Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 23 март 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети март през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Блага Иванова касационно дело № 64 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Добрич, срещу нова въззивна присъда № 7 от 7.12.2010 г, постановена от Окръжен съд, Добрич, по ВНОХД № 495/10, с която е отменена присъда № 27 от 3.09.2010 г, по НОХД № 570/09 по описа на Районен съд, Балчик, и подсъдимият Д. Й. Р. е признат за невинен в това: на 6.09.2009 г, в курортен комплекс „А.”, общ. Б., да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 27 промила, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 343 б, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 6.09.2009 г, в курортен комплекс „А.”, общ. Б., е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 27 промила, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и шест месеца, със зачитане на времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че при наличие на отказ да се даде кръвна проба недопустимо е била назначена СМЕ, дала заключение, основано само на обясненията на подсъдимия, откъдето е произтекъл и неверният извод за несъставомерност на деянието. Сочи се, че въззивният съд е игнорирал трайната съдебна практика, според която установяването на алкохолната концентрация по „надлежния ред” означава по реда на Наредба № 30 от 27.06.2001 г за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни преводни средства. Излага се довод, че преценката за съставомерност на деянието следва да бъде направена, при условията на чл. 6 от Наредбата. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд, Добрич. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Подсъдимият или негов представител не се явяват и не вземат становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: В съдебната практика е изяснено, че „надлежният ред” по чл. 343 б, ал. 1 НК е този по Наредба № 30 от 27.06.2001 г за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В чл. 1, ал. 2 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използването на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Изискването на чл. 343 б, ал. 1 НК за установяване на алкохолната концентрация по надлежния ред е подчинено на идеята за обективност на резултата. Конкретната стойност на алкохолната концентрация в кръвта на водача, към момента на деянието, може да бъде изведена само от такива доказателствени средства, които гарантират достоверност на резултата. Ето защо, Наредбата е предвидила ползването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта. Предвидено е, че при отказ на водача да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство. / чл. 6 от Наредбата /. Използването на друг способ за установяване стойността на алкохолната концентрация, извън Наредба № 30/01, се явява недопустимо. По настоящето дело, подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, поради което на основание чл. 6 от Наредбата се приема стойността, отчетена от техническото средство: 1, 27 на хиляда. Въззивният съд недопустимо е ползвал СМЕ, основана на обясненията на подсъдимия, игнорирайки реда на Наредба № 30/01. От друга страна, изведеният от експертизата резултат 0, 8 на хиляда не може да се счита обективен, след като е основан на обясненията на подсъдимия, които, освен доказателствено средство, са и средство за защита. Ползвайки недопустим способ за установяване на алкохолната концентрация, въззивният съд е преценил неправилно съставомерността на деянието. Наличието на техническа възможност за отклонение в показанието на уреда от порядъка на плюс-минус 5 %, в каквато насока има писмени доказателства по делото, не променя изводите за съставомерност на деянието. Това е така, защото, ако бъде приспаднато евентуалното завишаване на резултата с посочения процент, стойността на алкохолната концентрация остава над 1, 2 на хиляда, тоест, съставомерността на деянието не отпада. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 7 от 7.12.2010 г на Окръжен съд, Добрич, по ВНОХД № 495/10. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: