4 Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 30 май 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми март две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №214 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на нохд.№263/2012 г. на Районен съд гр.Котел и внохд.№418/2013 г. на Окръжен съд гр.Сливен,образувано по искане на осъдения К. И. Н.. В съдебно заседание искането, с оплаквания за нарушение на чл.348 ал.1т.3 НПК се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила,а наложеното на подсъдимия наказание за извършената квалифицирана кражба достатъчно и справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 26.11.2013 г. постановено по внохд.№418/2013 г. на Окръжен съд гр.Сливен е изменена присъда по нохд.№263/2012 г. на Районен съд гр.Котел,като е увеличен размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия тогава К. И. Н. от една година и четири месеца на две години,увеличен е на две години и размера на наказанието лишаване от свобода, за определеното общо наказание по чл.25 НК вр. с чл.23 НК на същия подсъдим по настоящата присъда и по нохд.№1870/2012 г. и нохд.№1529/2012 г.двете на Районен съд гр.Сливен. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда Н. е признат за виновен на 1.06.2012 г. в [населено място],след предварителен сговор с още две лица ,да е извършил квалифицирана кражба на стоки от магазин на [фирма], на обща стойност 10114,95 лв.,престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 НК. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Н.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наказанието,с увеличението от въззивния съд,което било несъразмерно тежко за този осъден.Не оценени в достатъчна степен от съдилищата останали, оказаното съдействие на разследващите,искането му да сключи споразумение,двете му малки деца,безработицата,в която често изпадал,както и изразеното съжаление за стореното,които обстоятелства според защитата смекчават отговорността на осъдения.Защитата се позовава и на отменения чл.318 ал.2 НПК,който бил нарушен,тъй като Районния прокурор в съдебно заседание поискал наказание към минимума,предвиден в чл.195 ал.1 НК ,а след като наказанието на осъдения определено от първоинстанционния съд окончателно,след приложението на чл.58 а ал.1 НК, било една година и четири месеца,не можел да подава протест. Доводите са неоснователни. Въззивния съд ,надлежно сезиран със съответен протест(както бе посочено по горе забраната по ал.2 на чл.318 НПК е отменена ЗИД ДВ бр.32/2010 г.) е изложил убедителни аргументи,които налагат увеличение на наказанието на подсъдимия Н. за извършената от него квалифицирана кражба.Вярно е ,че производството пред първоинстанционния съд, е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК,и по точно по чл.371 т. 2 НПК,осъдения е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти,поради което и наказанието е определено по реда на чл.58 а ал.1 НК ,като лишаването от свобода - две години, е редуцирано до една година и четири месеца.За да го увеличи на три години ,съответно редуцирани до две ,отново с основание чл.58 а ал.1 НК въззивния съд е приел,че наказанието е несъответно на реалната степен на обществена опасност на извършеното,която в конкретния случай е значителна предвид извършената предварителна подготовка и организация,механизма на извършване,разпределението на ролите и конкретния принос на осъдения Н..Извода е правилен и съответен на данните по делото. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение констатира ,че обвинението и инстанционните съдилища,не са съобразили осъждането на Н. по нохд.№312/1999 г. на Окръжен съд гр.Сливен за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК,наказанието по което делото в размер на пет години лишаване от свобода(изтърпяно на 14.08.2006 г.),което сочи на завишена степен на обществена опасност, на личността на осъдения. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,наложеното на осъдения наказание достатъчно и справедливо,а искането му за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. Н. за възобновяване на нохд.№263/2012 г. на Районен съд гр.Котел и внохд.№418/2013 г. на Окръжен съд гр.Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :