Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 09.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2985/2015 година. Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на Й. Т. Й. за отмяна на решение № 1208 от 05.08.2014 г. по гр. дело № 1154/2014 г. на Варненски окръжен съд. Ответникът – [фирма], [населено място] поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. С определение № 276 от 22.07.2015 г. по настоящето дело на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по същество взе предвид следното: С цитираното решение състав на Варненски окръжен съд е отменил решение № 1428 от 19.03.2014 г. по гр. дело № 7999/2013 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 9 състав и е отхвърлил иск, предявен от настоящия молител срещу [фирма], [населено място] по чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1905 щатски долара /щ.д./, неплатена част от трудово възнаграждение за месец май 2011 г. по трудов договор от 02.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 375.42 лв., лихва за забава върху главницата за периода 01.06.2011 г. – 29.04.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 6233/2013 г. на Варненски районен съд, като е присъдил разноски в полза на въззивника в размер на сумата 2014.40 лв., за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Молителят иска отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаване на спора. Тези обстоятелства според молителя са „юридическа обвързаност” на свидетеля Н. С. С. – районният съд го разпитал в качеството на свидетел въпреки възражението на ищеца, че С. е представляващ ответното дружество и „фактическа такава”. Последната е обяснена от молителя както следва: „Фактическата обвързаност е видна от служебната кореспонденция, осъществена по време на висящност на процеса, представляваща официална кореспонденция между капитаните на кораби и корабособственика, водена изцяло от името на ответното дружество от св. Н. С. С. чрез комуникационна система…”. Молителят представя документи, за които поддържа, че установяват твърденията му /копия от: писмо от 28.05.2014 г.; писмо от 24.06.2014 г.; писмо от 04.07.2014 г.; копие от справка от интернет страница на [фирма]”/. В молбата се твърди, че допълнителен довод за пристрастие и обвързаност на свидетеля към ответника е фактът, че С. е подписвал трудови договори от страна на работодател /приложени са копия от тези договори: от 01.10.2013 г. с Б. Л.; от 22.01.2014 г. с М. Б., за които молителят твърди, че са подписани от Н. С./, както и че последният е в родствени отношения с Б. К., собственик на ответното дружество. В молбата за отмяна Й. Й. е посочил, като ново обстоятелството, че „А. М. И. И.” не е корабособственик/корабопритежател, беърбоут чартьор или каквото и да е друго „юридическо морско лице” и „това е било известно на състава постановил Решението, чиято отмяна се иска”. Знанието на посоченото обстоятелство от съдебния състав, постановил решението, предмет на настояшето извънинстанционно производство молителят е обяснил с фактическата констатация, направена в решение по гр. дело № 621/2013 г. на Варненски окръжен съд, съгласно която няма регистриран корабособственик с наименование „А. М. И. И.”. Обстоятелствата относно „пристрастие и обвързаност на свидетеля към ответника”, както ги определя молителят нямат характеристиката на нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези обстоятелства, както и подкрепящите ги писмени доказателства нямат относимост към фактите, формиращи спорното право, както и към правните изводи на въззивния съд, развити по приетите за установени факти. За да отхвърли иска окръжният съд е приел, че не е доказано твърдението на ищеца, че е сключил трудов договор за длъжността „старши помощник капитан” на морски кораб „А.” с ответника, който впоследствие е бил унищожен, както и неговото съдържание. С изложените в молбата за отмяна обстоятелства и представени писмени доказателства не се установява друга фактическа обстановка, която може да промени решаващите мотиви на съда. Твърденията в молбата са за заинтересованост на Н. С. при депозиране на показанията му като свидетел, предвид служебните отношения с ответника по иска. Заинтересоваността на свидетел по делото не е факт, произтичащ от отношение между страните по спора, а поведение на участник в процеса, подлежащо на преценка от съда по реда на чл. 172 ГПК. Когато по надлежен съдебен ред е установена неистинност на показанията на свидетел, върху които е основано решението се формира основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая молителят не поддържа такова основание за отмяна, а излага обстоятелства, които според него разкриват заинтересованост на свидетеля Н. С., произтичаща от служебните му отношения с ответника по иска. Според доводите в молбата за отмяна същите обстоятелства би следвало да се третират от съда, като проява на заинтересованост на свидетеля и да обусловят друг извод – за некредитиране на неговите показания. Поддържаните обстоятелства не съставляват факти, относими към спорното право – право на трудово възнаграждение, дължащо се при наличие на трудов договор и изпълнение на задълженията по него от работника, а представляват обстоятелства, относими към преценка от съда на гласни доказателства. За ирелевантността на сочените от молителя обстоятелства от значение е и друго съображение, а именно, че заинтересоваността на свидетеля по делото, не е въздигната от законодателя в самостоятелен критерий за отхвърляне на съдържащите се в показанията му факти, тъй като преценката на съда е „с оглед на всички други данни по делото”. Следователно подобни факти нямат самостоятелно значение за преценката на съда и не обуславят промяна в решаващите му изводи за разлика от фактите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които водят непосредствено до промяна в правните изводи на съда, обуславящи изхода на спора. Твърденията на молителя за пристрастие и обвързаност на свидетеля поради изложената им по - горе характеристика не обуславят приложение на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това тези обстоятелства не са нови, тъй като са поддържани и процесуално въведени още в първоинстанционното производство, както сам поддържа молителя, а именно че в съдебно заседание от 28.02.2014 г. по гр. дело № 7999/2013 г. на Варненски районен съд е направил възражение, че участието на Н. С., като свидетел е недопустимо. Твърдението, че Н. С. е роднина на Б. К., представител на ответното дружество също така не е ново обстоятелство, тъй като молителят се е позовал на това обстоятелство още пред първоинстанционния съд в писмената си защита. Друго обстоятелство, което молителят е посочил, като ново е това, че „А. М. И. И.” не е корабособственик/корабопритежател, беърбоут чартьор или каквото и да е друго „юридическо морско лице”. Това обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не би довело до други изводи относно предмета на спорното право. За да има съществено значение за делото новото обстоятелство трябва самостоятелно да обуслови извод, различен от направения от съда, чието решение е предмет на отмяната. В случая тези изисквания не са налице. Окръжният съд е приел, че заплащането на трудово възнаграждение на екипажа на моторен кораб „А.” става от и за сметка на „А. М. И. И.”, с който ищецът е сключил трудов договор от 02.02.2011 г., приложен към първоинстанционното дело, както и че така създаденото трудово правоотношение е валидно. Мотивирана е липсата на доказателства за съществуването на трудов договор с ответника по делото със съображения за недопустимост на съществуването едновременно на трудови правоотношения с двама различни работодатели за един и същи период от време, при пълно работно време, за една и съща длъжност. Мотивите са изведени след обсъждането на всички доказателства по делото – писмени и гласни. Въззивният съд е приел, че корабособственик на кораб „А.” е „М. Ш. Л.”, т.е. твърдението на молителя, че окръжният съд е приел, че „А. М. И. И.” е корабособственик/корабопритежател на кораб „А.” е необосновано и не определя поддържаното от страната твърдение, че „А. М. И. И.” не е корабособственик/корабопритежател на кораб „А.” като ново обстоятелство /за да е нов този факт трябва да е различен от приетия от съда, а случая не е такъв/. В този смисъл не е налице и противоречие във фактическите констатации на окръжния съд в двата съдебни акта - решението, предмет на настоящата отмяна и решението по гр. дело № 621/2013 г. Следва да се посочи, че в случая изложението по чл. 306, ал. 1 ГПК релевира основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а не основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като мотивировъчната част на молбата, обстоятелствата на които се позовава страната и подкрепящото ги писмено доказателство – въпросното решение по гр. дело № 621/2013 г. на Варненски окръжен съд не се отнасят до обективен и субективен идентитет между два съдебни акта – решението, предмет на настоящата молба за отмяна и решението по гр. дело № 621/2013 г. на същия съд, а до обстоятелство, сочено от молителя като ново. Посочените решения са по различни спорове и между различни страни /решението по гр. дело № 621/2013 г. е по трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ между други страни/. Не е основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и твърдяното от молителя обстоятелство, че „А. М. И. И.” не е беърбоут чартьор. Спорът относно това обстоятелство не променя крайния извод на окръжния съд за неоснователност на иска, тъй като пасивната материалноправна легитимация на ответника се обуславя от доказване наличието на трудов договор между страните, обстоятелство което не зависи от установяване на беърбоут чартър между „А. М. И. И.” и корабособственика на морски кораб „А.”. След като соченото обстоятелство не може да промени приетия от съда извод същото не обуславя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За това и приложените писмени доказателства /л. 34, л. 35, л. 36, л. 37 по гр. дело № 2985/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о./ не релевират основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно твърдението на молителя, че „А. М. И. И.” не е „каквото и да е друго „юридическо морско лице”, правилен е довода на ответника по молбата, че „юридическо морско лице” не съществува, като легално понятие (арг. § 1а от Допълнителни разпоредби /ДР/ на Кодекс на търговското корабоплаване /КТМ/). Обстоятелството, че „А. М. И. И.” не е „юридическо морско лице” е ирелевантно за правния спор, тъй като не поражда правни последици в отношенията между страните, в които съобразно КТМ няма такъв правен субект / съгласно § 1, т. 9 ДР на КТМ правен субект е „морско лице”, което обаче е физическо лице, т.е. това понятие няма относимост към „А. М. И. И.”/. Следователно молителят визира факт, който не е юридически и за това не притежава характеристиката на основание за отмяна по смисъла на закона. Новите обстоятелства по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК са юридически или доказателствени факти и фактите извън техния кръг, какъвто е сочения от молителя не са основания за отмяна по същата разпоредба. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че посочените обстоятелства и подкрепящите ги писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не са налице основания за отмяна на решението на Варненски окръжен съд и молбата следва да се остави без уважение. При този изход на делото молителят следва да заплати на ответника по молбата за отмяна разноски за производството по чл. 307 ГПК, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Т. Й. за отмяна по реда чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 1208 от 05.08.2014 г. по гр. дело № 1154/2014 г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА Й. Т. Й. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1000 лв. разноски за производството по чл. 307 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: