Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София, 13 февруари 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП ЮЛИАНА ПЕТКОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2206/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от адвокат Д. С., защитник на подсъдимия Х. Й. Т. против присъда от 06.11.2012 год. на Окръжен съд гр.Хасково. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т.1 ,2 и 3 НПК. Подкрепящите ги доводи се отнасят единствено за нарушение на закона и за явна несправедливост на наказанието. Оспорва се правилността на правната квалификация по чл. 325, ал. 2, вр. ал.1 НК, по която подсъдимият е признат за виновен, тъй като липсват признаци от обективна и субективна страна за извършено хулиганство и по основния състав. Установените прояви не сочат на непристойни действия с грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото. Подсъдимият е имал личен мотив да се обърне с към свид.П. с прякора, с който е известен в приятелския им кръг на общуване, и не искал с това си поведение да демонстрира неуважение към органа на реда и към реда в обществото. Липсва и елементът „съпротива срещу органа на власт, опазващ обществения ред, както и „особен дързост, и цинизъм при извършване на деянието”. Деянието е израз на гняв, породен от несъгласие на подсъдимия по арестуването. Иска отмяна на присъдата и оправдаване по обвинението. В съдебно заседание подсъдимият Х. Т. се явява лично и със защитата си адвокат Д. С. – упълномощен защитник. Подсъдимият и защитата поддържат жалбата с изложените в нея доводи – допусната е неправилна правна оценка на установените по делото факти за деянието на подсъдимия, което не е насочено срещу нарушаване на обществения ред. Гражданският ищец В. П. П. и повереникът му адвокат В. Ч. от АК –Х., не се явяват, редовно призовани. В писмено становище повереникът излага аргументи по оспорване жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила въззивната присъда. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Счита , че умисълът за извършване на деянието е доказан и деянието е съставомерно по приетата квалификация по чл. 325, ал. 2 НК. В последната си дума подсъдимият Т. моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, провери данните по делото, съобрази доводите в жалбата, становищата и доводите на страните, съгласно правомощията си, и в пределите на проверка, прие следното: С присъда №182 от 06.11.2012 год. по внохд№491/12 год. на Окръжен съд гр.Хасково ( образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура, гр.Хасково и по жалба от гражданския ищец чрез повереника му, срещу присъда № 65 от 25.06.2012 год., по нохд № 1599 / 2011 год. на Районен съд гр.Хасково ), е отменена изцяло присъда № 65 от 25.06.2012 год., по нохд № 1599 / 2011 год. на Районен съд гр.Хасковои подсъдимият Х. Й. Т. е признат за виновен в това, че на 09.09.2006 год. в гр.Хасково, на площад „Общински”, при провеждащо се рали на стари автомобили, е извършил непристойни действия – отправил е псувни и обидни думи по адрес на В. П. П., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – старши полицай В. П. П., служещ към сектор „СОД” на ОД на МВР – Х., изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, изразяващи се в отказ да изпълни устни разпореждания, и дърпане при опит да му бъдат поставени белезници, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК е осъден на наказание „ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца по чл.42 а, ал.2, т.1 от НК и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца – чл.42 а, ал.2, т.2 от НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гр.ищец сумата 2 000 /две хиляди/ лева - обезщетение за неимуществените вреди, претърпяни в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2006 год. до окончателното изплащане на сумата и за направените по делото разноски от 350 /триста и петдесет/ лева, и държавна такса в размер на 80 /осемдесет/, като искът в останалата част, до предявения размер от 5 000 лева е отхвърлен. Присъдата е подписана с особено мнение на съдията от съдебния състав - Т.Х., който счита, че деянието е несъставомерно, тъй като не съдържа признаците на престъплението, съгласно повдигнатото обвинение. Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА. При проверката съставът на ВКС, ІІІ н.о., не намери да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивната инстанция е проверила основателността на протеста и жалбата на гражданския ищец, и е отговорила аргументирано на всички доводи на страните. Сама е извършила собствена служебна проверка и оценка на доказателствените източници в съответствие с правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Формираното вътрешно убеждение по фактите, относими към обстоятелствата от предмета на доказване, се основава на пълен и прецизен анализ на събраните доказателствените източници. Доводите на защитата за нарушение на материалния закон са частично основателни. При установените по делото фактически данни, изцяло съответни на очертаните от обвинителния акт обстоятелства на обвинението, ВКС намира, доводите на защитата за липса на обективните и субективни признаци на престъплението хулиганство в действията на подсъдимия за неоснователни. Инкриминираното деяние се е състояло на публично място – общинския площ, на парад на ретро автомобили, където свид.П. е изпълнявал служба на полицай, опазващ обществения ред, а подсъдимият Т. е бил на служба като оператор от местната телевизия „Рекординг - Аида" - гр.Хасково, за отразяване на събитието. Отрицателната реакцията на подсъдимия, който е започнал да вика на свид.П. :„Ей, Куче, махни се от там, че пречиш". по повод на факта, че свид. П. бил застанал с гръб към камерата на подс.Т., закривайки видимостта му към преминаващите в парада автомобили и създавайки пречка за снимане на парада, правилно е оценена от въззивната инстанция като несъответна на правилата за зачитане на обществения ред. Установено е ,че подсъдимият не е изрекъл еднократно този прякор, а е продължил публично, пред всички намиращи се на площада граждани да нарича свид.П. със същия прякор и да го ругае. Не се е въздържал с отправянето на ругатни спрямо свидетеля и след като е бил предупреден от него, че “ще го арестува, ако не спре да го обижда пред хората”. Последвало е задържане по Закона на министерството на вътрешните работи с поставянето на белезници на подсъдимия, извършено от свид.П., на което действие подс.Т. се е възпротивил като се е дърпал и ругаел, считайки , че задържането му е несправедливо. При тази фактология съдът законосъобразно е извел признаците на хулиганство, но незаконосъобразно го е квалифицирал като дръзко хулиганство по чл.325, ал.2 НК, вместо по основния състав по чл. 325, ал. 1 НК. Отправянето от подсъдимия на псувни и обидни думи по адрес на свидетеля В. П. на публичното място, където се е състояло и обществено събитие, правилно е определено от въззивната инстанция като поведение, с което грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. Начинът на произнасяне на обидните думи и ругатни, в случая, е изразен с викове и в демонстриране на поведение за несъобразяване със реда и общественото спокойствие и с неподчинение спрямо отправеното предупреждение от органа на реда, с което е афиширано незачитането на обществения ред и спокойствие на гражданите. При тези данни, ВКС споделя правилността на съображенията на съда за формата на вината на подсъдимия, която изпълва признаците на евентуален умисъл, защото деецът е съзнавал и искал произнасянето на обидните думи, които да достигнат до адресата им – свид.П., и макар пряко да не е искал да нарушава реда и да демонстрира неуважение към обществото, той го е допускал и се е съгласявал с извършването на действията придружаващи ругатните и обидите, които макар и по адрес на конкретно лице, са и форма на извършване на самото грубо нарушаване на обществения ред с което е афиширано и явно неуважение към обществото. Съдебната практика е категорична, спр. указанията в т.3 на ПП№2/ по н.д.№4/74 год. на Пленума на ВС, че хулиганството може да се осъществи и при евентуален умисъл, както правилно е приел въззивният съд, „ако обидите, причиняването на телесни повреди или други подобни действия са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото”. Неоснователни са доводите на защитата за липсата на субективната страна от състава на престъплението, поради личният мотив за нанасяне на обидата. Правната теория и съдебна практика на ВС и ВКС не изключват умисъла за хулиганство в случаите, когато непристойните действия са съпроводени и с отправянето на обиди, псувни , закани спрямо някого, когато те са употребени именно със съзнанието у дееца за нарушаване на реда и общественото спокойствие, с изричането им, макар и пряко той да не е искал, но да е допускал това. В този случай деецът макар и да съзнава обществената опасност на хулиганските действия и да не цели пряко извършването им, допуска тяхната проява като се съгласява с тях, преследвайки някакъв личен мотив , например да обиди някого публично,да му нанесе телесни повреди, да увреди имуществото му и пр.. Фактът, че между подсъдимият и пострадалият е имало дългогодишно приятелство и в разговорите по между им подсъдимият се обръщал към пострадалия с прякора „Куче", тези отношения не изключват умисълът за хулиганство , тъй като обръщението „Куче", е използвано не в междуличностното общуване , а е употребено от дееца пред неопределен кръг от хора, на площада, по време, когато е свидетелят е упражнявал и правомощията си на орган на власт по опазване на обществения ред. Тези елементи са съзнавани от подсъдимия, който е допускал, че с обидните и неприлични думи и изрази, насочени спрямо свидетеля, ще скандализира и демонстрира неуважителното си отношение и към обществото. По тези съображения ВКС се солидаризира с мотивите на въззивната инстанция, като намира за неоснователни доводите на защитата, че с поведението си подсъдимият е целял да засегне единствено личността на пострадалия, а не устоите на обществения ред и да изрази явно неуважение към обществото. Тези фактически данни за поведението на подсъдимия са получили вярна правна оценка относно субективната страна на престъплението като правилно е приета формата на евентуален умисъл при вид на вината – умисъл, но е направен неверен прочит на обективната страна на признаците на престъплението, които неправилно са отнесени към квалифицирания, а не по основния състав по чл. 325, ал. 1 НК. От установените факти не може да се направи извод, че деянието на подс.Т. е съпроводено и „със съпротива срещу орган на властта” – старши полицай В. П. П., служещ към сектор „СОД” на ОД на МВР – Х., изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, както и че то се отличава с „особена дързост и цинизъм”. Отказът на подсъдимия да изпълни устни разпореждания и проявата му на дърпане и неподчинение при поставянето на белезници, не може да има характер на деяние, изпълващо който и да било от квалифициращите го признака по чл. 325, ал. 2 НК. За да има „съпротива срещу орган на властта”, тя трябва да се изразява в упорито непрекратяване на действията на дееца и след намесата на тези органи. В случая е прието за установено, че непристойните действия на подсъдимия, изразили се в дърпане, псувни, ругатни и неподчинение при поставянето на белезници, са прекратени с намесата на органа на властта и са били кратковременни. Правната теория и съдебна практика поставят други критерии за тази квалификация. Деянието трябва да съдържа такова неподчинение от страна на дееца, което обективно да затруднява органа на властта да изпълнява задълженията си по опазване на реда. Такива данни по делото не са налице. Белезниците са поставени и подсъдимият е отведен и задържан в РПУ. Отказът на Т. да изпълни устните разпореждания на полицая- свид.П. не е поведение, което да се отличава нито с „особена дързост”, нито с „изключителен цинизъм”. За да е особено дръзко , поведението трябва да е особено нагло и безсрамно. С изключителен цинизъм са проявите на нарушаване правилата за приличие с афиширането на развратни действия от дееца, с които по омерзителен начин се нарушават устоите на морала и обществения ред. Такива данни по делото няма. ВКС, въз основа на тези мотиви прие, че присъдата следва да бъде изменена като престъплението - преквалифицирано от чл. 325, ал. 2 НК, в престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2,т. 2,вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК . Промяната на правната квалификация на деянието налага нова индивидуализация на наказанието на подсъдимия Т.. То следва да е по правилата на индивидуализацията, предвидена в чл. 55, ал. 1,т. 2, б.”в” НК. Подсъдимият е с невисока степен на обществена опасност. В миналото, преди дванадесет години, е признат за виновен за същото престъпление и му е наложено административно наказание глоба, като е освободен от наказателна отговорност с приложение на чл.78а НК (спр. свид.за съдимост на л.160 от досъд.произв. ). Деянието е извършено по личен мотив с поведение, което не е целяло пряко да наруши обществения ред, т.е. налице е по-леката форма на умишлена вина – евентуален умисъл. Начинът на извършване деянието се изразява в употреба на думи и изрази, включително и с употреба на прякора на пострадалия , което е било обичайна практика в общуването му със свид.П., с когото са били приятели. Ето защо, ВКС се солидаризира с изводите на въззивната инстанция за наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства при които и най-лекото наказание, предвидено в санкционната част на състава по чл. 325, ал.1 НК, а именно – „пробация”, ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия. При тези данни наказанието на подс.Т. се определя в хипотезата на замяната му на предвиденото наказание „пробация” с наказанието „глоба” в максималния предвиден размер от 500 лева в чл. 55, ал. 1,т. 2, б.”в” НК. Не следва да се налага и кумулативно с наказанието глоба и наказанието “обществено порицание”, тъй като ще бъде нарушен принципа за невлошаване положението на подсъдимия в производство, образувано само по негова жалба. Вън от това, по чл. 55, ал. 3 НК налагането на това наказание, наред с основното, не е императивно, а е по преценка на съда. Присъденото обезщетение е справедливо присъдено като е спазен закона – чл.45 и чл.52 ЗЗД. То е съответно на болките и страданията от деянието и в тази част въззивната присъда е правилна и не са допуснати посочените от защитата касационни основания. При тези мотиви, ВКС трето н.о., съгласно чл. 354, ал. 2,т. 2,вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, както и по чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №182 от 06.11.2012 год. по внохд № 491/12 год. на Окръжен съд гр.Хасково като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, за което подсъдимият Х. Й. Т. е признат за виновен, от престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК , в престъпление по чл. 325, ал. 1 НК като ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДАТА И В ЧАСТТА за НАЛОЖЕНОТО на подсъдимия НАКАЗАНИЕ ПРОБАЦИЯ: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца по чл.42 а, ал.2, т.1 от НК и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца – чл.42 а, ал.2, т.2 от НК, определено във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б”б” НК, В НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 500 лева /петстотин лева/, определено във вр. с чл. 55, ал. 1,т. 2, б.”в”НК. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДАТА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :