Р Е Ш Е Н И Е № 599 гр.София, 18 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 635/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения И. Д. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 20/2010 год. и отмяна на решение № 46/30.04.2010 год., постановено от Х. окръжен съд, наказателна колегия. Обосновава се необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на закона с осъждането му по предявеното обвинение, както и възможността за отмяна и оправдаване поради липса на престъпление. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че с въззивното решение е даден отговор на доводите и възраженията, поддържани и в искането на осъдения като правилно е мотивирал решението си за тяхната неоснователност. Обосновава и становището си за липса на допуснати нарушения от поддържаните, които да мотивират касационния състав да намери основания за отмяна или изменение по реда на възобновяването, поради което искането следва да бъде оставено в сила. Частната обвинителка и гражданска ищца М. М. Г. не взема становище по направеното от осъдения искане за възобновяване на делото и за оправдаване или за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Хасковският районен съд с присъда № 856/17.11.2009 год. по нохд № 1224/2006 год. признал подсъдимия за виновен в това, че през м.май 2005 год. в землището на[населено място]: при условията на продължавано престъпление свождал св.Г. към блудствени действия /извършване на орална любов/ със св.П. Д. и св.Р. С.. На основание чл.155, ал.1, пр.2 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.2, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1, б.Б, пр.1 НК го осъдил на „пробация с 2 пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 с продължителност по 7 месеца; създал /чрез видеоклип, посредством мобилен апарат марка „Н.”/ произведение с порнографско съдържание с продължителност 38 сек. като за създаването му е използвана непълнолетната Г.. На основание чл.159, ал.3, пр.2 вр.ал.1, пр.1 вр.чл.2, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1, б.Б, пр.1 НК го осъдил на „пробация” с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 НК с продължителност по 6 месеца за всяка. Признал го за невинен и оправдал по първоначалното обвинение по чл.159, ал.3, пр.2 вр.ал.1, пр.8 НК – да е извършил разпространението чрез М.-мултимедийно съобщение. Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените – „пробация” с пробационните мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 НК с продължителност по 7 месеца за всяка. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението по чл.159 НК, уважил в размер на 1 500 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Произнесъл се по въпросите за размера на дължимите разноски и държавната такса, както и за веществените доказателства по делото. Хасковският окръжен съд, наказателна колегия с оспореното решение по въззивно нохд № 20/2010 год. изменил присъдата в частта относно наложените наказания като за престъплението по чл.155 НК определил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 1 000 лева, а за престъплението по чл.159 НК – наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и глоба в размер на 3 000 лева, а определеното на основание чл.23 НК - на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила, и присъединил глобата в размер на 3 000 лева, както и в гражданско осъдителната част като увеличил размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск с 3 500 лева – до размер на 5 000 лева, със законната лихва, считано от 01.06.2005 год. до окончателното й изплащане. Потвърдил присъдата в останалата й обжалвана част. Въззивното производство е образувано по жалби: на подсъдимия Б.-лична и от защитниците с доводи за нарушение на закона поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и искане за оправдаване, и на поверениците на частната обвинителка и гражданска ищца с искане за отмяна в оправдателната част, налагане на друго по вид наказание без приложението на чл.55 НК, а в гражданската част – увеличаване на присъденото обезщетение по предявения за неимуществени вреди граждански иск и присъждане законната лихва от датата на увреждането. Въззивният съд по повод доводите в жалбите на страните и процесуалните задължения по чл.314 НПК извършил цялостна проверка и анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Направил извод, че фактическите обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд, поради което изцяло възприел фактическата обстановка за конкретните действия в инкриминираните случаи на подсъдимия Б.. Основал е този извод на вярната и с оглед действителния смисъл оценка на приетите за достоверни и относими към предмета на доказване свидетелски показания, писмени доказателствени средства, заключения на вещите лица. Обосновал е и решението си да потвърди като съответстваща на изискванията по чл.305, ал.3 НПК процесуална дейност на съда във връзка с оценката на доказателствения материал и начина, по който е мотивирал отказа си да отхвърли като недостоверни показанията на свидетеля Д. и частично на св.Г., свързвайки ги със стремежа им да подкрепят възприетата от подсъдимия позиция на защита. Изложил е и съображения за правилността на оценката на св.Г., отчитайки процесуалното й положение на свидетел и пострадал от престъпленията. За законосъобразно е определил решението за квалификацията на поведението предвид установените фактически обстоятелства и наличието на субективните признаци с оглед конкретното установените действия на подсъдимия, а съобразно законодателните промени - и необходимостта от приложението на чл.2, ал.2 НК. Неоснователно е твърдението в искането на осъдения, че не са обсъдени доводите и възраженията в нарушение на чл.339, ал.2 НПК. От съдържанието на оспореното решение може да се направи различен и при това еднозначен извод - че съдът е отговорил на всички доводи и възражения, с които е мотивирано твърдението за невиновност. Изложил е съображения за тяхната неоснователност, обосновавайки се с подробния и задълбочен разпит на свидетелите, от анализа на показанията им, на заключенията на вещите лица, веществените и писмените доказателствени средства, с които е установено наличието на обективните признаци на престъпленията, а основавайки се на конкретното поведение на подсъдимия – и за субективната страна с форма на вина пряк умисъл. Извършени са две престъпления против половия морал – по чл.155 и по чл.159 НК. Първото престъпление е осъществено от подсъдимия чрез форма на свождане към блудствени действия, т.е. чрез създаване на условия за такива действия, мотивирайки свидетелката чрез обещания за укрепване на връзката им и възползвайки се от нейната възраст, недостатъчна информираност и по-ограничен начин на живот в средата на родното й място, от прекомерната й вяра в чистотата на отношението на подсъдимия към нея. За субективната страна изводите са изведени от действията му, с които е целял създаване на интимни отношения между свидетелката и неговите приятели – Д. и С., включващи и организиране на условия за постигане на тази цел. Законосъобразна е и квалификацията на поведението му като престъпление по чл.159, ал.3, пр.2 вр.ал.1, т.1 НК – свидетелката не е била навършила 16 години, подсъдимият с неговия мобилен телефон е създал чрез видеоклип произведение с порнографско съдържание - изобразени са блудствени действия, извършена орална любов между Г. и свидетелите Д. и С.. В оспореното решение са изложени съображения, които и настоящият състав споделя, че чрез събрания доказателствен материал по несъмнен начин са доказани наличието на обективните и субективните признаци на престъплението. Законосъобразно съдът е мотивирал и формата на вина – пряк умисъл въз основа на конкретното обективирано поведение на подсъдимия и установената цел – създаването на видеоклиповете, станали достояние на различни лица /не само на участващите в блудствените действия/. Законосъобразно и двете инстанции по същество са отчели законодателните промени на чл.159 към момента на извършване на деянието и при постановяване на съдебния акт. Правилно са мотивирали съдържанието на инкриминирания видеоклип като дейност по материализиране на произведение по начин, който го прави годно за възприемане от трети лица и че създаването на „произведение с порнографско съдържание” според обвинението за каквото са определени създадените видеоклипове, въпреки определената непрецизност, отстранена с последващата промяна, няма основание да бъде оценявано като произведение според изискванията за авторското право, нито подсъдимия да бъде оневинен. Неоснователни са и поддържаните в искането възражения за допуснати нарушения на чл.305, ал.3 НПК и чл.339, ал.2 НПК. Не само по изложените по-горе съображения, че въззивното решение отговаря по своето съдържание на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, но и защото съгласно чл.339, ал.3 НПК законодателят е предвидил стриктно спазване на изискванията по чл.305, ал.3 НПК само за случаите, когато съдът упражнява правомощията си по чл.336 НПК - да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда при наличието на предпоставки за това, каквито не са налице в настоящия случай. Съдът е приел фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и на основанието по чл.334, т.3 НПК само е изменил първоинстанционния акт в частта относно наказанията и в гражданско-осъдителната част. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението, че няма описание на конкретните действия на подсъдимия като част от изпълнителното деяние по повдигнатите обвинения. Такова е поддържано и пред въззивния съд, който подробно е мотивирал решението си да го отхвърли като неоснователно. Обективното поведение на подсъдимия е описано подробно както в обвинителния акт, така и след установяването им при събиране и проверка на доказателствения материал от инстанциите по същество. Това, че основното гласно доказателствено средство са показанията на пострадалата, както и че подсъдимият отрича, не е основание да се пренебрегнат останалите доказателствени средства, които са основанието за вземане на решение според изискванията на чл.14 НПК - като са оценени и са изведени изводите за наличието на обективните и субективните признаци на престъпленията. Не е налице и друго, поддържано в искането процесуално нарушение – липса на мотиви в подкрепа на взетото от въззивния съд решение за определяне на друг вид наказание при предпоставките на чл.54 НК. За всяко едно от престъпленията въззивният съд е обсъдил и е дал цялостна обоснована оценка съобразно действителната тежест и значение на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. Изложил е и съображения защо приема за неправилно решението на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.55 НК след като характерът и тежестта на извършеното, на последиците и въздействието върху личността и обществото мотивират извод за висока степен на обществена опасност на всяко едно от престъпленията, чийто автор е подсъдимият. За да се приеме, че не са изложени мотиви и че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.2, т.2 вр.ал.1, т.2 НПК означава изобщо да не са изложени мотиви в подкрепа на решението по въпросите от предвидените в чл.301 НПК или от обема и смисъла на съдържанието им да не може да се направи извод каква точно е била волята на съда да вземе съответното решение. В оспореното решение съдът подробно е мотивирал вътрешното си убеждение по всички въпроси и е постановил съдебен акт при липсата на нарушения от поддържаните в искането. Предвид изложеното искането за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването следва да бъде оставено в сила и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Д. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 20/2010 год. на Х. окръжен съд и отмяна на решение № 46/30.04.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/