4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №614 [населено място],01.12.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2585 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК /ред.ДВ бр.59/20.07.2007г./ Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №2742/30.07.2016г. по ч.гр.д. №2589/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.01.2016г. за прекратяване на производството по т.д.№3019/2012г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, като недопустимо, както и определение от 21.03.2016г. по т.д.№3019/2012г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено определение от 28.01.2016г. по същото дело чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на [фирма] в размер на 7270,02 лева. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: „Допустим ли е искът по чл.440 от ГПК / чл.336 ал.1 от ГПК /отм./ за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правата му по чл.435 ал.4 от ГПК изключват ли правния му интерес от този иск?” в противоречие със задължителните разяснения в ТР №8/2012 от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които този, който отрича спорното право е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви този иск, който в най – пълна степен е в състояние да защити правната му сфера. Посочва също, че въпросът е решен в противоречие с практиката, формирана с решение №379/31.10.2011г. по гр.д.№1181/2010г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение №42/27.02.2014г. по гр.д.№6994/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., в които се приема, че правото на жалба по чл.435 ал.4 от ГПК не съставлява абсолютна процесуална пречка за иска по чл.440 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], поддържа, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Ответниците по частната касационна жалба [фирма] и [фирма], както и третото лице – помагач С. Л. Г. не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, в редакцията ДВ бр.59/20.07.2007г., приложима съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ. бр.86/27.10.2017г./ Спазен е преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма], [фирма] и [фирма], обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.440 от ГПК, за признаване на установено по отношение на тримата ответници, че ответниците [фирма] и [фирма], в качеството на длъжници по изп. дело №20118440402314 по описа на ЧСИ С. Я., не са собственици на описаните в исковата молба имоти. С определение от 28.01.2016г. по т.д.№3019/2012г. Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, е прекратил производството като недопустимо, като е приел, че с легитимацията по иска по чл.440 от ГПК разполага невладеещото трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението и което чрез този иск цели предотвратяването на изпълнителното производство върху своя имот. Посочил е, че когато третото лице се намира в имот, обект на изпълнението, както е в случая, то може да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ал.1 от ГПК и така да се защити срещу изпълнението. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че поставеният въпрос отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, доколкото е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове. След постановяването на обжалваното определение, е прието ТР №3/2015 от 10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС. В т.4 от същото са дадени задължителни разяснения,че искът по чл. 440 ал.1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл.435 ал.4 от ГПК и жалбата е била уважена. Поради това касационното обжалване на определение №2742/30.07.2016г. по ч.гр.д. №2589/2016г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно задължителните разрешения в т.4 от ТР №3/2015 от 10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440 ал.1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435 ал.4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е била уважена. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че само по себе си наличието на друг способ за защита на правата на третото лице не може да изключи правния интерес от предявяването на иска по чл.440 ал.1 от ГПК. Изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Предвид отговора на поставения правен въпрос, настоящият състав приема, че производството по предявените установителни искове по чл.440 от ГПК е неправилно прекратено от първоинстанционния съд. Предвид изложеното обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърдените с него определения на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и за допълване на същото определение по реда на чл.248 от ГПК чрез присъждане на разноски, следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №2742/30.07.2016г. по ч.гр.д. №2589/2016г. на Софийски апелативен съд, както и потвърдените с него определение от 28.01.2016г. за прекратяване на производството по т.д.№3019/2012г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, както и определение от 21.03.2016г. по т.д.№3019/2012г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено определение от 28.01.2016г. по същото дело чрез присъждане на разноски. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.