Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 09 април 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурор Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1974/2012 година. Производството е образувано по жалба на подсъдимия М. В. Ш. против присъда № 171 от 02.10.2012 год. по внохд № 178/2012 год. на Бургаския апелативен съд. В касационната жалба на защитника на подсъдимия като основание за проверка на въззивното решение е посочено неправилно приложение на закона. Оспорва се авторството на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен и осъден като се твърди, че по делото не са събрани доказателства, които да сочат, че от обективна и субективна страна той е осъществил престъпния състав по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. В последната си дума подсъдимият прави оплакване, че неоснователно въззивната инстанция е разгледала делото в негово отсъствие и е постановила присъда, тъй като не е напускал адреса по местоживеене, от който е бил призоваван в хода на наказателното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно се остави в сила. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по нохд № 67/2012 год. по описа на ОС-Бургас е образувано по обвинителен акт срещу М. В. Ш. и М. Д. Д. с обвинение за извършен грабеж в съучастие като съизвършители спрямо П. Г. Г.. Преди приключване на съдебното следствие е постигнато споразумение между представителя на прокуратурата, подсъдимия Д. и защитника му, което с определение № 123 от 23.04.2012 год. е одобрено от съда на основание чл. 382, ал. 7 от НПК като Ш. не се е противопоставил на него. По силата на споразумението Д. е признат за виновен по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие с Ш. и му е наложено съответното наказание. По отношение на подсъдимия Ш. съдът е постановил оправдателна присъда по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В мотивите са изложени пестеливи съображения, че от обективна страна не е налице противозаконно отнемане на вещта от владението на Г., а тя се е намирала у Ш. със съгласието на пострадалия да я ползва. Нанесените удари от подсъдимия на Г. по главата не са били с целта да се преодолее съпротивата му при отнемането на вещта и впоследствие телефонът, който останал у Ш., е в резултат на обсебване, а не на грабеж. С присъда № 171 от 02.10.2012 год. по внохд № 178/2012 год. Бургаският апелативен съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК е отменил присъда № 174 от 22.06.2012 год. по нохд № 67/2012год. на Бургаски окръжен съд. Постановена е нова присъда, с която М. В. Ш. е признат за виновен в това, че на 20.10.2010 год. около 6.30 часа в гр.Бургас, на ул. “Г.Кирков”, при условията на опасен рецидив и в съучастие с М. Д. Д. като съизвършител отнел чужди движими вещи-мобилен телефон м.”Сони Ериксон Т 630”, ведно със СИМ карта на “М-Тел”, на обща стойност 106/сто и шест лева/ от владението на П. Г. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи и изслуша становищата на страните в съдебно заседание, извършвайки проверка в пределите на чл. 347 от НПК, намира жалбата за неоснователна. За въззивното производство подсъдимият Ш. е издирван няколкократно неуспешно на посочения от него адрес за призоваване-гр. Бургас, ул. “Тракиец” № 2, видно от приложените призовки на л. 15 и л. 22 от въззивното дело. От същия адрес той е бил призоваван лично от първоинстанционният съд. Ш. не е уведомил за промяна на адреса си за призоваване и тъй като личното му присъствие във въззивното производство не е задължително, съдът е разгледал делото в негово отсъствие, с участие на служебно назначеният му защитник. Нормата на чл. 329 от НПК повелява, че участието на прокурора в съдебно заседание по дела от общ характер е задължително, като неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Изложеното очертава неоснователността на оплакването на подсъдимия, че не е участвал във въззивното производство, тъй като сам се е поставил при такива условия като неуведомил за промяна на адреса си за призоваване. Проверката и оценката на събраните доказателствени източници са извършени в съответствие с процесуалните изисквания, при което въззивният съд е стигнал до други, различни от първоинстанционния съд фактически и правни изводи за участието на подсъдимия Ш. като съизвършител с М. Д. в инкриминираното с обвинителния акт деяние, изложени на л. 4 от мотивите към присъдата. Този извършен доказателствен анализ от въззивната инстанция обосновава фактическата несъстоятелност на възраженията срещу авторството на Ш. в деянието. Макар и да се позовава на касационното основание "нарушение на закона", доводите на жалбоподателя могат да се определят и като съмнение в доказаността на обвинението, което, обаче, разкрива само процесуалния характер на оспорването. Всъщност, по-скоро в жалбата се изразява съгласие с изводите на първата инстанция, позволили отхвърлянето на обвинението срещу Ш., отколкото да се представят конкретни доводи срещу проверявания съдебен акт. Фактически е налице оспорване на доказателствената преценка извършена от въззивния съд, която не подлежи на касационна проверка, доколкото, в случая, са спазени основните изисквания по чл. 107, ал. 5 и чл. 14 от НПК. Задълбочено и детайлно е изследвана защитната версия за неучастието на подсъдимия М. Ш. в престъпното посегателство. При наличната доказателствена съвкупност-показанията на пострадалия П. Г., който веднага след деянието спрял пред Първо ПУ-гр. Бургас, уведомил полицейските служители К. К., и Д. Т. за извършения грабеж и посочил Ш. и Д. като негови автори, които незабавно били задържани и в Д. бил открит телефона на пострадалия, въззивният съд е направил мотивиран отказ да възприеме твърдението на защитата на Ш., че не е участвал като извършител на квалифицирания за него грабеж или че става дума за друго по-леко наказуемо престъпление-обсебване. Тезата на обвинението, освен от показанията на пострадалия, косвено се подкрепя, както от показанията на свидетели-полицейските служители, посочени по-горе, така и частично от показанията на свидетеля Д. в частта им, че Ш. е ударил с шамар по главата; частично и от самопризнанията пред съда на Ш. по отношение на въпроса дали е удрял пострадалия; от заключението на съдебномедицинската експертиза /л.37 от дознанието/ за характера на получената телесна повреда от Г. като последица от нанесените му удари по главата и от протокола за извършените процесуално следствени действия-оглед, претърсване и изземване, одобрени по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК, чрез които са изяснени обстоятелства, относими към предмета по чл. 102 от НПК. Ето защо, въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК като е приел, че обвинението, по отношение личното участие на подсъдимия Ш. в извършения грабеж от Г. е доказано по несъмнен начин. Изводите за виновността на подсъдимия, възприети и от въззивната инстанция, не противоречат на правилата на формалната логика, тъй като не се разминават с данните от кредитираните доказателствени средства. Изложени са убедителни съображения защо част от доказателствените материали, включително и обясненията на подсъдимия, се отхвърлят като не е възприета и тезата на защитата, че в случая деянието изпълва фактическия състав на престъплението по чл. 206 от НК, а не на чл. 198 от НК. Тези съображения са изложени на страници 11-18 от мотивите на въззивната присъда, които като правилни и законосъобразни, настоящата инстанция възприема изцяло и не е необходимо да ги повтаря. Следователно, била е извършена внимателна проверка на всички събрани доказателства, каквато се изисква от чл. 107, ал. 3 НПК, а изводите относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване, са изложени в мотивите на присъдата по начина, указан от чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК. В този смисъл, изграденото вътрешно убеждение на съда, намерило проявление в постановения съдебен акт, предмет на касационната проверка, се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на чл. 14 от НПК. Въз основа на приетите фактически положения въззивната инстанция е изложила подробни съображения и правни изводи, с които е отхвърлила защитната версия на подсъдимия и законосъобразно е квалифицирала извършеното от Ш. деяние като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, при условията на чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК, за което съдът се е позовал изрично на влязлата в сила присъда, която определя опасния му рецидив. Ето защо, касационната жалба на подсъдимия Ш. се явява неоснователна, а обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 171 от 02.10.2012 год. по внохд № 178/2012 год. на Бургаския апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: