззивен съдебен акт е за това, че е нарушен материалния закон, като не е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В подкрепа на искането за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3 от НК се сочат аргументи за малозначителност на деянието, предвид малкото количество и стойност на инкриминираното наркотично вещество, вида на същото и ниския процент на активния компонент, обстоятелството, че то е било предназначено само за лична употреба и държането му е станало достояние единствено на полицейските служители. Акцентира се и на младата възраст и чистото съдебно минало на дееца, трайно изградените му трудови навици и грижите, които полага за свой болен близък роднина. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има то. В обжалвания въззивен съдебен акт е изложен задълбочен и обективен анализ на така посочените обстоятелства, като контролираният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че деянието, осъществено от подсъдимия е общественоопасно. Коректно са интерпретирани фактите, включени в главния предмет на делото, относно вида на инкриминираното вещество – марихуана/от категорията на т.нар. „меки“ дроги/, малкото количество - 0,844 гр., процентното съдържание на активния му компонент тетрахидроканабинол – 12,9%, незначителната стойност на инкриминирания предмет - 5,06 лева, обуславящи ниската степен на обществена опасност на конкретната престъпна проява. Отчетени са младата възраст и трудовата ангажираност на дееца. В това отношение контролираният съд е съобразил многобройните съдебни решения на ВКС, посочени от жалбоподателя, поради което критиката към него е неоснователна. Действително, контролираният съд е обсъдил факта на предишното осъждане на подсъдимия /за което е настъпила реабилитация/, както се твърди от жалбоподателя, но това е сторено единствено в контекста на обсъжданата цялостна личностна характеристика на дееца и необходимостта от адекватно санкциониране, предвид обстоятелството, че предходното не е постигнало желания поправителен ефект. Поради това не е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК. Основният аргумент на въззивния съд, за да прецени, че осъщественото от подс. Д. деяние е маловажно, но не и малозначително е, че то е пряко свързано с престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотично вещество /марихуана/ – вещество от същия вид като предмета на престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК. Контролираният съд е проявил професионален усет, анализирайки отделните престъпни прояви не изолирано, а в тяхната свързаност и взаимна обусловеност. По този начин въззивният съд е достигнал до логичния и правилен извод, че цялостното престъпно поведение на дееца, разкрива неговата завишена степен на обществена опасност, което изключва възможността за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Верни и правно издържани са изводите на контролираната инстанция за това, че деянието е маловажен случай на държане на наркотично вещество по смисъла на чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 от НК. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с тях, поради което не е необходимо повторното им излагане. Правилно е определена и санкцията за посоченото деяние, като е съобразена събраната по делото информация за трудовата ангажираност и имотното състояние на дееца. Законосъобразна е и преценката на контролирания съд за това, че с оглед характеристичните данни за личността на дееца, поправителен и превъзпитателен ефект, без да се нарушава принципа за справедливост, може да се постигне с глоба в посочения във въззивната присъда размер. Отсъствието на касационни основания обуславя оставянето в сила на въззивната присъда, поради което и на основание чл.354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 56/03.07.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 62/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.