ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 848 София, 20 декември 2012 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 756 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определието на Великотърновския апелативен съд от 29.10.2012 г. по ч.гр.д. № 490/2012, с което е потвърдено определението на Плевенския окръжен съд от 03.09.2012 г. по ч.гр.д. № 13/2010 за даване на разрешение за извършване на плащане с възбранено или запорирано имущество по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД. Недоволен от определението е касаторът К., представляван от инсп. П. П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл материалноправния въпрос за необходимостта да бъде доказана липсата на имущества и доходи извън, възбранените и запорираните, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата А. К. К. и И. Т. К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молителят – земеделски производител не разполага със средства да заплати сумата 300 лева депозит по допусната тройна съдебно-техническа експертиза по гр.д. № 24/2010, тъй като са му запорирани дори банковите сметки, по които постъпват субсидиите от ДФ „Земеделие”, а по делото няма данни той да получава доходи от друга стопанска дейност и се предполага, че цялото му имущество е възбранено и запорирано. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че когато преценява дали да разреши извършването на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посочените в чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД нужди, съдът е длъжен да прецени доколко проверяваното лице разполага с невъзбранено и незапорирано имущество и доходи, които позволяват удовлетворяването на тези нужди, макар това да не е изрично уредено като предпоставка в хипотезата на правната норма. Това следва от нейния изключителен характер. Преценката се прави с оглед на конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Необходимостта да бъдат преценени тези обстоятелства обаче не може да превърне обезпечителното производство в разследване за наличието им. По делото обикновено има данни за цялото имущество на проверяваното лице и за тази част от него, чието отнемане се претендира, има данни и за декларираните доходи на лицето и техните източници, тъй като то се стреми да докаже законен източник на своите средства. Ако лицето е декларирало един или няколко източници на доходи и в резултат на наложените възбрани и запори е видно, че тези източници са ограничени в степен да не може да бъдат удовлетворени съответните нужди, не е необходимо молителят да доказва, че не извършва други дейности и евентуалните доходи от тях не са достатъчни. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че нуждата да се заплатят разноски за събирането на доказателство по гражданско дело е належаща. Също правилно съдът е приел, че с оглед на обстоятелствата по делото ищецът не разполага със средства да заплати разноските, а няма основание да бъде освободен от заплащането им, тъй като разполага с имущество. Неправилно съдът е приел, че може да се предположи, че цялото имущество на молителя е възбранено и запорирано, но това не опорочава постановеното определение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд от 29.10.2012 г. по ч.гр.д. № 490/2012. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Великотърновския апелативен съд от 29.10.2012 г. по ч.гр.д. № 490/2012. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.