5 1 Р Е Ш Е Н И Е № 415 София, 15 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 415 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 5260/10 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимата Г. Л. С. на основание чл.343а, ал.1, б. „б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1, б.”б” НК на пробация за срок от 6 месеца, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес; задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програми за обществено въздействие. На основание чл.343г НК подсъдимата е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подс.С. е била оправдана по част от първоначалното обвинение, а именно – да е извършил деянието на пешеходна пътека, респ. за нарушение на чл.120, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. СГС се произнесъл по направените по делото разноски, в това число и тези от частния обвинител, които са възложени в тежест на подсъдимата. По внохд № 970/13 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимата, Апелативният съд-гр.София отменил посочената присъда и вместо нея на 18.11.2013 г. постановил нова присъда под № 46, с която оправдал подс.С. изцяло по предявеното й обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК. Срещу новата присъда са постъпили протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр.София и жалба от повереника на частния обвинител – А. К. П.. Представени са допълнителни изложения към протеста и жалбата. С протеста са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. В допълнението към протеста, изготвено след запознаване с мотивите на атакуваната присъда, прокурорът е заявил данни за касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Частният обвинител твърди, че новата присъда противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства и иска ВКС да признае подсъдимата за виновна. В допълнението, изготвено след запознаване с мотивите на въззивната присъда, са изложени данни в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, при които се иска връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на присъдата на САС и потвърждаване на първоинстанционната присъда.Пред ВКС жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Повереникът й поддържа жалбата. Подсъдимата лично и защитата й изразяват становище за неоснователност на подадените протест и жалба. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: По жалбата на частния обвинител: Жалбата следва да се остави без разглеждане. С жалбата е релевирано основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК и е заявено недоволство от обосноваността на атакувания съдебен акт. Добре известно е, че необосноваността не е касационно основание и поради това няма как да получи отговор в настоящото производство. За основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК жалбоподателят не е посочил никакви данни в негова подкрепа, въпреки изискванията на чл.351, ал.1 НПК. В представеното допълнение са изложени множество съображения, като всички те са насочени срещу дейността на съда по доказателствата, респ. се явяват данни в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Последното обаче не е ангажирано с касационната жалба и това няма как да стане след изтичане на срока за обжалване, какъвто е настоящият случай. По протеста: Протестът е неоснователен. С протеста са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, а в допълнителните съображения са наведени данни само за основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Заявено е, че неправилното приложение на закона е последица от допуснатото от съда по същество съществено нарушение на процесуални правила. Според прокурора САС „неправилно е приел, че показанията на св.Т. са ненадеждни, тъй като са противоречиви”; отделно от това съдът „не ги е преценил в съвкупност с останалите доказателства по делото – показанията на свидетелите по делото, СМЕ, АТЕ и КМАТЕ”, а тъкмо тези показания на св.Т. са „в основата на вариант І от КМАТЕ”. Свидетелят Т. е разпитван два пъти в хода на досъдебното производство (л.л.46 и 86); в хода на съдебно следствие – пред СГС (л.43) и пред САС (л.56). При последния разпит, на основание чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.1 НПК САС приобщил показанията на свидетеля от досъдебното производство, дадени от него на 06.10.2010 г. (л.86), като изяснил причините за констатираните от него противоречия между тях и заявеното от него при разпита му пред съда. Частта от показанията на св.Т., на която е поставен акцент в протеста, е изводима от показанията му пред САС. В мотивите на новата присъда (л.74-75), въззивният съд в детайли е очертал противоречията в показанията на коментирания свидетел, които предпоставят извода му за ненадеждност на същите. Тези съображения са останали вън от погледа на прокурора, макар да са обективирани в съобразителната част на съдебния акт. Те не се оспорват, нито пък им се противопоставят каквито и да било съждения. ВКС няма как да си позволи такъв подход при проверка дейността на съда, постановил оспорения съдебен акт. Изложените от САС съображения по оценката на показанията на св.Т., при внимателния им прочит, не дава основание на настоящия състав на ВКС да приеме, че тези показания способстват достигането до обективната истина, респ. позволяват извеждането на категорични и несъмненни факти от предмета на доказване. Що се отнася до това, че не са съобразени показанията на останалите свидетели по делото, следва да се отбележи, че от показанията на св. Н.Д. и М. не произтичат обстоятелства от кръга по чл.102 НПК. Те не са очевидци на настъпилото пътнотранспортно произшествие, във фазата на удара, а на следващия го етап – последиците от този удар. Вярно е, че в хода на съдебното дирене, показанията на св.М. са претърпяли развитие, в сравнение с тези, дадени от нея на досъдебното производство, но и при тази разширеност, изводи относно мястото от което пострадалата е предприела пресичане/навлизане в пътното платно заето от автомобила, управляван от подсъдимата, не произтичат. Още по-малко такива относно броя на автомобилите, движели се непосредствено преди подс.С.. Прокурорът пропуска да вземе отношение по това, че огледният протокол е изключен от доказателствената съвкупност, тъй като от разпитите на поемните лица е установено, че те не са присъствали по време на извършване на съответното процесуално следствено действие, а само са подписали протокола, удостоверяващ това. Първоинстанционният съд е направил опит да изясни част от обстоятелствата, чрез разпит на св.Х., но с оглед на изтеклия период от време, а и конкретната му задача, да запази местопроизшествието, възприетото от него не е в обема, необходим за изясняване на правнозначимите факти, освен относно местоположението на носената от пострадалата чанта с продукти, след удара. Що се отнася до посочените от прокурора СМЕ, АТЕ и КМАТЕ, трябва да се отбележи, че спор по причината за смъртта на пострадалата, няма. В хода на досъдебното производство са назначени, а по-късно и приети от съда, една автотехническа експертиза (л.53); комплексна медико-автотехническа експертиза (л.61), допълнителна автотехническа експертиза (л.71), допълнителна автотехническа експертиза (л.77), повторна комплексна медико-автотехническа експертиза (л.88). При съдебното разглеждане на делото от първостепенния съд е назначена и приета комплексна медико-автотехническа експертиза (л.111). Всички експертизи от досъдебното производство, с изключение на първата АТЕ (със задача да извърши оглед на лекия автомобил на подсъдимата, опише деформации по него и даде заключение за състоянието на определени системи), са основали изводите си върху показанията на св.С., въпреки, че към момента на назначаването и изготвянето им същата е била привлечена в качеството на обвиняем и при разпита й в това й качество се е възползвала от правото да не дава обяснения. Иначе казано, показанията й като свидетел няма как да са в основата на каквито й да било експертни изводи. Все в тази посока, същите експертни заключения са се основали на показанията на св.М., при тяхната пестеливост на досъдебното производство, на показанията на св.Т., при констатираната по-горе безспорна противоречивост. Нещо повече, експертите са ползвали констатациите от протокола за оглед на местопроизшествие и придружаващата го скица, по-късно изключени от доказателствата по делото поради процесуална негодност, тъй като съществено са нарушени реда и условията, предвидени за тях в НПК. Изложеното е достатъчно за да не се кредитират споменатите експертни заключения. По не по-различен начин стоят нещата и с експерното заключение, депозирано пред СГС (л.111). Очевидно е, че то е съобразило показания на св.Т., които макар надлежно приобщени, са отречени от него в хода на съдебното следствие; изводите по т.6 са повече от предположителни, тъй като не се основават на каквито и да било надлежно събрани доказателства – нито от свидетелите, нито от писмените доказателства може да се направи извод кога, при какви условия и по какъв начин, пострадалата е предприела пресичане на бул.Б. ІІІ – от лявото платно за насрещно движение до мястото на удара. Същите експерти са разработили четири варианта, всеки един с по три възможни подварианта, или общо дванадесет варианта за предотвратимост на удара от страна на подс.С., като само при два от тях ударът е непредотвратим. Прокурорът настоява, че показанията на св.Т., изрично подчертани в протеста, насочват към вариант І от експертизата, очевидно подвариант 1, доколкото при останалите два подварианта удара е непредотвратим. Тази хипотеза се основава на бавен ход на движение от страна на пострадалата, какъвто не се установява от събраните по делото доказателства. Тъкмо обратното, от тях по-скоро следва извод за бърз ход. На плоскостта на казаното, ВКС не намира, при оценката на доказателствата съдът по същество да е допуснал нарушенията, които се претендират от прокурора, поради това и няма причини за несъгласие с фактите, приети за установени от САС. В рамките на тези факти законът правилно е приложен. Тези факти не очертават поведение на подсъдимата, очертаващо признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което тя правилно е била призната за невинна и оправдана. При изложеното като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. К. П. против нова присъда № 46 от 18.11.2013 г., постановена по нохд № 970/13 г. на Апелативния съд – гр.София. ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 46 от 18.11.2013 г., постановена по внохд № 970/13 г. на Апелативния съд – гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: