Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 09.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Тонева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 922 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. П. Н., чрез защитника, против решение № 243 от 9.06.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2015 г. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се допуснато от въззивния съд нарушение при анализа на доказателствата, което се отразило върху правилността на формираното вътрешното убеждение, че подсъдимият Н. е извършителят на престъплението. Софийският апелативен съд възприел неясни експертни изводи относно изследваните веществени обекти и се позовал на недостоверни обяснения от досъдебното производство. Неоснователно отхвърлил искането на защитника за назначаване на психиатрична експертиза и потвърдил наказанието доживотен затвор, което е явно несправедливо. Направено е искане са отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно – изменение на решението и намаляване на наказанието, наложено на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. О.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 28 от 20.10.2015 г. по н.о. х. д. № 301/2015 г. Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия Н. П. Н. за виновен в това, на 16.09.2014 г. в [населено място], общ Х., област – В., при условията на опасен рецидив умишлено да е умъртвил Ц. П. Б., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и чл. 54 НК е наложено наказание доживотен затвор. На основание чл. 61 и чл. 60 ЗИНЗС съдът е определил специален режим на изтърпяване на наказанието, приложил е чл. 59, ал. 1 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 243 от 6.09.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2015 г. присъдата е потвърдена. Подсъдимият Н. е осъден да заплати разноските, направени във въззивното производство. Жалбата на подсъдимия е частично ОСНОВАТЕЛНА. Доводите в подкрепа на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, с което се свързва и касационното основание – нарушение на материалния закон, не могат да бъдат възприети. Според жалбоподателя, въпреки отсъствието на очевидци съдът неправилно приел, че по делото са събрани достатъчно по обем доказателства, позволяващи фактическото заключение за извършено от него престъпление. В тази насока развива съображенията, че Софийският апелативен съд се е доверил на самопризнанието от досъдебното производство, пропускайки да отчете, че отдавна живее в селото и при съществуващата видимост от улицата към двора на пострадалия Б., той обективно е имал възможност да възприеме и впоследствие да опише подробности от разположението на обектите и без лично да навлиза в пределите на имота. Съдът не е могъл да изгради по несъмнен начин и фактическия извод относно средството за извършване на престъплението. Първо, защото дължината на парчето сезал, приобщено като веществено доказателство, не съвпадала с посочената в неговите обяснения и второ, защото съдебната констатация била направена с помощта на неясното експертно заключение (протокол № 16/ДНК - 205 от 5.04.2016 г.) и неубедителните разяснения на вещото лице в съдебно заседание дали е възможно по въжето да не е останал биологичен материал от пострадалия Б. при установения механизъм на умъртвяване чрез механична асфикция. Съдът неоснователно бил отхвърлил надлежно поисканото назначаване на повторна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза. Преимуществена част от тези доводи са насочени да опровергаят обосноваността на фактическото заключение за авторството на подсъдимия. Необосноваността не е въведена като касационно основание, което да доведе до отмяна на въззивното решение. Съобразно рамките на правомощията си Върховният касационен съд не може да решава по нов начин и въпроса с оценката за достоверност на обясненията, какъвто ефект се стреми да постигне с касационната си жалба подсъдимият. Съдът по същество суверенно преценява достоверността на доказателствата и доказателствените средства, като е длъжен да изложи ясни, точни и логични съображения кои и защо приема за достоверни, и кои и защо счита, че са недостоверни. Затова съображенията следва да бъдат разгледани единствено в контекста на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение относно правно релевантните факти, в т. ч. относно авторството на подсъдимия и задължението на въззивния съд по чл. 339, ал. 2 НПК да изложи достатъчно изчерпателни и законосъобразни мотиви, поради които отхвърля решаващите доводи в подкрепа на въззивната жалба на подсъдимия. От решението се установява, че в същностната си част аргументите, изтъкнати в касационната жалба, се препокриват с представените на вниманието на въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и ги е отхвърлил с подробни съображения, стъпвайки на съвкупността от доказателства по делото. Стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение. Внимателно и аналитично е преценявал целия обем от доказателствени материали и не е пренебрегнал нито дадените пред първоинстанционния съд обяснения, нито самопризнанието от досъдебното производство, направено от подсъдимия. Детайлното описание на елементи от външното пространство от дома на пострадалия Б. са само част от обстоятелствата, поради които съдът е отдал доверие на самопризнанието от досъдебното производство. Неговата достоверност и доказателствена сила законосъобразно е била преценявана при съпоставка с получената информация от останалите доказателствени източници. Съдът е отчел обстойното пресъздаване на важни факти от събитието на престъплението – съобщеното време, място, механизъм на извършване на деянието, използваното средство, разположението на трупа след деянието спрямо околните обекти, начина на проникване и напускане на двора, поведението и срещите преди предприетото посегателство, индивидуализиращите признаци от облеклото (дрехи, обувки, шапка) и конкретното положение, в което изнанадващо в гръб е бил нападнат пострадалият Б.. Приел е, че те напълно се съчетават с други доказателства, извлечени от свидетелските показания, писмените материали, веществените доказателства и подкрепени от специализираните изводи на експертите. Въззивният съд е разгледал и възражението на жалбоподателя срещу достоверността на самопризнанието в контекста на различията между заявената от подсъдимия дължина на въжето и отбелязаната в протокола за следствен експеримент, с който то е било иззето. Отхвърлил е довода с изчерпателни и законосъобразни аргументи, съобразявайки наред с останалите обстоятелства и оценъчния характер на сведенията, в т.ч. отразената приблизителна дължина в протокола без точно измерване на конкретните параметри на вещественото доказателство, послужило за умъртвяването на пострадалия Б.. Мотивите не страдат от неяснота относно обектите, които са били подложени на експертно проучване (ноктените изрезки от двете ръце на подсъдимия и на парче сезал) и изводите на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза от 5.04.2016 г. на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране. В крайна сметка Софийският апелативен съд е възприел мнението на експерта, че откритият биологичен материал по трите обекта е принадлежал на лице с ДНК профил, който е съвпадал с ДНК профила на подсъдимия, поради което не се е съгласил с първоинстанционния съд и намерените следи от кръв под ноктите не е интерпретирал в подкрепа на осъждането на подсъдимия. Твърдението в касационната жалба, че при установения механизъм на умъртвяване задължително по въжето е следвало да остане биологичен материал от пострадалия изразява само декларираното субективно несъгласие на подсъдимия с експертното мнение на вещото лице, подпомогнало съда със знания в съответната научна област. Не е допуснато и съществено процесуално нарушение с отказа да бъде назначена повторна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, когато със заключението на приетата експертиза е бил даден пълен, ясен и обоснован отговор на въпросите, релевантни за установяване на съществените обстоятелства по делото. Следователно искането за повторна експертиза, която да се произнесе относно вменяемостта на подсъдимия не е било произволно отхвърлено, а мотивирано от материалите по делото. В конкретния случай Софийският апелативен съд е допуснал и изслушване в съдебно заседание на вещите лица, на които както подсъдимият, така и неговият защитник са разполагали с възможност да поставят своите въпроси и да получат пространни разяснения по оспорваното експертно мнение. Доводът, че авторството е било прието за установено при отсъствието на свидетели-очевидци също е неприемлив. Поначало не съществува пречка съдът да изгради фактическите си констатации и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единствено възможния извод за извършено от подсъдимия престъпление. В случая са били използвани и преки доказателства въз основа на обясненията на подсъдимия Н.. Предвид изложеното дотук Върховният касационен съд счита, че липсва допуснато съществено процесуално нарушение, затова няма основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществени процесуални нарушения, правната квалификация на деянието е законосъобразна и материалният закон е приложен правилно към установените факти по делото. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на вида на наказанието - доживотен затвор, въззивният съд е установил повишена степен на обществена опасност на деянието с оглед специфичните му характеристики. В заключение се е присъединил към преценката, която бил направил първоинстанционният съд, че тези специфики на престъплението са надхвърляли съществено степента на обществена опасност на типичните случаи на престъпления от конкретния вид. За да приеме изключителна тежест на извършеното престъпление, каквото задължително изискване поставя разпоредбата на чл. 38а НК за налагане на наказанието доживотен затвор, Софийският апелативен съд е отчел обстоятелство, предхождащо престъпното деяние, което не е от естество да подкрепи такъв извод - особено дръзко неправомерно проникване в двора на пострадалия. Фактически установеното от съда, че подсъдимият Н. е прескочил оградата и по този начин е навлязъл в имота на Б. не разкрива такива белези, които позволяват поведението му да се определи като проява на особена дързост. Експертно изясненият интервал от време на настъпване на смъртта след причинените увреждания (30 сек. - 4 мин.), довели до болка и страдание, не обуславят и качествата, които съдът е придал на начина на умъртвяване. По правило всяко убийство причинява не само физически, но и морални страдания на пострадалия. Софийският апелативен съд е възприел заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, с помощта на която е установил вменяемостта на подсъдимия. Посочил е и наличието на психопатия (диссоциално личностново разстройство), изброявайки отличителни черти от характера, които са пряко свързани с поставената диагноза. Констатираното отклонение от нормалното психично здраве на човека с произтичащите от него негативни белези на личността, в т. ч. довело до установения от съда в продължение на петнадесет години „въображаем конфликт” с пострадалия Б., безусловно е оказало чувствително влияние за извършване на самото престъпление от подсъдимия, поради което неоправдано е довело практически до утежняване на наказателноправното му положение. Трайното психиатрично заболяване (с давност от 1997 г.) се явява ключов фактор, определящ и престъпните проявления на дееца, като се има предвид, че предходното осъждане е било за деяние (опит за убийство), насочено срещу същото лице - пострадалия Б.. То в значителна степен е улеснило и мотивацията на подсъдимия Н. да извърши престъплението. Ето защо здравословното състояние, наред с останалите данни, свързани с незавидното материално положение и трудностите в социалната и трудова реализация, които са били игнорирани от въззивния съд при решаване на въпроса за постигнатото ниво на справедливост с избраното от първоинстанционния съд наказание, следва да смекчат отговорността на подсъдимия. Разглеждайки всички доказани и релевантни по делото обстоятелства, Върховният касационен съд намира, че подходящото наказание е по-лекото алтернативно по вид – лишаване от свобода, което индивидуализирано в размер на деветнадесет години съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и в достатъчна степен може да съдейства за ефективното постигане на целите по чл. 36 НК. Въззивното решение подлежи на изменение в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 243 от 9.06.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2015 г., като намалява наложеното наказание на подсъдимия Н. П. Н. от доживотен затвор на деветнадесет години лишаване от свобода и определя първоначален строг режим на изтърпяване в затвор на наказанието. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: