2 РЕШЕНИЕ № 458 София, 26.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №900/2012 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна №1020788/21.5.2012 г., подадена от адв. В. Т. – процесуален представител на В. П. В. от [населено място], против влязлото в сила въззивно решение №2413/05.4.2012 г. по гр.д.№16832/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение №І-41-26/04.4.2011 г. по гр.д.№19813/2010 г. по описа на Софийския районен съд І ГО, 41 състав, с което са уважени предявените от [фирма] –, против В. П. В. обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, във връзка с чл.422 и чл.415 ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че е налице нарушаване на правилата за призоваване във въззивното производство следствие на което молителят е бил лишен от възможността да участва в съдебното заседание пред въззивния съд, поради невярно отразяване в призовката, че същата му е връчена лично – основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителя В. В. и процесулания му представител – адв. Т.. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма] –, и третото лице – помагач – [фирма] - не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становището на молителя и процесуалния му представител, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Твърденията на молителя са за нарушение на съдопроизводствените правила, поради което той е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото пред въззивната инстанция, изразяващо се в невярно отразяване, че лично му е връчена призовката за съдебно заседание. С оглед обаче правомощията на съда по отмяната, визирани в глава ХХІV ГПК, последният не може да събира доказателства, изискващи назначаването на експертиза. Поради това изложеното в молбата като основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК остава само твърдение. Соченото в молбата за отмяна обстоятелство, че призовката за съдебното заседание пред въззивната инстанция съставлява неистински документ, не попада в сочената от молителя хипотеза. Надлежният съдебен ред за установяване подправка на документ е влязла в сила присъда на наказателния съд, с която е признато опорочаването на доказателствената сила на документа поради извършено документно престъпление. В случаите, когато при условията на чл.24 НПК, срещу извършителя на деянието не може да се открие наказателно преследване, престъпното обстоятелство следва да е установено в производство по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. Поради това единственият начин за доказване на твърдяното в молбата за отмяна е посредством основанието по чл.303, ал.1, т.2, предложение първо ГПК, за което обаче трябва по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на отбелязването в призовката, доказателствата за което не само, че не са представени, но и не се твърдят. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна №1020788/21.5.2012 г., подадена от адв. В. Т. – процесуален представител на В. П. В. от [населено място], против влязлото в сила въззивно решение №2413/05.4.2012 г. по гр.д.№16832/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г въззивен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: