6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 232/2013 г.
С., 14.01.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
Членове: ЕМИЛ МАРКОВ
ИРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното
от съдията Петрова т.д. № 3142 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 32/25.01.2011г. по т.д.№ 1120/2010г. на Апелативен съд П. в частта, с която след отмяна на решението на Старозагорския ОС по т.д.№ 372/2008г. за уважаването на иска срещу Т. [фирма] за заплащане на сумата 1 340лв. /частичен иск от общата сума 29 905.81лв./ -дължимо обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена печалба по договор за охрана № 8696/17.04.2008г. за периода 29.05.2008г. до 13.08.2008г. и за заплащането на сумата 28 660лв. /частичен иск от общата сума 676 000.68лв./- пропуснати ползи от неполучена печалба за периода от 13.08.2008г.-17.04.2013г., е поставено друго за отхвърлянето им.
Твърдението по молбата за отмяна е, че след влизане в сила на решението, дружеството узнало за съществуването на нови писмени доказателства от съществено значение за спора. По повод на извършена през 2010г. финансова инспекция на [фирма], бил изготвен доклад на А. за Държавна финансова инспекция № Ф./05.05.2010г., базиращ се на документи, изискани и представени от ревизираното дружество, сред които и такива относими към спорния по делото въпрос за обстоятелствата, свързани с прекратяването на процесния договор за охрана. Въз основа на молба от юни 2013г., [фирма] получило през м.юли 2013г. от А. да ДФИ копие от подробно посочените документи, имащи характер на нови писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не са могли да му бъдат известни, тъй като изхождат и са били в държане от ответника по молбата, а самият доклад на А. е от 2010г. Поддържа се, че новооткритите писмени доказателства се отнасят до твърдените от молителя в производството факти - че [фирма] е отправило едностранно волеизявление за разваляне на договора и е забранило на изпълнителя да извършва възложената охранителна дейност, и установяват, че договорът не е прекратен по взаимно съгласие, в какъвто смисъл е решаващият извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на исковете. Становището е, че новите писмени доказателства установят признанието на възложителя, че договорът е развален- прекратен едностранно от самия него чрез забрана изпълнителят да изпълнява задълженията си, вследствие на което последният не е имал друг избор освен да подпише протокола от 29.05.2008г. за предаване на охраната, действие, неправилно квалифицирано в решението, чиято отмяна се иска, като обективиращо взаимно съгласие.
В срока по чл.306,ал.3, изр.второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата [фирма]. Без да се оспорва допустимостта на молбата с оглед спазването на преклузивния срок за подаването й, се твърди, че не е налице хипотезата на новооткрити обстоятелства, а новопредставените писмени доказателства, дори да са новооткрити, не са от съществено значение за правните изводи на въззивния съд, за правилното решаване на материалноправния спор и изхода на делото. Становището е, че тези доказателства са неотносими към поддържаната в хода на производството теза от молителя, че виновното неизпълнение на задълженията е от страна на възложителя, поради което договорът е бил развален от дружеството с ограничена отговорност, както и че дори да е неправилен изводът на въззивната инстанция за развалянето на договора по взаимно съгласие, изпълнителят няма право на обезщетение, защото договорът правомерно е развален от централата поради неизправност на охранителя. Поддържа се, че дори акционерното дружество да е третирало в предходен момент, че договорът е развален едностранно от него /а не прекратен по взаимно съгласие/, то е ирелевантно за правилното решаване на спора. В съдебно заседание представителите на молителя поддържат молбата за отмяна, а становището на процесуалния представител на ответника е, че тя е неоснователна.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното:
Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 10.09.2012г. – с Определение № 681 по т.д.№ 1120/2010г. на -ІІ т.о. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Молбата за отмяна е депозирана на 09.07.2013г.
Датата на твърдяното узнаване от молителя за съществуването на доказателствата, на които се позовава, е установена с представени от него писмени доказателства /молба до АДФ за представяне на доклада за извършената финансова инспекция на [фирма] и приложенията към него по реда на Закона за достъп до обществена информация и Уведомителното писмо за предоставяне на информация от агенцията/, а и спазването на срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК не се оспорва от ответника по молбата. С оглед на изложеното, съдът приема, че депозираната на 09.07.2013г. молба за отмяна е в рамките на тримесечния преклузивен срок.
Предмет на молбата е решението на въззивния съд по предявените от молителя като частични искове за заплащане на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена печалба по договор за охрана № 8696/17.04.2008г. за посочените периоди, които са били предмет на първоначално образуваното т.д.№ 480/2008г. по описа на Старозагорския ОС /присъединено за общо разглеждане към т.д.№ 372/2008г. на същия съд/. Твърденията в исковата молба са, че на ищеца като изпълнител не е било осигурено от страна на възложителя осъществяването на дейността по охрната за срока на договора / до м. април 2013г./, като на 29.05.2008г. с незаконни действия ръководството на централата отстранило служителите на [фирма]. Едностранните действия, основани на Заповед № 419/29.05.2008г. и писмо изх.№ 11460 от същата дата, обозначени като „прекратяване на договора“, представлявали отказ възложителят да изпълни своите задължения, водещи до невъзможност ищецът да осъществява своите, но не би могло да имат за последица отпадане на договорната връзка. Ответникът не уважил искането на изпълнителя за преустановяване пречките за изпълнение на задълженията му, не оказал необходимото съдействие по смисъла на чл.95 ЗЗД и това виновно поведение, наред с неплащето на възнаграждение, дало основание на [фирма] да развали договора с изрично уведомление от 07.08.2008г.
Поддържаното от ответника становище е, че [фирма] е изпълнявал лошо, съответно не изпълнявал задълженията си по охраната, вследствие на което са били причинени щети на възложителя, което е наложило незабавното прекратяване на договора, поради което изпълнителят като неизправна страна няма право на обезщетение.
Въззивната инстанция не е споделила извода на окръжния съд, който е уважил предявените като частични искове. По приетия за съществен по спора въпрос за начина на прекратяване на договорната връзка по процесния договор, е мотивирала, че не е налице едностранно разваляне нито от страна на изпълнителя, нито от страна на възложителя, тъй като правоотношението е прекратено при условията на чл.32 от договора- по взаимно съгласие, изразено в писмена форма и обективирано в последния протокол от 29.05.2008г., двустранно подписан от страните, който е ценен като изразяващ общо съгласие за прекратяване, считано от 19 часа 29.05.2008г.
Молбата за отмяна е основателна.
Новите доказателства, на които се позовава молителя са: Доклад на А. за ДФИ № Ф./05.05.2010г. и представени в производството по финансовата инспекция документи изискани и приложени от ответника: Заповед № 420/29.05.2008г. за възлагане сключването на нов договор за обществена поръчка във връзка с прекратяване /разваляне, считано от 29.05.2008г. на процесния договор и писмо изх.№ 13401/23.06.2008г. на главния изпълнителен директор на централата, в което е посочено прекратяването на 29.05.2008г. на процесния договор и сключването на нов с друго охранително дружество, новият договор за охрана, в сила от 17 часа на 29.95.2008г., констативен протокол от 08.03.2010г. и справка за последното начислено за молителя възнаграждение по процесния договор –за м.май 2008г.
Представените от молителя писмени доказателства имат характер на нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. В молбата си по чл.303 ГПК страната се позовава на нови писмени доказателства за твърдяни от нея в процеса обстоятелства, а не на нови обстоятелства, както възприема ответника с отговора си. Искането за отмяна е основано на първата хипотеза на чл.303,ал.1 т.1 ГПК-нови писмени доказателства, самостоятелно, а не кумулативно основание за искане на отмяна /наред с „нови обстоятелства“/, както счита ответникът.
Доказателства са нови, тъй като макар да са съществували при разглеждането на спора / с изключение на доклада на АДФИ, който не е изходящ от страните документ, а в раздел.5 съдържа констатации на трето лице за начина на прекратяване на договора между страните/ същите са били притежание на ответника, като изходящи от него, не са представени по делото, нито са цитирани като налични в другите приобщени доказателства по спора. Следователно, налице е предпоставката по чл.303,ал.1,т.1 ГПК-доказателствата са съществували, обективно не са могли да бъдат известни на страната, а са новооткрити. Поради това и непредставянето им при разглеждането на спора е резултат на обективна невъзможност да бъдат установени твърдяните действителни правоотношения между страните, а не процесуален пропуск или небрежност по попълването на делото с доказателства.
Доказателствата са от значение за правните изводи по основния спорен между страните въпрос, от разрешаването на който е обусловена основателността на претенцията за заплащане на обезщетение- начина на преустановяване на договорната връзка между страните- дали е налице взаимно съгласие, или неизпълнението на задълженията на една от тях е породило възникването на потестативното право по чл.87,ал.1 ЗЗД и въпросът за надлежното му упражняване. Доказателствата са относими към спора, тъй като съдържащата се в тях информация е релевантна за извода за прекратяване на договорните правоотношения с оглед въведените от страните твърдения и доводи по този спорен предмет и касаят факти, твърдяни в хода на процеса. Те имат отношение към пълнотата на доказателствения материал, разкрита след влизане в сила на решението и отчитането и обсъждането им е от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор. Възражението на ответника по молбата, че и при обсъждане на новите доказателства, правото на обезщетение за изпълнителя, който е неизправна страна, не би било признато за дължимо, е въпрос по съществото на спора и е в компетентността на решаващия съд.
Изложеното обуславя уважаването на молбата за отмяна на въззивното решение в посочената част и връщането на делото за ново разглеждане от състав на Пловдивския АС с възможност за молителя да представи новите писмени доказателства и извършване на последващите процесуални действия.
И двете страни са поискали присъждане за разноски за настоящото производство, но отговорността за тях следва да бъде разпределена при постановяване на решението по съществото на спора- т. 4 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК влязлото в сила Решение № 32/25.01.2011г. по т.д.№ 1120/2010г. на Апелативен съд П. в частта, с която след отмяна на решението на Старозагорския ОС по т.д.№ 372/2008г. за уважаването на иска срещу Т. [фирма] за заплащане на сумата 1 340лв.-частичен иск от общата сума 29 905.81лв.-дължимо обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена печалба по договор за охрана № 8696/17.04.2008г. за периода 29.05.2008г. до 13.08.2008г. и за заплащането на сумата 28 660лв.-частичен иск от общата сума 676 000.68лв.-неполучена печалба за периода от 13.08.2008г.-17.04.2013г., е поставено друго да отхвърлянето им.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския АС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |