Р Е Ш Е Н И Е № 153 С., 22.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА БОНКА ДЕЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1176 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 и т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Я. Б. А., Е. В. А. и А. Б. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 14.05.08г. по гр.д.№286/07г. на Ш. окръжен съд. Молителите твърдят, че след влизане в сила на атакуваното решение са узнали за съществуването на нови обстоятелства, които биха променили изхода на делото, ако са им били известни преди това и ако са могли своевременно да представят пред съда доказателства за тях. Ответникът в производството [фирма] оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима, евентуално – неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена в тримесечния срок от датата, на която молителите твърдят, че са узнали за новите обстоятелства. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения. Наследодателят на молителите Б. Щ. А. е предявил иск по чл.108 от ЗС срещу [фирма] /сегашно наименование [фирма]/, за установяване собствеността и предаване владението на незастроено дворно място с площ от 8095 кв.м., представляващо парцел ІV, кв.337 по плана на[населено място]. За частта от този имот с площ от 6020 кв.м. отхвърлителното решение по гр.д.№197/00г. на ШОС е влязло в сила на 17.07.2001г., когато е постановено решението на ВКС по гр.д.№1894/00г. на ІV ГО, с което не е уважена касационната жалба в тази част. За останалата част от имота с площ от 2075 кв.м. първоначално искът е бил уважен с влязлото в сила решение по гр.д.№603/01г. на ШОС. С молба от 10.08.05г. Б. комерс АД е поискало отмяна на това решение в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е бил уважен за 2075 кв.м. от спорния парцел. С решение №34 от 02.04.07г. по гр.д.№2513/05г. на ВКС, ІV ГО, молбата за отмяна е уважена на основание чл.231, б.”г” от ГПК и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част. С влязло в сила решение от 14.05.08г. по гр.д.№286/07г. на ШОС искът по чл.108 от ЗС е бил отхвърлен и за останалите 2075 кв.м. от спорния парцел. Предмет на молбата за отмяна е именно последното решение, с което искът по чл.108 от ЗС е бил отхвърлен за 2075 кв.м. Съдът е приел, че процесното място е част от бивша нива в местността “Орта екинлик”, собственост на наследодателя на първоначалния ищец. През 1949г. 1/3 ид.част от спорното място, съставляващо към този момент парцел І-7 от кв.267 по плана на[населено място], е била одържавена по реда на ЗОЕГПНС, а останалите 2/3 ид.части от мястото са били отчуждени през 1959г. по реда на ЗПИНМ за предвиденото по плана мероприятие – “Плодохранилище ОТП”. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ бившият парцел І-7 от кв.267 не е съществувал реално, върху земята след одържавяването е било извършено строителство – плодохранилище с площ от 713 кв.м., магазия от 654 кв.м. и магазин от 67 кв.м., като от свободната площ не може да се обособи самостоятелен парцел, тъй като тя представлява вътрешно пространство между съществуващите сгради и е обслужваща прилежаща площ към тях. От правна страна е прието, че ищците не са собственици на спорния имот, тъй като той не съществува реално в размерите, в които е бил отчужден и не са налице условията на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху отчуждената по реда на ЗОЕГПНС 1/3 ид.част от него, а по отношение на останалите 2/3 ид.части от имота няма данни за протекла административна процедура по ЗВСВНОИ по З. и др. за възстановяване на собствеността, а освен това мероприятието, за което имотът е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, е било осъществено. Част от представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като са били приложени при разглеждане на делото в районния съд. Това са 2бр. исторически справки за периодите 1959г. -1963г. и 1966г. -1974г. /стр.85-88 по гр.д.№710/97г. на Ш. районен съд/, а също и решение от 26.05.99г. по ф.д.№131/96г. – стр.45 по гр.д.№710/97г. на Ш.. Останалите доказателства са свързани с преобразувания на ответника преди и след завеждане на делото, както и за неговата приватизация – решение от 10.12.90г. на М. за образуване на ДФ „Т.-Ш.”, правоприемник на прекратеното ДП „Б.”[населено място]; решение по ф.д.№9/91г. на ШОС за регистриране на държавната фирма; решение от 18.03.92г. по ф.д.№35/92г. за вписване на [фирма], правоприемник на ДФ „Т.-Ш.”; решение №94 от 27.06.94г. за преобразуване и приватизация на [фирма]; решение 22.05.99г. по ф.д.№131/96г. за вписване на [фирма]; решение от 26.05.99г. по ф.д.№131/96г. за вписване на преобразуване на [фирма] в [фирма][населено място] и решение от 12.05.2005г. по ф.д.№6078/03г. за вписване на промени в [фирма], включително и преименуването му в [фирма]. Тези доказателства са свързани с правосубектността на ответника и нямат никакво отношение към спорното право, което е било предмет на делото, съответно – нямат отношение към правилността на атакуваното решение. Последната група доказателства са свързани с прехвърляне на спорното право. Това са два нотариални акта - №72, т.ХVІІ, рег.№13094, н.д.№223 от 30.12.05г., с който [фирма] С. продава на [фирма][населено място] 3010/8095 ид.части от недвижимия имот, предмет на правния спор между страните и №82, т.ІХ, рег.№6684, н.д.№1032 от 27.07.05г., с който [фирма] С. продава на [фирма][населено място] 3010/8095 ид.части от същия имот. В приложенията на тези нотариални актове е посочен като представено доказателство уставът на [фирма]. От копието на този устав, представено от ответника, се установява, че през 2004г. [фирма] е направило непарична вноска в [фирма] и това обяснява извършените по-късно разпоредителни сделки. Двата нотариални акта не разкриват обстоятелства, които да са от значение за правилното разрешаване на приключилия спор по чл.108 от ЗС за спорните 2075 кв.м. от имота. Следва да се има предвид това, че отмяната по чл.303 и сл. от ГПК е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение. Не може по този ред да се иска отмяна на влезли в сила недопустими решения. Ето защо, дори да беше вярно становището на молителите, че поради прехвърляне на спорното право през 2004г., [фирма] не е било легитимирано през 2005г. да иска отмяна по реда на чл.231, б.”г” от ГПК на влязлото в сила решение, с което искът по чл.108 от ЗС е бил първоначално уважен за 2075 кв.м. и предизвиканият от него процес за повторно разглеждане на делото в тази част да е бил недопустим, съответно – да е недопустимо постановеното в този процес решение, това не е основание да се иска отмяна на това решение. Но дори и по същество доводите на молителите са неоснователни. Двата нотариални акта сочат на предходно прехвърляне от [фирма] на [фирма] само на онези 6020/8095 ид.части от парцел ІV, кв.337 по плана на[населено място], за които прехвърлителят се е легитимирал с влязлото в сила решение по гр.д.№197/00г. на ШОС. Няма данни към момента на подаване на предходната молба за отмяна да са били прехвърлени и другите 2075/8095 ид.части от имота. Ето защо [фирма] е било легитимирано да подаде предходната молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№603/01г. на ШОС, което има за предмет тези 2075/8095 ид.части от имота. Предизвиканият нов процес за тези идеални части е бил процесуално допустим, съответно – допустимо е и съдебното решение, постановено в този процес, което е предмет на настоящото производство. Не е налице основание за отмяна на това решение, поради което подадената молба по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. Б. А., Е. В. А. и А. Б. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 14.05.08г. по гр.д.№286/07г. на Ш. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: