О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 149   гр.София, 02.03.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 110/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на С. Г. Г. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пловдивски окръжен съд № 3341/ 10.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3171/ 2009 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 6867/ 2009 г., с което първоинстанционният съд е отменил предходно свое определение от 29.07.2009 г. за конституиране на Г. ф. (ГФ) като трето лице – помагач на касатора и за приемане за разглеждане на предявения от С. Г. против ГФ обратен иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от касатора, че с обжалваното определение се формира противоречива съдебна практика, тъй като във влязло в сила определение на Великотърновски ОС по гр.д. № 1006/ 2008 г. било прието обратно разрешение: при обявена несъстоятелност на застраховател, застрахованият при него по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, срещу когото е предявен иск за обезщетяване на вреди, имал правен интерес да привлече като трето лице в процеса ГФ. Точно обратното било застъпено в обжалваното определение. Според касатора това е достатъчно основание да се допусне обжалването, като освен това поддържа, че разглеждането на спора от ВКС ще осигури точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага доводи по същество, според които правният му интерес от привличането на ГФ и предявяване на обратен иск срещу него произтича от задължението на фонда да обезщети вредите вместо несъстоятелния застраховател. По тези съображения частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания до първоинстанционният съд да разгледа спора по същество. Ответната страна ГФ оспорва жалбата. Според него обжалването не следва да се допуска, тъй като цитираното от касатора определение на Великотърновски ОС не е тълкувателно, не държи сметка за особеностите на казуса и тъй като е само едно и не може да обуслови извод за противоречива практика. Ако обжалването бъде допуснато, ГФ претендира определението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно, тъй като липсва правен интерес както от привличането му в процеса, така и от предявяване на обратен иск срещу него. Ответната страна по частната жалба Г. Т. С. не взема становище по същата. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима (тъй като се обжалва прекратително определение), а искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за основателно. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, когато са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В настоящия случай определението на въззивният съд е постановено при наличие на противоречива практика по въпроса допустимо ли е да се превлича ГФ като трето лице в хипотезата, когато обезпечителния ф. управляван от ГФ трябва да изплаща задължения на обявен в несъстоятелност застраховател. В определение на Великотърновски ОС по гр.д. № 1006/ 2008 г. (необжалваемо, т.е. влязло в сила) е прието, че при обявена несъстоятелност на застраховател, застрахованият при него по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, когато срещу него е предявен иск за обезщетяване на вреди, причинени със застрахованото МПС, има правен интерес да привлече като трето лице ГФ. Точно обратното е прието в обжалваното в настоящето производство определение. Неоснователни са доводите на ГФ, че след като е само едно и не е тълкувателно, това определение не обосновава наличие на практика. На първо място постановяване на тълкувателни определения ГПК не предвижда, така че не е необходимо определението да има такъв характер, за да е възможно допускане на обжалването. Освен това, за да има противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е достатъчно да има два съдебни акта, в които по един и същ правен въпрос да е даден различен отговор от съдилищата. Тази предпоставка в случая е налице, тъй като с влязло в сила определение Великотърновския ОС е приел наличие на правен интерес от привличане на ГФ, а в обжалваното в настоящето производство определение наличието на такъв интерес при аналогична фактическа обстановка, е отречено. От изложеното следва, че касационното обжалване на атакуваното определение следва да бъде допуснато. Жалбата се явява основателна и по същество. Предявеният иск против касатора С. Г. има своето основание в разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, като от него Г. С. претендира обезщетяване на вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило докато Г. е управлявал л.а. Фолксваген П. с рег. № Р* срока за даване на отговор по исковата молба Г. е посочил, че за този автомобил е имал застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” при ЗК „Х” АД, което дружество е обявено в несъстоятелност. Според Г. при условията на КЗ вземанията, произтичащи от застрахователния договор, били гарантирани от закона независимо от несъстоятелността на застрахователя и плащането им трябвало да бъде осигурено от обезпечителния ф. към ГФ. Поради това е поискал привличането на фонда и е предявил срещу него обратен иск за сумата, която ще бъде осъден да заплати на пострадалия при произшествието. Искането е основателно. Законът възлага на ГФ да поеме задълженията на обявен в несъстоятелност застраховател по отношение на застрахованите при него лица. Вземанията на застрахованите се смятат служебно предявени – чл.134 ал.3 от КЗ. Касаторът е твърдял пред първата и въззивната инстанции, че е бил застрахован при обявен в несъстоятелност застраховател, че вземането му следва да се счита служебно предявено в производството по несъстоятелност и че по силата на закона ГФ е длъжен да изпълни кореспондиращото на вземането му задължение. При тези твърдения има правен интерес от привличането и от предявяването на обратен иск, тъй като правният интерес се определя от твърдяното, а не от доказаното или от правно издържаното. Вярно е, че законът предвижда специален ред за одобряване и изплащане на вземанията, но дали неизпълнението на този ред е основание за погасяване на твърдяното вземане на застрахования, е въпрос по същество. На този въпрос отговор не може да се даде с определение, преграждащо въобще възможността за привличане на ГФ като ответник и за предявяване на обратен иск срещу него. Предпоставките за привличането са налице, налице са и предпоставките за приемане на обратния иск, съответно не е имало основание да се отменят определенията, с които привличането е допуснато и обратният иск е приет за разглеждане. Настоящият състав на Върховният касационен съд приема за правилна практиката, обективирана в определението на Великотърновски Окръжен съд по гр.д. № 1006/ 2008 г. Обжалваното в настоящето производство определение противоречи на тази практика, съответно частната жалба срещу него е основателна и следва да бъде уважена. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като по този начин остава в сила определението от 29.07.2009 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 6867/ 2008 г., с което ГФ е конституиран като трето лице – помагач на ответника по делото и е приет за разглеждане в производството предявения срещу ГФ обратен иск. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него от стадия на събирането на доказателства. По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд № 3341/ 10.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3171/ 2009 г. ОТМЕНЯ определение на Пловдивски окръжен съд № 3341/ 10.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3171/ 2009 г и оставеното с него в сила определение на Пловдивски районен съд от 04.11.2009 г. по гр.д. № 6867/ 2009 г. ВРЪЩА на Пловдивски районен съд гр.д. № 6867/ 2009 г. за изпълнение на указанията в мотивите на определението. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: