3 Р Е Ш Е Н И Е №.413 София.12.10..2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 796/2010 г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молби на Б. М. М. и В. Л. Н. за отмяна на решение № 1001/18.12.2009г. по гр.д.№ 2758/2008г. на Върховния касационен съд на основание чл.304 ГПК. Ответниците по молбите А. Й. Николова, Б. И. М., М. Й. М. и С. община не изразяват становище. Молителката Б. М. твърди,че преди предявяване на отрицателния установителен иск по атакуваното дело с нотариален акт №63/1996г. е придобила по дарение от Б. М., А. Николова и М. М. правото на собственост върху един от процесните апартаменти – ап.№5 с площ 47,97 кв.м., находящ се в София, бул.”Б.”, блок 40, вход „А”, ет.3. Тази молителка не е участвала в приключилото дело в качеството си на съищец и собственик на описания имот. Молителят В. Н. е придобил чрез наследяване от баща си Л. Н., поч.1996г. идеална част от собствеността върху апартамент №10 с площ 90,33 кв.м., находящ се в същата сграда, вх.”А”, както и гараж №21 в същата сграда с площ 18,81 кв.м. Този молител също не е участвал в производството по делото в качеството си на съищец по отрицателния установителен иск. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : С атакуваното решение № 1001/18.12.2009г. по гр.д.№ 2758/2008г. на Върховния касационен съд е отменено решение по гр.д.№1566/2007г. на СГС и са отхвърлени исковете, предявени срещу С. община за установяване по отношение на А. М., че общината не е придобила на основание чл.5,ал.1 ЗВСВНОИ по З. и др. апартамент №10,находящ се в сградата на бул. «Б.» 27,вх. «А» с площ 90,33 кв.м. и гараж №21,вх.»А» от 18,81 кв.м., за установяване по отношение на М. М., че общината не е придобила на основание чл.5,ал.1 ЗВСВНОИ по З. и др. апартамент № 10, находящ се в същата сграда, вх.»Б», с площ 92,18 кв.м. и за установяване по отношение на Б. М., че СО не е придобила на основание чл.5,ал.1 ЗВСВНОИ по З. и др. ап.№5 с площ 47,97 кв.м., находящ се в София, бул.”Б.”, блок 40, вход „А”, ет.3. Прието е, че през 1981г. от наследодателя на ищцата Б. М. – Й. М. и от ищците М. М. и А. Николова е отчужден застроен недвижим имот за предвидено по ЗРП мероприятие. Собствениците са обезщетени имотно като за всеки е определен имот в сградата, която щяла да се построи в режим на ЖСК. Сградата е изградена и правоимащите са се снабдили с нотариални актове. Впоследствие с решение от 28.10.2002г. по адм.д.№1978/2001г. на СГС заповедта за отчуждаване е отменена и е възстановено правото на собственост на основание чл.1,ал.1 ЗВСВОНИ по З. и др. С отмяната на отчуждаването по силата на закона е настъпило разместване в собствеността и получените от ищците в обезщетение имоти са върнати в партимониума на общината на основание чл.5,ал.1 от същия закон. Решеният с атакувания съдебен акт спор е вещноправен относно недвижими имоти като предявеният отрицателен установителен иск, че С. община не е собственик на имотите е отхвърлен. За молителката Б. М. липсва материално правна легитимация по чл.304 ГПК да иска отмяна на решението. Тя, както сама твърди, е придобила по дарение от Б. М., А. Н. и М. М. правото на собственост върху един от процесните апартаменти много преди завеждане на иска. При това положение спорното правоотношение и установителната сила на решението не рефлектира в нейната правна сфера. По отношение на молителя В. Л. Н. също следва да се приеме, че не е налице легитимация в производство по чл.304 ГПК. Това е така, защото в него не може да се изследват вътрешните отношения между наследниците на Л. Н., за който се твърди, че придобил отстъпения в обезщетение за отчуждаване на съпругата му имот в режим на СИО.След прекратяване на тази общност със смъртта на единия съпруг, наследниците му нямат качеството на необходими другари в заведен от някой от тях иск за собственост. Не се касае за спорно правоотношение от такова естество, при което съсобствениците да имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./. Общото предявяване на иска от всички съсобственици не е условие за допустимост на процеса. При това положение подадената молба на основание чл.304 ГПК е неоснователна. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и по чл.304 ГПК, то молбите следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Б. М. М. и В. Л. Н. за отмяна на решение № 1001/18.12.2009г. по гр.д.№ 2758/2008г. на Върховния касационен съд на основание чл.304 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: