О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 414 гр. София, 28.09.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 957 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени против въззивно решение № 1212 от 25.10.2019 г. по в.гр.д.№ 1294/2019 г. на ОС – Пловдив, VІІ гр.състав, както следва: * с вх. № 34310 от 19.11.2019 г., подадена от М. А. З., Г. А. Б. и Й. Д. Г., чрез адвокат Р. И. И. от АК – П., от които е постъпило и допълнение към касационната жалба, заведено с вх.№ 36295 от 04.12.2019 г. (с което е заявено искане да бъдат допуснати нови доказателства) и * с вх.№ 37181 от 11.12.2019 г., подадена от К. П. Б. и Т. Г. Б., чрез адвокат Е. С. от АК - П.. И двете касационни жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК, включително са придружени от изложения на касационните основания с формулирани в същите питания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържат искания обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и предявеният иск да бъде отхвърлен, а отменените нотариални актове – „възстановени”. Ответникът по касация Община Пловдив е подал отговор на всяка от жалбите поотделно и възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Моли за отхвърляне на доказателственото искане, обективирано в допълнение към касационна жалба, заведено с вх.№ 36295 от 04.12.2019 г. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Отговори на всяка от касационните жалби е подала Л. Е. К. чрез назначения й особен представител адв. С. Д. от АК – П., като моли за допускане до касация на обжалваното решение, както и последното да бъде отменено, а претенцията на Община Пловдив – отхвърлена изцяло. М. А. З., Г. А. Б. и Й. Д. Г. чрез адв. Р. И. са подали отговор на касационната жалба с вх.№ 37181 от 11.12.2019 г., с който молят тя да бъде уважена. Преписи от жалбите са връчени и на ответницата Д. Г. Б.-М., която не е заявила становище. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 1230 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 3125/2018 г. на РС - Пловдив, ІІІ гр. състав, с което е признато за установено по отношение на ответниците Л. Е. К., П. Г. Б., М. А. З., Г. А. Б., К. П. Б., Д. Г. Б.-М., Т. Г. Б. и Й. Д. Г., че община Пловдив е собственик на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и § 42 ЗИД на ЗОС, по силата на закона на реална част от ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 509 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***, която реална част представлява новообразуван поземлен имот с проектен идентификатор № *** с площ от 209 кв.м., при граници на новообразувания имот: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, отразен на скица приложение № 3 към заключението на СТЕ на в.л. В. Г. (неразделна част от решението), и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 91, том 13, дело № 9910/1991 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, № 199, том VII, дело № 4593/1991 г., в частта, надвишаваща действително притежаваната от ответниците част от имот с идентификатор № ***, номер от предходен план: пл. № *, кв. 6, с площ от 300 кв.м. Въззивният съд е установил, че с нотариален акт № 197, том II, дело № 677/1958 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Укази № 547 от 1951 г. и № 141 от 1954 г., е признато правото на собственост на З. Н. С., Ц. Н. У. и Д. Н. Б. - в качеството им на наследници на Н. Г. Б., бивш жител на [населено място], върху дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо имот № * от квартал 1, на предградието „Х. Б.”, от 300 кв.м., при граници: от две страни улици и П. К., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50 кв.м., стойността на което място в размер от 72 лева е напълно изплатена. Нотариалният акт е издаден след като с решение № 108 на Изпълкома на Градски народен съвет, взето с протокол № 24 от 10.07.1956 г., е разрешено на наследници на Н. Б. да се снабдят съгласно § 1 и 2 от Указ № 141 от Президиума на Народното събрание за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници („Известия”, брой 31 от 16 април 1954 г.), с нотариален акт за собственост на застроеното с полумасивна жилищна постройка от 50 кв.м. дворно място с площ от 300 кв.м., за имот * в кв. 1 по плана на [населено място],[жк], при граници: от две страни улици („У. к.” и „Р. К.”), ГНС и П. К.. Прието е, че видно от приложен към решението ситуационен план, „заграбените” 300 кв.м. заемат западната част на държавния имот № *, квартал 1 „Х. Б.“, по плана на [населено място]. С нотариален акт № 199, том VII, д.№ 4593/1991 г. С. А. Б., Н. Д. Б., А. Д. Б., Г. Д. Б., Й. Д. Б. – всички наследници на Д. Н. Б., са били признати за собственици по давностно владение и наследство на цялото дворно място с площ от 456 кв.м., съставляващо имот пл.№ * от кв. 6 по плана на [населено място],[жк], ведно с построените в имота две полумасивни стари жилищни сгради, при граници: [улица], [улица]и П. К.. На 11.03.1996 г. С. Б. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Й. Б. и сина си А. Б. при равни права. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 91, том 13, дело № 9910/1991 г., С. Б. Т. е призната за собственик по давност и наследство на 1/3 идеална част от дворното място, представляващо имот пл.№ *, кв. 6 по плана на [населено място], включен в парцел *-жилищно строителство с площ от 456 кв.м., при граници на имота: [улица], [улица], ведно с построените в имота две полумасивни жилищни сгради, който имот с нотариално завещание от 23.12.2005 г. е завещала при равни права на ответниците по делото П. Б. и Й. Г.. При проследяване на кадастралния и регулационен статут на процесния недвижим имот по отделните планове вещото лице по приетата без резерви в първоинстанционното производство СТЕ е констатирало отсъствие на съществени изменения на границите на имота и съществуващите в него сгради, като е налице съответствие между имоти пл. № * по КРП „Б.” на [населено място], одобрен със заповед № 44 от 08.01.1954 г. и имот пл.№ * по КРП „Х. Б.-с.” на [населено място], одобрен със заповед № 234 от 12.07.1969 г., по КРП[жк]на [населено място], одобрен със заповед № 1043 от 15.11.1984 г., по КРП [населено място], одобрен със заповед № 2572 от 22.12.1993 г. и изменен със заповед № ОА-75 от 19.01.2009 г. Съгласно одобрените със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и регистри, имот с пл.№ * представлява ПИ с идентификатор *** с площ от 509 кв.м., номер по предходен план № *, парцел * , а като негови собственици, видно от скица № 15-53283 от 29.01.2018 г. на СГКК -Пловдив, са записани С. Т., А. Б., Г. Б., Й. Г., Н. Б. и С. Б., въз основа на издадените в тяхна полза констативни нотариални актове за собственост върху имота по наследство и давностно владение от 1991 г. От страна на Община Пловдив бил внесен в СГКК проект за изменение на кадастралната карта, касаеща поземлен имот с идентификатор *** с разделянето му на два нови ПИ: ПИ с проектен № **, с площ от 209 кв.м.-собственост на Общината и ПИ с проектен № **, с площ от 300 кв.м., собственост на наследници на Н. Б.. От СГКК е постановен отказ за извършване на исканото изменение в кадастралната карта поради съществуващ между страните спор за материално право, с оглед на което за Община Пловдив е възникнал правен интерес от предявяване на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че спорната част от имота в размер на 209 кв.м. е собственост на Община Пловдив, а не на ответниците, тъй като тяхното възражение за изтекла придобивна давност е неоснователно. Изложено е, че през 1958 г. по реда на Указ № 141 на Президиума на Народното събрание за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници наследниците на Н. Б. са придобили само реална част с площ от 300 кв.м. от държавен имот с пл.№ *,[жк], по плана на [населено място], който имот, съгласно одобрените със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. кадастрална карта и регистри на [населено място], представлява ПИ с идентификатор *** с площ от 509 кв.м. Върху останалата част от имота държавата е запазила правото си на собственост до изменение на разпоредбата на § 42 ПЗР към ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.), съгласно която застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините. Възраженията на ответниците, че са придобили собствеността върху целия недвижим имот, включително и по отношение на спорната част по силата на изтекла придобивна давност, започнала да тече от 1924 г., когато техния праводател Н. Б. е построил в завзетото дворно място жилищна сграда, са приети за неоснователни, тъй като правната уредба в периода от 1924 г. до наши дни не допуска възможност държавен, респ. общински имот да може да се придобива по давност. Затова ответниците, макар да са упражнявали фактическа власт по отношение на целия имот, не са придобили процесната реална част по давност. Формираната от въззивния съд правораздавателна воля сочи на основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК. По делото е безспорно установено, че през 1958 г. в полза на праводателите на ответниците по предявения от Община Пловдив установителен иск за собственост е съставен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Укази № 547 от 1951 г. и № 141 от 1954 г. С Указ № 547 от 16.11.1951 г., издаден от Президиума на Народното събрание и изменен с Указ № 141 от 10.04.1954 г., са отменени законите за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници и за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (обнародвани в ДВ, бр.101 от 04.08.1928 г. и ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.). Същевременно е постановено, че се запазват придобитите по тия закони права на лицата, които са получили нотариални актове за местата и са ги изплатили на съответния народен съвет, а заелите такива места лица, които не са изплатили напълно дължимите срещу тях суми, могат да се издължат до края на 1954 г. По тази причина се налага извод, че въпреки отменяването на нормативните актове от 1928 г. и от 1939 г., на правоимащите по тях лица е дадена възможност да уредят своето право на собственост върху съответните имоти, такова, каквото произтича от двата отменени закона, като е определен нов срок за изплащане на дължимите в тази връзка цени (както е прието и с ТР № 51 от 30.09.1967 г. по гр.д.№ 17/1967 г. на ВС, ОСГК). Съгласно чл. 4 от Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.101 от 04.08.1928 г.) и чл. 3 от Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.) правата за придобиване на място се разпростират върху урегулиран парцел с ограничението, че може да се придобие само един парцел. Уреждащите материята нормативни актове не съдържат правила, съгласно които да е възможно придобиването на реална или идеална част от самостоятелна градоустройствена единица, респ. – възможност за възникване на съсобственост между правоимащите бездомници – от една страна, и общината или Държавата – от друга. В този смисъл очевидно неправилен се явява изводът на въззивния съд, че през 1958 г. наследниците на Н. Б. са придобили само реална част с площ от 300 кв.м. от държавен имот с пл.№ *,[жк], по плана на [населено място], а върху останалата част от имота държавата е запазила правото си на собственост до изменение на разпоредбата на § 42 ПЗР към ЗИДЗОС. Този извод е несъвместим с правилата, регламентирани с приложимите към случая правни норми и несъвместимостта се констатира, без да е необходимо изобщо да се навлиза в анализ на събраните доказателства и доводите на страните, което доказва наличието на основанието за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК. В такава ситуация е безпредметно да се обсъжда дали поставените от касаторите правни въпроси в контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК обективират основания за допускане на обжалването. При допускане на обжалването касаторите дължат заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 41,05 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1212 от 25.10.2019 г. по в.гр.д.№ 1294/2019 г. на ОС – Пловдив, VІІ гр.състав. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.12.2020 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касаторите, чрез процесуалните им представители адвокат Р. И. и адвокат Е. С. от АК - П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 41,05 (четиридесет и един лева и пет стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: