Р Е Ш Е Н И Е № 216 София, 21.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова .................................................................................. и в присъствието на прокурора Кирил Иванов ….............................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 545 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. О. М. (чрез адв. Л. П.) против решение № 95 от 21.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 508/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав, с искания за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. Наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК са обосновани с процесуални нарушения, допуснати при събирането на доказателства в отклонение на предвидения за това процесуален ред. Касаторът счита, че приетите от съдилищата протоколи за оглед прикриват действително проведените по делото претърсване и изземване, които подлежат на съдебно одобрение, поемните лица не присъствали на огледните действия, а биологичните експертизи не разкривали в пълнота поставените пред експертите за решаване въпроси. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. М. и неговият защитник адвокат Л. П. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подновяват възраженията си, че от доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени протоколите за оглед на местопрестъплението, тъй като в частта им за изземване на вещите не били одобрени от съд, а самото изземване е следвало да се оформи с друг протокол за съответното следствено действие. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 95 от 21.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 508/ 2013 г. Пловдивският апелативен съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав потвърдил присъда № 68 от 02.12.2013г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановена по н.о.х.д. № 416/ 2013г., с която подсъдимият С. О. М. бил признат за виновен в това, че на 28.10.2012 г. в [населено място] направил опит да се съвкупи с К. Д. К., на 84 годишна възраст, като я принудил към това със сила и заплашване, деянието останало недовършено по независещи от дееца причини и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание от 10 години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, на същата дата и място, с цел да принуди К. Д. К. да се разпореди в негова полза със сума от 500 лева, я заплашил с убийство и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 7, във вр. с ал. 2, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от 11 години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М. било определено едно общо, най-тежко наказание от 11 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 28.10.2012 г. до влизане на присъдата в сила. Към определеното общо наказание била присъединена глобата. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба е неоснователна. Подсъдимият М. неправилно счита, че приобщените по делото протоколи за оглед (основен и допълнителен) на жилището на пострадалата К. К. представлявали негодни доказателствени средства, защото отразявали изземвания на вещи. Претърсването на помещения и изземването на вещи били самостоятелни процесуално-следствени действия и подлежали на предварително разрешение или последващо одобрение от съд. Под формата на оглед били прикрити реално проведени следствени действия, за които не е имало санкция на съдебен орган. Касаторът правилно е отграничил отделните видове процесуално-следствени действия: оглед, претърсване и изземване, както и необходимостта от съдебна санкция за претърсване и/или изземване. Преценката кой от тези различни способи за събиране на доказателства да се приложи във фазата на досъдебното производство принадлежи изцяло на разследващите органи. В случая те правилно са предприели извършването на оглед на местопрестъплението, тъй като в спалнята на пострадалата К. е било предприето насилието спрямо нея – за осъществяване на половите действия и за упражнения рекет за сумата от 500 лева. Огледът е бил необходим, за да се разкрият и запазят за последващо изследване следи от извършените престъпления (чл.чл. 155-156 от НПК). При първоначалния оглед са били иззети бельо на пострадалата и оставената от подсъдимия пластмасова бутилка от вино с негови пръстови отпечатъци. При повторния оглед допълнително са били уточнени детайли от разположението на вещите в стаята и били иззети калъфка и одеало от леглото на възрастната жена. И двете огледни действия са били проведени няколко часа след престъпното поведение на дееца. Разследващите органи не са имали основание да предприемат претърсване на местопрестъплението, тъй като в началния етап от разследването те нямат представа какво търсят, за да намерят и изземат, поради което не могат и да защитят пред съдебния орган искането си за издаване на разрешение за провеждането на такива действия. Обичайно извършваните при изнасилване престъпни действия са съпроводени с оставянето на биологични следи, с промени в подредбата на помещението, останали след принудата и т.н., които са особено значими за разследването. Затова в конкретния случай е било необходимо провеждането на оглед на местопрестъплението, а не претърсване и изземване, както неправилно счита касаторът в жалбата си. Огледът като процесуално-следствено действие на местности, помещения и предмети се провежда без предварително съдебно разрешение и не е необходимо последващо негово одобрение, дори и когато чрез него се изземват следи от престъплението и вещи с оставени по тях следи от престъплението. Единственото изключение е при освидетелстване (оглед на лице), където законът в чл. 158, ал. 3 от НПК изрично предвижда съдебно разрешение, когато освидетелстваният отказва да даде писмено съгласие за това и последващо одобрение по чл. 158, ал. 4 от НПК при неотложен случай. Посоченото изключение е извън разглежданото възражение по това дело. Твърденията на касатора за процесуални нарушения, свързани с участието на поемните лица, всъщност представляват оценка на показанията им като свидетели, а не сочат конкретни нарушения на законовите правила, поради което не ангажира касационите правомощия. Тези възражения са били релевирани и пред въззивната инстанция, която в мотивите на решението си е изложила убедителни изводи за несъстоятелна на защитната теза, че поемните лица реално не участвали в процесуално-следствените действия и били неефективни за придобитото им качество в хода на разследването. Залегналите в касационната жалба доводи за непълнота на проведените биологични експертни изследвания също насочват към непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт, каквото основание не е сред предвидените правомощия на касационната проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК не е аргументирано с конкретни доводи от жалбоподателя, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне. Посочено е, за да обуслови искането за оправдаване на подсъдимия М., без да съдържа аргументи за конкретно нарушение на приложимия материален закон. Като неоснователна касационната жалба следва да бъде оставена без последици, а атакуваният с нея въззивен съдебен акт подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95 от 21.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 508/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Наказателна колегия, 1 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.