О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 321 гр. София,04.05.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№609 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ню лего“ ЕООД срещу определение №482 от 15.11.2022 г. по в.ч.гр.д.№421/2022 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение №362 от 30.06.2022 г. по гр.д.№191/2021 г. на ОС Сливен, с което е оставена без уважение молбата на „Ню лего“ ЕООД по чл.225 от ГПК за главно встъпване в процеса, чрез предявяване на установителен иск срещу ищците за признаване на установено, че цедираното с договор за цесия от 19.08.2021 г. вземане в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г., принадлежи на „Ню лего“ ЕООД и осъдителен иск срещу ответника застраховател „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, за заплащане на сумата от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М., загинал при ПТП на 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по множество въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция, въпрос: При прехвърляне на спорното право при висящ процес, може ли приобретателят да встъпи главно като предяви искове срещу двете страни по делото. Поддържа се, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, както и че определението е очевидно неправилно. Ответниците по касация заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че „Ню лего“ ЕООД се легитимира като частен правоприемник на ищцата М. Р. К. /починала в хода на процеса и оставила за наследници по закон конституираните от първоинстанционния съд лица/ въз основа на договор за цесия от 19.08.2021 г., сключен след завеждане на делото, образувано по предявен срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 150 000 лв.,, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М., загинал при ПТП на 02.08.2019 г. Приел е, че дали договорът за цесия е нищожен /становище поддържаното от конституираните наследници на ищцата и прието от първоинстанционния съд като основание за оставяне на молбата за главно встъпване без уважение/ е въпрос по същество, но поради обстоятелството, че „Ню лего“ ЕООД се явява приобретател на спорно право в хода на процеса, е изразил становище, че дружеството поначало може да встъпи в процеса само като подпомагаща страна - чл.226, ал.2 от ГПК. Изложил е съображения, че главното встъпване има за цел да разреши въпроса кой е носител на спорното право - ищецът или главно встъпващият и затова е немислимо при придобиване на права в хода на висящ процес, а приобретателят е длъжен да търпи последиците на бъдещото съдебно решение, без да може да участва в процеса като главна страна. С оглед изложените в определението мотиви, формулираният правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. От друга страна е налице и поддържаното селективно основание, тъй като възприетото от съда становище е в противоречие със задължителните указания, дадени в т.9 на Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. по т.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разясненията на касационната инстанция в цитираното тълкувателно решение, при прехвърляне на спорно право при висящ процес, делото продължава между първоначалните главни страни като заместването на прехвърлителя може да стане само със съгласието на двете страни по делото. Приобретателят на спорното право може да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща страна или, ако придобиването му се оспорва от праводателя, да встъпи главно като предяви иск срещу двете страни по делото, за което важат разрешенията за участието на третото лице-помагач, съответно за главно встъпилото лице. В случая придобиването в хода на процеса на част от спорното право от „Ню лего“ ЕООД от праводателката ищца, се оспорва от конституираните след смъртта й нейни наследници, поради което дружеството има правен интерес от разрешаване на спора в едно производство. В този смисъл след допускане на касационно обжалване, обжалваното въззивно определение и потвърденият с него първоинстанционен акт следва да бъдат отменени, като на основание чл.278, ал.2 от ГПК следва да се постанови друго, с което се допусне главно встъпване на „Ню лего“ ЕООД във висящото производство, съгласно чл.225 от ГПК. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. за размяна на книжа по предявените от главно встъпилия искове, след проверка на редовността им, а при необходимост следва да се дадат и съответни указания /напр. за внасяне на дължимите държавни такси по исковете/. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №482 от 15.11.2022 г. по в.ч.гр.д.№421/2022 г. на АС Бургас. ОТМЕНЯ определение №482 от 15.11.2022 г. по в.ч.гр.д.№421/2022 г. на АС Бургас и потвърденото с определение №362 от 30.06.2022 г. по гр.д.№191/2021 г. на ОС Сливен, вместо което ПОСТАНОВЯВА: КОНСТИТУИРА „Ню лего“ ЕООД на основание чл.225, ал.1 от ГПК като главно встъпила страна по гр.д.№191/2021 г. на ОС Сливен и приема за разглеждане по гр.д.№191/2021 г. на ОС Сливен предявените от главно встъпилата страна искове: установителен иск срещу ищците за признаване на установено, че цедираното с договор за цесия от 19.08.2021 г. вземане в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г., принадлежи на „Ню лего“ ЕООД и осъдителен иск срещу ответника застраховател, за заплащане на сумата от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М., загинал при ПТП на 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. ВРЪЩА делото на ОС Сливен за продължаване на процесуалните действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.